|
- Г-н Колев, колко пъти България е била управлявана от коалиционни правителства преди 1944 г.?
- Идеята за коалиционно управление с появява у нас заедно с политическите партии. От Русия се опитват да накарат либерали и консерватори още при създаването им да влязат в коалиционно управление. Натам са насочени усилията още при формирането на първото служебно правителство на Тодор Бурмов. Либералите обаче не искат да управляват с консерваторите, а сами.
До първото коалиционно управление се стига на 7 септември 1883 г. Това е коалиционният кабинет на Драган Цанков, в който влизат умерени либерали и консерватори. Той премахва режима на пълномощията, възстановява конституцията и изкарва само около 9 месеца. Следващото коалиционно управление е след свалянето на Стефан Стамболов. Цялата опозиция - консерватори, либерали, южнобългарски съединисти, влизат в правителството на Константин Стоилов. То изкарва 5 години, но коалиционният му характер продължава няколко месеца. След това Народната партия на Стоилов управлява сама.
Третото такова правителство е след падането на Константин Стоилов, когато управляват либерали и народнолиберали. Това е кабинетът на Димитър Греков. Той също изкарва само няколко месеца. Следващият коалиционен кабинет е много уникален - от февруари до декември 1901 г. Тогава точно, както сега, има шарено Народно събрание. Това е последният кабинет на Каравелов - демократи и прогресивно-либерали. Правителството е на малцинството и управлява с подкрепата на Народната партия и БЗНС, което за пръв път влиза в парламента.
След това коалиционни управления имаме чак по време на войните. От 1911 г. до 1913 г. управляват Народната и Прогресивно-либералната партия в правителството Гешов-Данев и след това Данев-Гешов. Тогава стигаме до първата национална катастрофа. Следващата коалиция - либерали, народнолиберали и младолиберали, докарват страната през първата световна война до втората национална катастрофа. От март 1911 г. до май 1920 г. управляват все коалиционни кабинети. Резултатът са две национални катастрофи. Премиерите се сменят горе-долу на всеки 6 месеца и съставът на коалицията.
След преврата на 9 юни 1923 г. управлява коалиционен кабинет до февруари 1924 г. Това е Демократическият сговор. Постепенно това управление също изгубва коалиционния си характер. В края на Сговора през 1931 г. Андрей Ляпчев връща либералите в кабинета за няколко месеца, но това не му помага да спечели изборите.
Оттук нататък идва може би единствената успешна коалиция в българската история - Народният блок. Той е съставен от демократи, земеделци, либерали, радикали. Впечатлението е, че правителството е много нестабилно, защото съставът му се подменя на всеки 6 месеца. Но на базата на цветния парламент правителството си управлява и се бори горе-долу успешно със световната икономическа криза. Това се дължи най-вече на министър-председателя Никола Мушанов, който е много качествен човек с голям опит. Тогава България и Гърция са единствените две европейски държави, които бележат икономически ръст. Малък, но все пак ръст. Безработицата е била по-малка от сега.
Следващата коалиция е правителството на Константин Муравиев от началото на септември 1944 г., което отчаяно се опитва да осуети влизането на Съветската армия.
- Имало ли е случаи, подобни на сегашния, в който две партии се обявяват за основни опоненти по време на изборите, а после управляват заедно?
- По принцип, щом участват самостоятелно на изборите, те са врагове. Няма случай, в който русофили и русофоби да са в един кабинет. През Първата световна война по време на изборите партиите са една срещу всички, но в крайна сметка стигат до коалиция. Коалиционният кабинет на Стамболийски с народняци и прогресивно-либерали е наречен "чудовищната коалиция". Партиите в нея са много разнопосочни и казват, че единственото, което ги обединява, е властта. Но това не трае много.
Коалиционните кабинети в българската история са признак за нестабилност. Идеалният вариант е, когато управлява еднопартийно правителство, което има мнозинство. Това във всички случаи означава стабилност. Коалиционните управления, с малки изключения, не са много успешни.
- Защо според вас това е така?
- Според мен причината за това са противоречията вътре в коалицията. Особено когато от всяка една зависи нещо, те се опитват да отстояват свои позиции. По-устойчиви са тези коалиции, в които едната партия доминира, както беше при Жан Виденов и Иван Костов.
В тези случаи обаче проблемите идват от по-малките коалиционни партньори. Обикновено опозицията атакува тях, там има колебания и оттам започва да се подрива управлението.
- Имало ли е сериозни публични спорове като този сега между социалния и финансовия министър?
- Постоянно. Това се е случвало и при еднопартийните правителства. Финансовият министър, разбира се, е в най-неизгодно положение, защото всички искат от него. В повечето случаи в тези спорове е надделявал той, защото държи парите.
- Но вероятно в повечето случаи финансовият министър е бил от партията на премиера, за разлика от сега.
- Обикновено финансите, вътрешните работи и външните работи са от партията на министър-председателя и тя си доминира, дори да има някакъв формален паритет. И сега е така, с изключение на финансовото министерство. Според мен Орешарски в този кабинет е езичето на везната. От него зависи дали въобще коалицията ще оцелее. И ако той бъде притиснат, смятам, че ще си подаде оставката и това ще разтури коалицията.
- А как българското общество се е отнасяло към коалиционните управления?
- Знае се, че тези управления са нестабилни. Смята се, че когато повече от една партия управлява, корупцията вътре е много по-голяма. Защото висока коалиционна култура на практика означава да не се вадят кирливите ризи на коалициония партньор на показ. Дори и при Народния блок е имало страхотна корупция в Министерството на железниците и в крайна сметка парламентът го бламира.
Търговията и партизанщината при еднопартийни правителства се затварят в партийните централи и клубове и стават под сурдинка, по-тайно. Когато управлението е коалиционно, това нещо не може да се скрие ефективно. Нещата стават по-публични, на повече места се разискват и хората знаят повече.
От друга страна, коалиционното управление има този плюс, че по-малко може да упражни насилие върху обикновения гражданин. И това е пак поради противоречивите интереси. При управление на коалиции е имало много малко случаи на насилие и фалшификации по време на избори.
Голям скандал става например по време на Първата световна война при подписването на мирния договор с Румъния през май 1918 г., когато се разпада коалицията на Васил Радославов. Тогава съюзниците на България не позволяват да присъединим Северна Добруджа, а само Южна. Заради това една от партиите се оттегля.
В българските архиви има запазени споразумения за разпределение на местата в администрацията още преди изборите. Дори опозиционни коалиции като Конституционния блок, който се бори срещу БЗНС, предварително, с подписване на спогодбата за коалицията, си разпределят министерските кресла. И то много детайлно.
- С две думи - нищо ново под слънцето. Коалициите имат традиции в България.
- Няма как да има ново нещо. Имаме си традиции, които може и да не се знаят от управляващите елити в различните партии. Механизмите, които се спазват при коалиционно управление, са породени от нуждата.
- Може ли и сега според вас да се говори за симптоми на криза, след като ни управлява трипартийна коалиция, особено след като "Атака" влезе в парламента?
- Очевидно е, че сега има някаква криза, защото общественото недоволство от дупките и боклуците по улиците и скачането на цените съществува. Тя е породена и от зимата, защото ние сме сезонно общество, бидейки малко примитивно и традиционно. Според мен "Атака" не е нищо особено, защото в повечето случаи тези крайни партии, ако влязат в парламента, той ги опитомява. Това място е една страшна месомелачка, в което хората лека-полека започват да се променят.
Но общественото недоволство е и по-глобално. Политическият елит дърпа обществото в посока, в което то не е сигурно, че иска да отиде. От една страна, това е ЕС. Защото колкото и да е убито националното чувство в България, винаги има около 20% национално мислещи хора, за които тези неща са много важни. Тези чувства според мен се засилват от това, че ЕС започва преговори с Турция.
От друга страна, целият български политически елит се оказа страхотно корумпиран и освен това некомпетентен. Това вече го виждат почти всички. Вижда се, че всичко е въпрос на много безпринципни договорки. Нашите политици лъжат много повече, отколкото се лъже в Европа. Те са много по-агресивни. Според мен сегашната коалиция ще оцелее до 2007 г., тъй като е почти ясно, че тогава няма да влезем в ЕС. За 2008 г. според мен нещата са 50:50. Ние не се готвим за ЕС. Ако Меглена Кунева се готви, аз не се готвя.
- Възможно ли е според вас някой ден в България левицата и десницата да управляват заедно, както стана в Германия?
- Това е ставало и сигурно ще стане. Да не забравяме, че БСП управляваше с части от бившето СДС при Жан Виденов, например Либералната партия на Петко Симеонов. Ако се направи такава широка коалиция, това ще е ясен сигнал, че СДС не е старото СДС и БСП не е БКП. В крайна сметка избирателят решава кой колко депутати да има.
