Позволява ли законът районен съд да блокира едновременно сметки на банка, застрахователно дружество, големи туристически дружества, че и на борсата дори? Къде е границата и доколко тук е възможно изобщо да има граници? Съществуват ли възможности за злоупотреба с права, които могат да доведат до финансови и морални вреди за милиони и милиарди на фирми и физически лица? Превръща ли се обезпечението в нов начин на публичен разстрел и своеобразна гражданска, че и "наказателна" присъда?

Тези въпроси се налагат, след като на два пъти районни съдилища - в Горна Оряховица и в Девня, издадоха обезпечителни заповеди за блокиране на сметки на банката и застрахователното дружество ДЗИ, на голяма туристическа фирма и комплекс, че и на фондовата борса. Всичките действия бяха предприети по искания на акционерите на бившата Тракия банк, които претендират, че незаконно са били лишени от акциите си преди години. Тогава Тракия банк бе трансформирана в Росексимбанк -предшественик на ДЗИ банк. Признаването на исканията за обезпечения дойдоха само дни преди ДЗИ банк да бъде продадена на гръцка финансова институция.

Естествено, скандалът бе шумен

Финансовият сектор - включително БНБ и борсата, нарекоха действията на районните съдилища по обезпеченията правни недоразумения. Магистратите бяха обвинени, че четат неправилно закона, че изобщо нямат право на подобни действия, че още малко ще започнат да блокират сметките на борсите в Лондон и Ню Йорк. Българската борса от своя страна заплаши да информира ВСС и европейските институции. Бе обявено и че Софийска градска прокуратура е започнала проверка. Междувременно въпреки запорите сделката по прехвърлянето на акциите на ДЗИ на гръцката финансова институция купувач бе извършена и получи благословията на Централната банка. Запорът на фондовата борса пък бе само за няколко часа, след което бе отменен. След това и Великотърновският окръжен съд отмени обезпечителните заповеди. Това от своя страна предизвика реакцията на тези, които настояваха за налагането им. Те поискаха оставката на председателя на окръжния съд и сезираха ВСС.

Състоя се



един обезпечителен трилър,



продължен след това и от действията на акционерите и на Девненския районен съд, който също уважи исканията им и също издаде обезпечителни заповеди.

Този казус тепърва ще търпи развитие, ще има съдебни дела, още искания за запори и какво ли не друго. Освен това в него тепърва ще се изяснява кой прав и кой крив, дали районните съдилища наистина не са спазили закона и не са наложили правилно запорите, дали финансовите институции имат право по този начин да тълкуват и коментират съдебните решения, доколко е правилно тълкуването, че не може да се запорира дори сметката на борсата, щом тя самата не е направила така, че всеки, който участва на нея, да има и отделна сметка. Такива случаи в страната има десетки хиляди, но този бе най-шумният.

Думата ни е за цялата паяжина от запори, възбрани, ипотеки, блокирани сметки, изпълнителни дела. Законодателството определено не е подготвено да поеме цялото количество обезпечения, които се натрупаха през последните години. Това пък дава възможност на магистрати, фирми, физически лица, кредитори, длъжници, институции да използват пропуски и недостатъци, за да правят хаоса още по-пълен, и да използват едно в основата си справедливо и необходимо производство за неособено коректни цели. Просто защото в България и в този случай важи правилото е, че в мътното се лови най-голямата риба.



Правилата са прастари, още от социалистическо време,



когато нямаше толкова голям оборот, толкова стотици хиляди дела, търговски и съдебни спорове, когато държавата контролираше фактически целия пазар, цялото стопанство. Тогава, от една страна, и магистратите имаха страх и не си правеха каквото искат, от друга - и никой не смееше да иска обезпечения само за да прецака конкурент, враг или просто някой, който му е неприятен.

Отгоре на всичко с бума на кредитите и на съпътстващите ги обезпечения и на десетки и дори сигурно вече стотици хиляди ипотеки очевидно е трудно на няколкостотин магистрати, съдии по вписванията и чиновници в банките да следят за какво става дума или пък да се справят с оборота. Освен това обезпечения има още в много посоки. Например такива запори на сметки, акции, дялове във фирми или пък възбрани върху имоти или вещни права върху тях се налагат по т.нар. закон "Петканов". Тук става дума за обезпечения, налагани от съд с цел бъдещо отнемане на имуществото, за което специална комисия смята, че е събрала достатъчно данни, че е придобито от престъпна дейност. И така



на практика се блокира с месеци и дори с години имущество,



което ще чака да се произнесе съд дали да бъде отнето в полза на държавата или не. Защото просто трябва да се чака влизането в сила на съответната осъдителна присъда, за да се пристъпи изобщо към производството по отнемане.

Обезпечения се налагат и по закона за мерките срещу изпиране на пари. И за държавни вземания - данъци, осигуровки. Обезпечения има и по наказателни дела, когато би могло да има конфискация заедно с присъдата. И това не е всичко. Но и то е достатъчно, за да се каже, че на практика ако човек се замисли, то нищо чудно в страната да има повече имоти и сметки, които да са възбранени или съответно запорирани, отколкото тези, които са "свободни" от "тежести". Като оставим настрана сарказма,



нещата наистина започват да стават притеснителни



Защото така започват да се решават съвсем друг вид проблеми. Т.е. на някого му налагат запор на сметките, възбраняват му имотите и го хвърлят на общественото мнение да му види сметката.

Процедурите са толкова субективни, дълги, сложни, скрити, че вече всеки, който тръгва да купува имот, трябва задължително всеки час по време на сделката да проверява дали имотът вече няма тежести. Запорират се повсеместно сметки по всякакви искания. Процедурата пък е направена така, че да може да се иска обезпечение не само по време на съдебно дело - което си е нормално и естествено, но и преди това. Законът е дал право на съда да дава срок на този, който е поискал обезпечението, да предяви съответния иск. Съдилищата дават различни срокове - 3, 6, 9 месеца, че и година. На практика се получава, че обезпечението е налице, а дело ще има след 1 година. Да не говорим колко се точат самите дела.

Няма спор, че обезпечението е нещо добро и трябва да го има. То се налага нерядко - има достатъчно недобросъвестни хора, измамници, престъпници. Има и нечестни фирми. Но всичко трябва да става при строги правила. Защото то може да стане страшно оръжие в ръцете на магистрати и некоректни бизнесмени. Както и да се предвижда наказателна отговорност при злоупотреба.



За каре



Що е то обезпечение?



В Гражданския процесуален кодекс, който е приет в далечната 1952 г., има специална четвърта част, озаглавена "Обезпечително производство". В нея се определя, че във всяко положение на едно съдебно дело ищец може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Последното се допуска по всички видове искове. Дотук нищо лошо. Веднага след това обаче се сочи, че обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от районния съд по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Именно този текст използваха и акционерите на Тракия банк. След това съдът, който допуска това обезпечение, посочва срок по свое усмотрение, в който задължително да се предяви искът.

Законът изрично определя, че обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Заедно с това този ищец трябва или да подкрепи иска с писмени доказателства, или да представи гаранция. Съдът може да иска от него да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер. Само държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, се освобождават от представяне на гаранция. В същото време обаче срещу същите тези ведомства и институции законът изрично определя, че не се допуска обезпечение. Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които той признава за достатъчно подкрепени с доказателства.

Обезпечението се извършва:

- с налагане на възбрана върху недвижим имот

- със запор на движими вещи и вземания на длъжника

- чрез други подходящи мерки, определени от съда - например родител да не се среща с детето, когато срещу него има дело за отнемане на родителски права.

Налагането на запор се извършва незабавно от държавния или частния съдебен изпълнител по молба на ищеца въз основа на заповедта на съда. Възбраната пък се извършва чрез вписване на заповедта на съда по разпореждане на съответния съдия по вписванията.