На 23 февруари става година, откакто 44-годишният юридически съветник на президента встъпи в длъжност като главен прокурор. В най-новата ни история доцентът по наказателно право Борис Велчев е най-младият главен държавен обвинител.

За 12 месеца много неща в институцията се промениха, много си останаха същите. Очакванията към него бяха огромни, той самият даде доста заявки. Не всички очаквания се сбъднаха, не всички заявки бяха изпълнени. Самият той постепенно се научи да не поставя срокове, които не могат да бъдат спазени.

"Според мен хората очакват, че с избора на нов главен прокурор ще стане чудо, че много бързо ще се вземат радикални мерки и ще има кардинални резултати. Това ме плаши повече", каза той, когато Висшият съдебен съвет с безпрецедентно мнозинство го избра за наследник на Никола Филчев.

Самият Велчев мъдро се опази да се превърне в чудо. Което означава, че устоя на изкушението на медиите да го превърнат в такъв, за разлика от други наши ярки съвременници. На новото му поприще го чакаха две главни битки - с престъпността изобщо и с прокурорското наследство на Филчев. Велчев се оказа гъвкав и не започна да действа нито като бабаит, нито като донкихот. Явно през тази година доби нагласата на маратонец - има още цели 6 години на този пост, а проблемите, които завари, са затлачени от 16.

Един от неизбежните приоритети, които главният прокурор сам посочи, бе борбата с организираната престъпност. Но особени резултати до днес не се забелязват. Само Маргините "отсрамват" донякъде прокуратурата в този сектор. Тяхното дело обаче все още виси на първа инстанция. Да не говорим за неразкритите поръчкови разстрели - на Илия Павлов, Георги Илиев, Емил Кюлев, Иван Тодоров-Доктора... Последният се случи в навечерието на клетвата на новия главния прокурор. "Все още мутрите демонстрират своята безнаказаност", каза наскоро Велчев и отчете несправянето с организираната престъпност като основен пропуск. Естествено вината за това не може да бъде приписана единствено на ръководството на държавното обвинение. Отговорността е споделена. В кюпа са и МВР, и следствието, но и законотворците. Точно по вина на последните сводниците у нас се сдобиха с правото да получават доста по-леки наказания.

Проблемът е, че както свръхсложно за разследващите се оказва да разнищят поръчковите убийства, така силите им засега не стигат да стигнат и до "обикновения" убиец на сестрите Белнейски или на професора от "Захарна фабрика", или на кмета на гр. Елин Пелин Янко Янков.

Друга битка, която главният прокурор поведе и прие присърце, е тази срещу иманярската мафия и контрабандата на антики в държавата. Само че и тя засега си остава недовършена. За година обвинителите успяха да стигнат единствено до фондовете на музеите и да попрегледат практиката по т.нар. "иманярски дела". Проверката още не е стигнала до големите частни колекции. С тази скорост може би ще й трябват още няколко години. През това време около една от тях - на хазартния бос Васил Божков, стана скандал. Частната колекция на шефа на "Нове холдинг" бе изложена в Европейския парламент. Десните депутати я бойкотираха, а министърът на културата, под чийто патронаж бе изложбата, в крайна сметка не уважи откриването й. Но пък предишният американски посланик Джеймс Пардю блестеше с присъствието си.

Покрай скандала Велчев, който по принцип няма навик да оправдава неуспехите с лошо законодателство, призова и за нов закон за културното наследство. "Законът за паметниците на културата и музеите е от 1969 г. Той е един сбъркан закон, закон с антифилософия и пълен с противоречия. Първото нещо, което трябва да направи държавата, е да си промени законодателството, за да можем и ние да си свършим работата", каза той.

За операция "Чисти ръце" в прокуратурата похвали не могат да се напишат. Една незначителна част от представителите на обвинението, предимно на ниско ниво в йерархията, са дали съгласието си имотните им декларации да бъдат огласени в интернет, както ги прикани Велчев.

Колкото и работа за вършене в къщата на прокуратурата да има, трябва да се аплодира, че новият главен успя за година да промени отношенията в нея. Прокурорите твърдят, че там вече не цари страх и безропотно подчинение и не се спускат специални указания. За същото време коренно се промени и комуникацията между прокуратурата и съда. Никола Филчев припознаваше в председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров един от основните си врагове. Григоров отвръщаше на чувствата му по аналогичен начин и от това по върховете на съдебната власт беше доста ветровито. Напрежение сега няма. Дори Велчев и Григоров често пристигат заедно за заседанията на ВСС.

Всъщност засега главният прокурор се радва на магистратски комфорт. И не само. Хвалят го и е добре приет и в Европейския съюз, и в САЩ. Нещо, което предшественикът му и настоящ първи дипломат в Казахстан не можа да постигне. За него беше непосилно да бъде добре приет дори само в съдебната палата.

"За последната година прокуратурата допусна и много грешки. Покрай всички тях се създава впечатление, че решително правим първата крачка и след това работата зацикля. В редица случаи това впечатление не е лишено от основание". Очевидно Борис Велчев не губи чувството си за ориентация и възможността да погледне отстрани как "стои прокуратурата". В този контекст чудесно се вписва т.нар. "ревизиране на държавното обвинение". Вярно е, че няма друга институция, която да е извадила на показ толкова от "своите", вършили нарушения. За няколко месеца делата срещу обвинители станаха 9. Вярно е обаче и че повдигнати обвинения срещу прокурори още няма. Свалените имунитети са едва два. Преди дни Велчев поиска още два. А за нито един висш прокурор, разкрит от ревизията, не се намериха достатъчно данни за търсене на наказателна отговорност. Само един си остава засега и уволненият дисциплинарно Здравко Йорданов.

На Велчев сигурно щеше да му е най-лесно, ако можеше да подмени изцяло състава на прокуратурата. Или поне на ВКП. Законът обаче не го позволява. А и пълното "помитане" никога не е водило до нищо добро. Висшите прокурори са несменяеми магистрати. Двама от заместниците му пък са "наследени" от Филчев и имат свой собствен мандат - Христо Манчев (шеф на ВКП) и Митьо Марков (шеф на ВАП).

Велчев обаче си "уреди" още двама - Валери Първанов и Камен Ситнилски, които да поемат основните ресори във Върховната касационна прокуратура. И старите постепенно останаха на заден план. Главният прокурор намери вратичка и за тези, които ВСС отказа да назначи във ВКП - Васил Миков и Пламен Пачев. Двамата бяха командировани като висши прокурори. После участваха в конкурс по събеседване за ВКП и го преминаха успешно. И дори съветът преди няколко месеца да е имал мотив за отрицателния вот (което е малко вероятно), то сега със сигурност няма да има. И ВКП ще бъде отчасти освежена.

През отминаващата година не бе създадено специалното звено на подчинение на първия обвинител за борба с корупцията, което трябваше да бъде оглавено от зам. главен прокурор. Велчев го спомена в "предизборната си концепция". Още като президентски съветник той стана автор на проекта за създаване на агенция за борба с корупцията, равноотдалечена от всички власти. Тази идея обаче не срещна разбиране у политиците и отмря. Последва я и идеята за национално бюро за разследване, в което да се трансформира националното следствие с окастрената от НПК компетентност. Все пак във ВКП бе създаден специален отдел, който да се занимава с корупцията, прането на пари и злоупотребите с еврофондове. Резултатите още се чакат. Отделно пък в ключовата Софийска градска прокуратура бе сформирано звено от петима прокурори, които да експериментират с функцията на разследващ обвинител, дадена с новия НПК. Те поеха 25 тежки дела, сред които за фонд "Земеделие", Държавния резерв и "Топлофикация". Шефовете в прокуратурата още говорят само с добро за "спецотряда". Да видим колко бързо ще докарат разследванията си до съд.

Засега Велчев успява да е достатъчно дистанциран от политиците и да не оставя впечатлението, че играе с някого, за някого и срещу някого. Поиска имунитетите на всички депутати, срещу които има висящи дела. Никой високопоставен политик досега не е критикувал първия обвинител открито. А това си е постижение.

"Що се отнася до главния прокурор, ако бъда избран, ще си запазя правото да не бъда медийна личност. Оценката за прокуратурата трябва да зависи не от думите на главния прокурор, а от осъдените престъпници." Това се зарече пред ВСС Велчев преди да бъде избран. Той е симпатичен на медиите, но не е медийна личност - синоним на "книжен тигър".

От мандата на Велчев остават още 6 години. Те могат да минат доста по-запомнящо се, особено ако главният прокурор успее да намери повече съюзници.



----КОНЦЕПЦИЯ---

- "Мисля, че имам ясна представа за онова, което трябва да се направи в прокуратурата, за да можем да видим най-сетне убедителни резултати в борбата с престъпността."

- "Не бива да има съмнение - модернизирането на прокуратурата неизбежно ще мине и през кадрови промени на всички нива - от районните прокуратури до ВКП и ВАП."

- "Няма да се поколебая да поискам наказание за всеки прокурор, който си позволи отклонение от закона. Няма да пропусна да поискам незабавно имунитета на всеки прокурор, който е уличен в това, че е преминал от другата страна на барикадата."

- "Една правова държава има само един критерий за оценка на ефективността на прокуратурата - броят на осъдените престъпници."

- "Ще покажа, че прокуратурата може да бъде реално деполитизирана. Без самоцелно да търся отговорност на политиците, няма да има никакъв чадър."



(Из концепцията на Борис Велчев, изложена пред ВСС преди избора му.)