Е, браво! От хотел "Плиска" до Орлов мост - автомобилно задръстване като в един филм на Фелини, не помня кой. Не мога да направя като онзи от филма, затова включвам радиото в стария "Пасат" и зяпам плакатите. Билборд с Азис. Плакат за защита на интелектуалната собственост - на един му изсмукват мозъка със сламка. Добре. Значи Питагор ще ни съди, дето му ползваме теоремата. Билборд с текст: "Вашата реклама ще лепне тук" върху фотос на мухи, полепнали на мухоловка. Свалят фотоса; явно не е уловил рекламодатели.

А плакатът с полския водопроводчик улови вниманието на Европа. Този polski hydraulik нашумя, когато Филип дьо Вилие и Фриц Болкенщайн се сдърпаха за полския водопроводчик, символизиращ трудовата емиграция. Полският съвет по туризма отговори с плакат на строен полски хубавец с холендер и тръбен ключ, който казва на французите, че остава в Полша и ги кани: Je reste en Pologne, venez, nombreux! Швейцарските социалисти вдигнаха лозунга "Водопроводчици от всички страни, съединявайте се!" (Plombiers de tous les pays, unissez-vous!)

А? Какво казаха по радиото? Умрял Ришард Капушчински. "Репортерът, когото бяха номинирали за Нобелова премия. Единствен задграничен кореспондент на ПАП, Полската агенция по печата."

БТА, към която вече долазвам, имаше 20 кореспонденти, но те все в Рим, Париж или Вашингтон искаха да си поживеят. Както излюпващите се български еврократи - в Брюксел. Ришард Капушчински ходеше по места, каквито са сега Дарфур, Ирак, Афганистан. Дописките и донесенията на бетеанските кореспонденти я са останали, я не в архивите, а книгите на Ришард Капушчински се четат в 50 страни и Салман Рушди каза, че от него е научил повече, отколкото от всички политолози накуп.

Ришард Капушчински видя 27 преврата, революции и войни, включително комичната война между Хондурас и Салвадор заради един футболен мач (честна дума, имаше такава война). Четири пъти го осъдиха на смърт, деветнайсет пъти го арестуваха. Пък той умрял при сърдечна операция във Варшава. Постижение. Или съдба, кой знае.

Да си фоторепортер също е рисково, но, за разлика от фоторепортерите, Капушчински предварително проучваше местната история, култура и религии. След като разговаряхме пред камерите на телевизионния "Наблюдател", той ме попита зная ли за Хексамерон. Да, знаех за Шестоднева - Преслав, IХ век, наричан Златен. А онова място в Хексамерон, където Йоан Екзарх се чуди как така въздухът, дето всички хора и животни го вдишваме чист и го издишваме нечист, пак е чист? Не знаех. Трябваше Капушчински да ми каже, че Йоан се замислил за атмосферното замърсяване хиляда и сто години преди Протокола от Киото. Последната книга на Капушчински е "Пътешествия с Херодот". Предишните са преведени отлично от Благовеста Лингорска.

Как стана така, че ние в БТА с 20 кореспонденти - нищо, а Ришард Капушчински сам-самичък толкова много? Дали защото полският Сънчо си казваше молитвата, преди да каже "лека нощ" на децата и ние бяхме другарки и другари, а поляците панита и панове? Или защото полските плакатисти бяха световен авангард, а нашите често ме карат да си представям цървули с марка "Найки"? Като този водещ сега, не го знам от кое радио е, защото, докато лазя в автомобилното задръстване, радиочестотите ми превключват на режим scan.

Капушчински и цървули нямал, а налъми с горнище от дървесна кора в Пинск, където се родил през 1932, и аз не успях да си представя дървесната кора. "Това са полски земи, после окупирани от СССР. Равнинни, блатисти. Пътищата - лете прашни, после кални или замръзнали. Затънтена провинция. Но космополитна. Защото там има евреи, поляци, белоруси, украинци, арменци. Юдеи и католици, православни и мохамедани. Много от основателите на държавата Израел са от моя край. Бяхме социалисти."

Забележителна порода са поляците родолюбци-космополити. Косцюшко тръгнал да помага на американците да се освободят от англичаните и Джордж Вашингтон го направил бригаден генерал през 1778. През 1826 Пушкин и Мицкевич се разхождали по брега на Нева и разговаряли за войната, в която поляците помагали на Наполеон, за да се освободят от руснаците. Пушкин почнал да превежда поемата на Мицкевич за младия полски офицер пан Тадеуш.

Корженьовски - име, от което ще ти се върже езика на панделка - се преименувал на Джозеф Конрад, когато, обиколил света и 21-годишен, пристигнал в Англия, научил езика и станал първи английски стилист. И да не сте чели "Сърцето на мрака", вие сте се докоснали до тази негова повест за мрака в човешката душа, защото тя вдъхнови Франсис Форд Копола да направи филма "Apocalypse Now". Бжежински ми възрази, когато полемизирахме пред телевизионните камери във Вашингтон. Но той бе гражданин на САЩ, после поляк.

Дали в Полша имат предаване за великите поляци, както ние за великите българи? Азис имат ли? Трябва да проверя. Но там кого по-напред да сложиш. Падаревски - композитор, външен министър и премиер? Или Шопен? Мария Кюри или Мария Валевска, голямата любов на Наполеон?

Ришард Капушчински не би се вредил в класацията. Но той получи прозвище Преводачът на света. Не е малко.