Една напред, две назад. Въртенето по дансинга продължава. Публиката е затаила дъх и гледа умопомрачителния танц. Какъв ще е обаче финалът? Все още никой не знае.

Така част от страничните наблюдатели на сагата с магистрала "Тракия" онагледяват преговорите по скандалната концесия до последното правителствено решение от миналата седмица. Засега едно е безспорно - кабинетът "Станишев" почти виртуозно играе танца и може би



този път пъзелът наистина ще бъде нареден.



Първите сигнали за това бяха дадени миналия четвъртък. След заседанието на Министерския съвет, на което бяха одобрени новите условия на правителството по сделката, лично премиерът Сергей Станишев изброи аргументите "за" концесията на аутобана. След което трима министри - Асен Гагаузов, Пламен Орешарски и Петър Мутафчиев, подеха медийна кампания за популяризирането им. Всичко трябваше да внуши, че предложената схема е най-добрата, за да се довърши трасето максимално бързо и на сравнително прилична цена - 2.7 млн. евро за километър.



Замисълът обаче не се получи.



Основната причина за това е, че проектодоговорът продължава да бъде секретен, а тримата министри съществено се разминаха при обясняването на детайлите. Така например регионалният министър Асен Гагаузов твърди, че държавата все пак може и да се наеме с плащане на недостигащия трафик, но хипотетично това надали ще се случи. Защото само през миналата година трафикът нараснал с 30% спрямо показателите от 2005 г., когато беше правено последното официално замерване. Източници, участвали в работната група по предоговарянето на сделката твърдят, че засега няма конкретно фиксиран минимален праг на трафика. Такъв сигурно ще се запише и числата на практика ще изключват вероятността от евентуални компенсации. Засега обаче промяна в положението няма.

Гагаузов обяснява също как може да се наложи държавата да поеме и някои други рискове. Пред "Дарик радио" например твърди: "Има гаранции, без които не може да се мине, тъй като концесионерът изгражда публична държавна собственост. И сега в договора има клауза при погиване на концесионера, т.е. ако нещо се случи и той не е в състояние да плаща кредитите си към банките, те ще трябва да се поемат от собственика, който в случая е българската държава".

Засега не е ясно какво точно има предвид министърът - дали в случая говори за форсмажорни обстоятелства, които са обективни и предвиждат своеобразно подпомагане на съответния концесионер (това си е записано черно на бяло и в новия закон за концесиите), или става въпрос за своеобразна държавна гаранция. Подобна беше предвидена от предишното правителство под формата на т.нар. "гаранционно писмо", в което бе записано, че в случай на фалит на концесионера държавата и респективно данъкоплатците ще погасят всичките му вземания към банката-кредитор.

Интересното в случая е, че финансовият Пламен Орешарски, който е бил на същото заседание на правителството и би трябвало да е запознат с решенията му, обясни точно обратното - че за разлика от досегашния договор в новия държавата няма да се нагърби с никакви гаранции за концесионера, защото това е недопустимо. Транспортният министър Петър Мутафчиев засега избягва да навлиза в конкретика и изказванията му не допринасят за изясняване на картината.



Активността на ключови фигури от БСП



в кабинета по сагата "Тракия" е обяснима. Една от основните критики на социалистите по време на предизборната кампания бе именно договора за магистралата, а най-нашироко и компетентно се изказваше точно Гагаузов. След сформирането на тройната коалиция соцпартията замълча и отнесе доста критики, че е отстъпила от позицията си. Затова е логично сега да се опита да представи ситуацията в своя полза - че договорът се запазва, но отпадат най-скандалните клаузи.

Това, което социалистите не отчетоха, е, че



НДСВ не е склонно да поеме и минимална вина



за магистрала "Тракия". Паралелно с медийните изяви на соцминистрите на сцената излезе бившият регионален министър Валентин Церовски, който е автор на скандалния договор с португалците, и подробно обясни, че никакви условия не са променяни или отпадали и че е всичко е ПР-ход на кабинета. За да вкара още драматизъм в сцената, Церовски подхвърли небрежно риторичен въпрос: "Докато вървеше цялата суматоха, кой си понапазарува терени по протежение на трасето?" Всъщност един от печелившите със сигурност е настоящият пътен шеф, който се е сдобил с известно количество земя, недалеч от "Тракия". Но надали е единственият.

Церовски призова кабинета да разсекрети договора за магистралата, за да се види кой крив, кой прав. Това, естествено, едва ли ще се случи. Но е интересен детайл, защото точно Церовски избра без конкурс, по неясни критерии португалците за концесионери на магистрала "Тракия". Той натовари държавата с куп ангажименти по строителството. Той бранеше със зъби и нокти секретността на договора, с което даде поводи за доста подозрения за корупционни практики и партийно-приятелски договорки на най-високо ниво. Затова е най-малкото неморално сега да се прави на жертва и да иска реабилитация. Което обаче не отменя въпроса защо и БСП тръгва по неговите стъпки, бранейки упорито секретността на договора и не смее да сложи картите на масата.

Остава и друг проблем -



доколко договорът за концесия е икономически целесъобразен.



Зам.- министърът на регионалното развитие Савин Ковачев, изготвил доклада по концесията и алтернативните варианти за действие, внесени в правителството, в прав текст заяви, че португалците са поискали увеличение на цената за строителството. В последните месеци на миналата година той дори прогнозира, че сделката за "Тракия" и предоговарянето й отиват към крах, защото правителството не е склонно да вдигне цената. Представителят на португалските компании в България Георги Ченев пък го опровергаваше, без да навлиза в детайли.

Интересното е, че точно в този период - преди и около президентските избори, тръгна версията, че магистрала "Тракия" ще бъде дадена на български фирми. Естествено, визираха се точно определени дружества, част от които са популярни в общественото пространство като едни от най-солидните спонсори на БСП или които се ползват с протекциите на един или друг министър. Най-често се споменаваха групировки като "TRACE", "Главболгарстрой" и някои от пътностроителните компании на хазартния бос Васил Божков. От известно време насам обаче висши функционери от БСП смениха плочата. Част от тях твърдят, че лично премиерът е наредил да не се лансират никакви кандидати със спорна репутация в строителния бизнес. Затова е много вероятно българските фирми да се включат просто като подизпълнители на договора, за да не бият толкова на очи. Може би затова и договорът вече не е толкова неизгоден в очите на БСП.

Разбира се, все още стои вариантът португалците да се откажат от договора, а държавата да обяви нова процедура за концесията. До него обаче едва ли ще се стигне, макар португалците засега да не са се изказали по новите условия на правителството. Дори се оплакаха, че отпуснатият им срок за отговор - 15 февруари, е твърде кратък. Все пак всички експерти твърдят, че дори част от клаузите в документа наистина да са променени, договорът продължава да е твърде атрактивен за концесионера и той едва ли ще се оттегли. Просто ще трябва да преглътне, че печалбата му ще е по-малка от планираното. А държавата може би наистина ще се сдобие с така нужния аутобан.