Дефицитът на кадри е актуален проблем днес. За да попълни незаетите позиции, бизнесът вече поглежда все по-надалеч. Чак до Виетнам. Връщат ли се виетнамците, или просто на работодателите им се иска митовете за евтината българска работна ръка никога да не свършват?

По презумпция столицата на всяка държава дава представа доколко местното население се е омешало с имигранти. Потокът от хора по софийските улици обаче все още е хомогенен. По улици и магазини рядко се чува друг език освен български. С изключение на някои запазени територии. Всеки е виждал китайците на пазара "Илиянци" и поне веднъж е опитвал китайската кухня в някое от многобройните ресторантчета. Арабите от години ни примамват с дюнери, а башевропейците се подвизават в лъскави офиси като добре платени консултанти на престижни компании.

Ако обаче се вгледаме в статистиката, китайците и арабите не съществуват. През 2006 г. например Агенцията по заетостта е издала едва 29 разрешителни за работа на китайци. От тях 12 са за артисти, 5 за инженери, а другите са за консултанти и среден технически персонал. Къде тогава са стотиците китайци, които вежливо приемат номерираното ви меню в някой ресторант с дракон в името?

Заради сложните процедури по издаване на разрешителни чужденците предпочитат да открият своя фирма. Много по-лесно им е да станат предприемачи вместо наемници. Разбира се, българските емигранти вършат същото, стига законът в съответната държава да го позволява.

Ако чужденците у нас не са със собствен бизнес, най-често са наети сред свои. Това обаче не помага на местните работодатели, защото нуждите им са различни - трябват им специалисти, и то наемници. Търсенето е най-вече за строители, персонал в туризма, образовани инженери и ИТ специалисти. Наплив от чужбина в тези сфери засега не е регистриран.

Въпреки огромния недостиг на кадри в туризма например чужденците в тази сфера все още почти липсват. В столичния парк-хотел "Витоша" например има само една украинка и две рускини, които живеят отдавна в България. Веднъж



за мениджърска позиция кандидатствали мексиканец и венецуелец,



но показателите в автобиографиите им не отговаряли на изискванията на хотела. "По принцип не съм скептичен към наемането на хора от чужбина, но все още дори агенциите за подбор на персонал, с които по принцип работим, не са ни предлагали чужденци", обяснява Борислав Аврамов, комплексен управител на парк-хотела. Според него огромният ни проблем е липсата на висококвалифицирани кадри, които няма гаранция, че ще намерим във Виетнам или Филипините. "Ще ги докарат, защото са евтина работна ръка, но не са професионалисти", казва Аврамов. По думите му всеки може да е сервитьор или барман, но са малко - тези, които обслужват професионално. При него кандидатствали всякакви хора, включително художници и инженери. Понякога обаче за позиции, като например фронт офис, те предпочитали хора, които да обучат от самото начало.

От хотел "Тамплиер" в Банско пък подбират кадрите си от професионалната гимназия по туризъм в Банкя. "Тъй като си сътрудничим с тях отдавна, съм сигурна, че стажантите, които идват оттам, са качествени", казва Таня Маркова от отдел "Човешки ресурси" към хотела. За ръководните длъжности занапред тя смята да се обръща към един от частните колежи по туризъм в столицата. От социалното министерство им предлагали да вземат хора между 50-60 години, за които да получават по една минимална работна заплата годишно. "Още не сме наемали, но това е вариант примерно за камериерки, огняри или охрана", смята тя.

"Обръщал съм се към университети да ни предложат примерно хора за пиколо или сервитьор. Настройката при тях обаче е да започнат директно на управленски позиции, което е абсурдно", коментира пък Димитър Аврамов.

По морето, където и текучеството е най-голямо, има нужда предимно от сервитьори, бармани, готвачи и администратори. Затова и



морските хотели воюват на няколко фронта за персонал -



чрез обяви, връзки с университети, агенции за подбор на хора, лични контакти. Някои хотели, като например веригата "Рио", имат специална бонусна система за поощряване на персонала, както и постоянна оценка от външна агенция за задоволеността на гостите, въз основа на която също се дават допълнителни възнаграждения. "На мениджърския персонал плащаме целогодишно, независимо че характерът на работата ни е сезонен", обяснява Драго Димитров, представител на веригата за страната ни. За да задържат кадрите си, оттам правят и ежегодни обучения от испански специалисти, както и двуседмични посещения в Испания на наши кадри.

Представителите на работодателските организации обаче са разтревожени, че ако държавата не предприеме нещо по въпроса с облекчения внос на кадри от чужбина, след време цели отрасли ще останат без специалисти. Социалният министър Емилия Масларова набързо отряза мераците им. На оплакванията на предприемачите, че кадри няма, тя за пореден път напомни, че трябва да се научат първо да инвестират в своите кадри, да се научат да ги задържат, а не да подценяват цената на труда им.

От друга страна, колкото и да е невидим, през последните 5 г. интересът за работа в България се засилва, категорични са експертите от Агенцията по заетостта. Докато през 2002 г. разрешение са поискали 601 чужденци, то към края на 2006 г. броят им вече е достигнал 1605. Миналата година общо 1489 чужденци са получили разрешение да работят легално у нас. В момента най-много чужденци работят в Софийска и Хасковска област. За последните 5 години



агенцията е разрешила на 4465 чужденци



да се трудят легално в България.

В момента разрешителни се издават главно на преподаватели в университети или в школи по езици, консултанти и мениджъри на високо равнище. Често разрешителни се издават и на спортисти. Все още са рядкост разрешенията за работници или образовани специалисти.

През 2006 г. агенцията е дала най-много разрешителни за работа на чужденци от Турция - 163. От тях 75 са за работници, 37 за технически персонал, а 20 за инженери. Доста кандидати за работа у нас има и от съседна Гърция - 73-ма. Основната част обаче са висши ръководители, консултанти и няколко инженери. Подобно е и положението с Германия, Украйна, Русия, САЩ. Най-много разрешителни за спортисти сме дали на Сърбия, а по 3-ма спортисти има от САЩ, Русия, Румъния, Франция.

Скептици вече се усъмниха, че с исканията за внос на чужденци бизнесът си е направил сметката да подбива цената на местния пазар на труда. "Не е вярно, че бизнесът ще предпочете чужденец, за да му плаща по-евтино. Да наемеш служител от друга страна излиза много по-скъпо на работодателя", категоричен е зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. В момента главната пречка е в законодателството, аргументира се той. Първото условие е чужденците в една фирма да не надвишават 10% от персонала й. Затова, ако работодател иска да наеме чужденец, той трябва да докаже, че първо безрезултатно е потърсил българин за свободното място. Освен това фирмата трябва да е публикувала обяви за позицията и да е търсила безработен от бюрото по труда. Междувременно предприятието вече трябва да се е спряло на чужденец и да му е предложило договор за конкретната длъжност. Дотук цялата процедура отнема поне 1 месец. Едва след това работодателят може да подаде молба до Агенцията по заетостта, за да получи разрешително за работа за чужденеца. Ако всичко е наред, разрешителното се издава максимум след 1 месец, но често пропуски в документите го забавят. Неизгодното да наемеш чужденец е и това, че работодателят трябва да плати такса от 600 лв. Всичките разправии и похарчени пари обаче са инвестиция само за 1 година. Толкова е първоначалният максимален срок на разрешителното за работа за чужденец. След това документът може да се поднови за още 12 месеца, като общо целият период е не повече от 3 години.

Тежката процедура принуди БСК да предложи по-облекчен режим - особено за някои професии, и то от определени държави. Едно от предложенията на камарата е да се въведат квоти за чужденците. Идеята е те да са за професии, за които има най-голям дефицит от кадри. "Квотите няма да отменят съществуващия ред за наемане на чужденци. Целта е да се улесни процедурата поне в най-търсените професии", уточни Тебеян.

Недостигът на кадри у нас отдавна тревожи държавата. Социалните партньори наскоро се споразумяха да започнат консултации за миграционната политика на България. За целта експертите започват проучване на пазара на труда, за да установят регионите с липса на специалисти, както и в кои професии се очертава недостигът им. Синдикати, работодатели и държава са единодушни, че ако ще се внасят чужденци, то най-напред



трябва да се стимулират етническите българи в чужбина



Тъй като в България заплатите са достатъчно ниски, засега страната може да е атрактивна само за държави с още по-ниско заплащане и от нашето - Молдова, Украйна и Македония. Според Тебеян хората без българска националност трябва да имат възможност на т.нар. "зелени карти", но само в рамките на година. "Все по-актуално ще става и трансграничното движение на работници между България и Румъния", прогнозира зам.-шефът на БСК. Заплатите и в двете държави са сходни, така че интересът е двустранен. В пограничните райони често ще се случва българи да живеят в родния си град, но да пътуват всеки ден до местоработата си в Румъния. Разбира се, ще го има и обратният вариант. "Тези неща отдавна се случват в държавите от ЕС, нормално е да го има и тук", обясни Тебеян. Не може да се каже, че положението ще е същото и по южната ни граница. Засега интересът е еднопосочен - само от страна на българските работници към Гърция, и това е обяснимо.