|
| Когато пенсионерите биват схващани като маргинали, протестите им биват яхвани от маргинали партии. |
Протестът е част от политическата култура, показва зрелостта на гражданското общество и институциите и е част от диалога между тях с демократични средства.
Съвременната политическа теория включва протеста към политическите средства като граждански коректив на политиката чрез натиск върху институциите. В годините на прехода в България тази култура стана част от политиката, но може да се каже, че тя изостана в развитието си в сравнение с усвояването на представителството, избирателния процес и институционалното поведение. Разбира се, когато се усвояват толкова практики наведнъж, не би следвало да се очаква тяхното еднакво развитие. Заедно с това българският преход остана далеч от недемократичните практики и доказа България като част от европейското поведение и пространство.
Гражданският натиск в годините на прехода се използваше преди всичко като крайна мярка на натиск, когато средствата за диалог са изчерпани. В центъра на този натиск са стояли преди всичко висшите държавни институции и най-вече парламентът. Причините за това са множество и предстои да се изследват.
На какъв етап се намираме днес и какви са основните постижения и проблеми на протестната култура у нас?
Обоснована е прогнозата за това, че протестният потенциал на гражданите ще нараства в следващите месеци и в периода преди следващите парламентарни избори. Факторите за това са няколко. В средата на 2007 г. изпълнителната власт навлиза във втората фаза на мандата си. Това е фазата, в която правителството трябва да е изпълнило голяма част от управленските си намерения и да личи, че има потенциал до края на мандата си да изпълни задоволително обещанията си и да започне нов предизборен цикъл. В този период гражданите искат сметка за управленската политика на парламентарното мнозинство и изпълнителната власт и преди всичко за обещанията към избирателите. Рейтингът на институциите започва да се формира не на база очаквания, а на база изпълнение на предизборните платформи на партиите. И затова като правило той спада.
Втората половина на мандата е и времето на активиране на опозицията и начало за преструктуриране на политическите сили за следващите парламентарни избори. Ако визираме настоящия мандат на законодателната и изпълнителната власт, то можем да очакваме, че към обективните фактори на различни протестни потенциали се добавят и други. На първо място сред тях е положителният фактор - нарастването на самочувствието на българските граждани от факта на тяхното европейско членство. Те вече трябва да бъдат третирани от политиците като европейски граждани и ще си служат все повече с европейски примери на гражданско поведение. Част от това е и гражданският протест.
На второ място причина за нарастване на протестния потенциал е
сложността на коалиционната политика
Естествено е всяка от управляващите партии да е направила компромиси в името на коалицията и също така естествено е електоратът на всяка от тези партии да не допуска обезличаване на партията и да държи сметка за бъдещия й облик. Затова във втората половина на мандата на коалицията всяка от партиите ще започне да се връща към своята идентичност за сметка на коалицията. Това ще засилва и натиска както от парламентарната опозиция, така и от извънпарламентарните сили. А последните ще си служат с различни форми на граждански натиск.
На трето и не на последно място се намира цялото разнообразие от управленски решения, които управляващите ще защитават като реално възможни и гражданите ще обосновават като недостатъчни. Не може и не трябва да се очаква примирение с корупцията, с безпомощността на съдебната система, с неефективното законодателство. Напротив, живото гражданско общество задава дневния ред на политиците и стимулира както управленските решения, така и вътрешнопартийния живот. То дава възможност да се прояви цялото умение на професионалните политици за диалог с гражданите чрез институциите, организациите и медиите. Когато гражданите не са убедени, че техните интереси са защитени, то протестният потенциал нараства. В този случай гражданските интереси могат да станат и поле на спекулации от различни, чужди на гражданското общество интереси. Но за това гражданите не носят отговорност, те реагират според степента на своята култура, а политиците трябва да се съобразят с нея, и то навреме. Проблемите в най-голяма степен произтичат от готовността на институциите, на партиите и организациите да превръщат протестния потенциал в демократични и ефективни форми за натиск, диалог и вземане на решения.
Досега
гражданските протести у нас се подчиняват на опасна логика
Протестиращите най-често се третират като граждани с по-ниска политическа култура, протестите не преминават в диалог и съответно не се решават конкретни решения. Те се отлагат във времето и гражданите попадат в капана на други интереси - партии, корпоративни интереси, медии. Протестите в такива случаи могат да получат съвсем неочаквани посоки и институциите да се окажат в положение на догонващ събитията, а не на водещ фактор.
Партиите най-често са в по-безпомощно състояние от институциите. В опита си да се върнат на политическото поле парламентарни и извънпарламентарни сили са готови да оглавят или дори да инспирират граждански протести от всякакъв род. Понякога това няма нищо общо с образа на политическата сила. Консервативни по претенции политически сили придобиват не само ляв, но дори и синдикален образ. Това маргинализира тези партии и допълнително обърква десния електорат. Обратно, леви политически сили не подкрепят по същество леви протести, отнасят се към тях подозрително и разочароват лявоориентираните.
Объркването на дясното и лявото в протестната култура
е една от сериозните причини българското ляво и дясно да не съответства на европейското. Българските партии спешно трябва да коригират това, ако не искат да повторят много скоро унгарския опит от 2006 г.
Един от главните недостатъци на протестната култура и практика в България продължава да бъде отсъствието на реални профсъюзи. Вместо казионните профсъюзи да се демократизират, в последните години демократичните профсъюзи от началото на прехода станаха казионни и загубиха всякаква връзка с процесите на трудовия пазар и интересите на работещите. Категорията „работници" стана идеологически неудобна и с това българският пазар на труда придоби свръхкорпоративен, далеч от европейския облик. Пенсионерите се оказаха не бивши работници и служещи, а неизвестно откъде взела се социална категория.
Все едно че сегашните работещи няма да бъдат пенсионери. Естествено е, ако пенсионерите са обявени за маргинали, от тях да се възползват и маргинални политици, националисти или популисти. Социологията трябва да изясни процеса на превръщане на възрастните притежатели на реституирана собственост в червени бабички. Едва ли тези граждани така са си представяли бъдещето, когато са получавали собствеността си, а днес не могат да платят сметките за отопление и данък сгради на същата тази собственост.
Недостигът на информираност и вземането на решения без граждански диалог, бягството от проблеми в тяснопартийни интереси може да навреди най-много на реалното интегриране на България в европейската икономика и политика вече като страна-членка на ЕС. Нормално е гражданите да протестират, когато не са ясно защитени техните интереси или те не знаят това. С протестите си гражданите показват, че вече са европейци, с реакциите си политиците трябва да покажат, че и те са такива.
Гражданският протест е част от демокрацията, той е не по-малко важен от работата на всички равнища на държавната и местната власт, от медийния диалог, от работата на партиите и профсъюзите, от активността на неправителствените организации. Всички тези процеси формират цялостния политически облик на едно общество и трябва да се намират в динамична хармония, а не в латентен или явен конфликт.
|
| В края на ноември над 200 граждани се събраха на необичаен протест пред сградата на "Електроразпраделение"- Варна, за да недоволстват срещу честите спирания на тока. |
|
| Екоорганизациите се опитаха да защитят опазването на околната среда също с протести, но до пряк сблъсък между защитници и потърпевши от Натура 2000 не се стигна. |
За едно общество , казионната политология е като да четеш любовна лирика на вече познали недоверието съпрузи... 
