Любчо Георгиевски преди дни представи своя стихосбирка в България, а преди няколко месеца неколцина български омовци представиха своята глупост - пак в България. Има различни подходи към съвременността.

Да търсиш македонци днес в България е все едно да търсиш шопи в Софийско. Има ги и още как. Жалкото е, че не са останали в бившата Югославска република. Впрочем като какво се явява онова нещо, което е било част от нещо друго, което пък от своя страна вече е нищо? (Въпросът несъмнено е свързан повече с Прокъл*, отколкото с когото и да било от днешните политици.)

Любчо Георгиевски не е толкова важен с гражданството си, а с това, че изглежда разумен човек. Стихосбирката му "Град" не е псевдоисторическа манипулация, каквито наплодиха доста от югозапад, а споделяне на духовен опит. Фактът, че избра да представи книгата си в София, показва висока степен на свобода и липса на комплекси.

Как да не го противопостави човек на шепата инспирирани от сърбоманските кръгове в Скопие няколко омовци, които си отвориха устата за признаване на "македонско малцинство"? Сигурно това скромно и в някаква степен несмело искане беше свързано с инерцията от положението им в бившата Югославска, където са малцинство. Трябва да им вдъхнем кураж и да ги уверим, че тук те спокойно могат



да претендират за включване в мнозинството



Казвам го не само заради факта, че българите все още преобладават в страната ни, но и защото знам от записките на пра-прадядо ми, че родът ни се е преселил в Софийско от село Постол** (някогашната столица на Александър Велики) и е бил посрещнат изключително радушно.

Какво да коментираш примерно след написалия повече от двадесет труда върху балканската история френски учен Леон Ламуш:

"Изказаното преди известно време от някои сръбски личности твърдение, че илинденските бунтовници били защитници на сръбската идея, е не по-малка фантазия от стремежа на някои историци да превърнат българския цар Самуил, победен от Василий II Българоубиец, в сръбски владетел или опитите на други, които претендират, че Охридската митрополия била част от Сръбската църква, макар че тези, които са я възглавявали, дори когато са били гърци, са се наричали архиепископи на цяла България"***.

Естествено, не очакваме всеки в Европа да е наясно с балканската история, но определено се надяваме всеки средноинтелигентен човек да си дава сметка кога знае за какво иде реч и кога не.

В случаи като този с печалните смешки на пиринското "Омо" и къчовете на някои скопски медии, както и с инцидентите на шепа лумпени там става дума за опит за възкресяване на нелепи шовинистични идеи в глобализираща се Европа. А най-вече става дума



за гнетящо ниска самооценка (комплексите умират последни)



Най-накрая - става дума и за някакви пари, притежавани от някакви хора и неистово желани от други.

Светът не вярва на такива неща.

Сега не е като някога: записваш се в гръцката армия на Филиповото момче и хем ти плащат кеш, хем има вероятност със слон да се сдобиеш; сега първо трябва да намериш нещо, от което светът се плаши (я антисемитизъм, я расизъм, я религиозна или етническа нетолерантност и пр.), да се обявиш за негова жертва и по никакъв начин да не позволиш да те убедят, че си просто мързеливец, който, вместо да запретне ръкави, е запретнал поли.

Рано или късно в Европа ще усетят тази миризма и хич да не прочетат Шарл Дюканж, Теофилакт Охридски, Виктор Григорович, Сейже, А.М. Селищев, Франьо Рачки, Владимир Сис, Лихачов и пр.; дори никога да не се заинтересуват от проучения подробно от световните учени Иван-Владиславов каменен надпис, изчезнал мистериозно в края на 50-те - рано или късно ще си дадат сметка, че общият ни дом трябва да се проветри.

Европа 2007, слава Богу, не е Европа на националистическите фишеци и патриотарското бомбаджийство. Сега е невъзможно да убедиш света, че е по-добре да скандираш, отколкото да работиш. Че е по-добре да трошиш плочи, отколкото да пишеш книги.

Затова, вместо да се занимавам с глупости, реших да прочета и Любчо Георгиевски.

Може би това е признак, че настават лоши времена за глупостта.

-------

* Прокъл (412 - 485) - философ, неоплатоник, разсъждавал върху "частта" и "Единното".

** "Селото Постол, или някогашната Пела, в Енидже-Вардарско е населено изцяло с българи" (Кузинери - канцлер във френското консулство в Солун през 1773 - 1779).

*** Ламуш, Леон (1860-1945).