Новоприетата четвърта поправка на конституцията отвори кутията на раздора. Отсега общините ще имат законното право сами да определят местните данъци. Вече не само таксата смет, но и всички местни налози ще се гласуват от общинските парламенти. Едва ли има наивник да мечтае, че скромните и пестеливи управници на родния му край сега ще се възползват от новата си власт, за да намалят данъчните тегоби на съгражданите си. Аз лично предполагам, че ще стане точно обратното:
лакомията ще се развихри
дотам, че ошушканите за пореден път данъкоплатци ще погнат общинарите си с хули и тояги. Това си е отколешна традиция в България - издигне ли се някой за местен големец, първата му работа е да се загрижи за общите дела, т.е. да събере повечко пари за бъдещото обгрижване. (Втората му работа е да повери въпросните общи дела на някой верен другар, който не би го забравил при делбата на печалбите. Но това е друг въпрос.) Принципът е: важността на една власт е правопропорционална на бюджета, който тази власт има да разпределя и харчи. А кой политик, та бил той и на селско ниво кмет или съветник, не се стреми важността му да порасне? Затова беше много правилно решението на парламента да обвържат данъчната фантазия на общинските власти. Те няма да са съвсем свободни при изобретяването на данъчни форми и размери, а ще могат да го правят само в рамките на специален закон. Засега
пределите на налозите не са ясни,
защото въпросният специален закон не е приет. Едва след като влезе в сила четвъртата конституционна поправка, ще почне да се мисли за него. Най-вероятно ще се прекрои в подходяща посока законът за местните данъци и такси. И най-добре ще е законокроячите да го съшият по-тесничък, понеже щенията на местните власти са толкова широки, че веднага ще подгонят горните граници. Помним, че преди няколко години Министерството на финансите наруши бюджетната омерта и оповести постъпилите заявки за годишни харчове на общините. Оказа се, че всеки искал поне двойно, а някои - и тройно повече пари. Сега същите искания ще се повторят, но на законно основание и ще се насочат към нов, по-беззащитен адресат - данъкоплатеца. А не бива отдавна отлаганата финансова самостоятелост на общините да се превърне във
фискален произвол
Бездруго и досега местните данъци и особено таксите, събирани от тях, неизменно растат. Щях да кажа, че не се е чувало някой местен налог да намалее, но и това се случи, колкото да не е без прецедент! Столичната община намали промилите на таксата за смет. Не драстично, но осезаемо. В замяна на това таксите за строителни разрешения скочиха няколко пъти, близо цял порядък. Но най-големият проблем на местните данъци в момента не е техният размер, а фактът, че най-тежките от тях - данък "сгради" и таксите "смет" за момента са незаконно несправедливи.
Известно е, че основните платци на тези данъци - фирмите, плащат налог върху цената, на която "се води" облагаемият имот. Тази база е поначало несправедлива за таксата "смет", защото няма никаква връзка между това колко струва един обект и колко смет изхвърля. Очевидно един прескъп петзвезден хотел цапа по-малко, отколкото няколко пъти по-евтин жилищен блок със същата площ. Данъкът "сгради", който логично е наложен върху цената на недвижимостите също е несправедлив, защото отчетните стойности на имотите в много редки случаи отразяват цената им. Имотите, придобити преди голямата инфлация, въпреки преоценките са отчетени по символични цени. Масова е практиката при покупка на имоти нотариалните сделки да се изповядват по данъчна оценка. Вярно, че тя доста скочи и се доближи до пазара, но това е вярно за средния, масов имот. Най-сочните парчета земя с перспектива се продават на далеч по-високи цени. Разликата се доплаща на продавача в брой зад гърба на нотариуса. Купувачите, които държат да отчетат по документи реалната цена на купените имоти са принудени да компенсират с по-високи цени данъците, които продавачът ще плати. И се получава така, че
който лъже - печели!
Купуваш имот по обичайния начин: малка част от цената стои на книга, голямата се плаща по невидим начин. Така се "спестяват" данъци на купувачите, в хазната влизат по-ниски такси за прехвърляне и по-скромен местен данък. И години напред за "евтино" купения имот се плаща по-ниски такси "смет" и данък "сгради". А принцип на модерния фиск е данъчното облагане да е еднакво за всички. Следователно базата на местните данъци трябва да се промени и уеднакви. Редно е всички да плащат данък върху текущата данъчна оценка на имотите си. Вярно, може да се отвори работа на данъчните да актуализират оценките. Но може да се намери и начин ежегодната преоценка да става автоматично или да се уреди така, че да я пресмята данъкоплатецът или - още по-добре - неговият данъчен консултант. Ако всички плащаме честно върху единна база, при сегашния размер на данъците и таксите в местните бюджети ще влизат поне двойно повече пари.
