|
В няколко публикации в. "Сега" ще разкаже за най-известните и най-значимите съкровища, открити по българските земи - някогашни и сегашни.
--
Кои са българските находки
1. Златото от Наги Сент Миклош, открито на границата между Унгария и Румъния през 1799 г.
2. Съкровището на Кубрат от Малая Перешчепина от 1912 г. - 20 кг злато и 50 кг сребро.
3. Първото Никополско съкровище от 1915 г. - около 400 грама сребро и накити.
4. Съкровището от Требинище от 1916 г.
5. Вълчитрънското съкровище от 1924 г. - 12.5 кг злато.
6. Мадарските златни монети и колани - първото от 1926 г., второто от 1934 г.
7. Панагюрското злато - 6 кг от 1948 г.
8. Летнишкото сребро - от 1953 г.
9. Хотнишкото съкровище от 1957 г. - 350 грама злато.
10. Първото варненско съкровище 1961 г.
11. Златото от Могиланската могила край Враца 1965 г.
12. Второто Николопско съкровище, открито на 50 см от мястото на първото през 1971 г.
13. Съкровището от варненския халколитен некропол от 1972 г.
14. Сребърните предмети от Летница - 1973 г.
15. Петте сребърно-златни съда от Борово от 1974 г.
16. Преславското съкровище от 1977 г.
17. Тракийското злато от с. Кралево, Търговищко, от 1979 г.
18. Рогозенското съкровище от 1985 г.
19. Съкровището от Дъбене, Пловдивско, 2004 г.
--
Науката още спори по въпроса какво е съкровище. Общоприетата формула е, че това са ценни предмети от благороден метал, които са открити, най-често извън т. нар. археологическа среда. Вероятно тази формулировка е повлияна от факта, че почти всички
съкровища по нашите земи
са откривани случайно
Изключение правят Хотнишкото - открито при проучване на древно селище край Кралево, Търговищко, където археолозите разкопават могила, разровена от иманяри, и второто, Никополско, при което археолозите са убедени, че има още нещо извън намереното през 1915 г. Последното е откритото през миналата година край с. Дъбене, Карловско.
Четири от съкровищата - Николопско, Вълчитрънско, Мадарско, Преславско - са открити при копаенето или засаждането на ново лозе. Други три - от Наги Сент Миклош, Борово и Рогозенското - са намерени при земеделски работи - обработка на градина, дълбока оран или копаене на напоителен канал. Други шест - при строителни работи. Първото варненско е намерено при изкопни работи за основите на лятното кино в града; Халколитният некропол - при копането на канал на 500 м над Варненското езеро; Летнишкото - при направа на овчарник; Могиланската могила - при строеж на жилищен блок; Панагюрското - при копаене на кал за тухли. Съкровището от Требинище е открито от войници, а в Малая Перешчепина край Полтава в Украйна - от играещи деца. Странното е, че голяма част от съкровищата са открити на дълбочина около 50-60 см, най-много метър. Изключение прави Кралевското - на повече от 1,5 м дълбочина. Най-силни "откривателски" години са от 1948 до 1977 - тогава са намерени 11 от днес познатите български съкровища. 18 са в Северна България и само 2 - в Южна. Над половината от тях са открити през късната есен и зимата.
Въпреки разпространеното мнение, че у нас са намерени само тракийски съкровища, това не е вярно - те са 13, а 6 са старобългарски, включително и двете в чужбина.
Българските съкровища си имат своите тайни, мистерии и скандали. И няма как да бъде иначе.
Археологическите обекти у нас се разработват по редица признаци, които се изследват и класифицират, преди да започнат разкопките. Съкровищата обаче нямат тези признаци. Те са крити там, където се предполага, че не могат да се намерят -
не са в селища, не са в некрополи
Но археолозите не могат да изследват България метър по метър с металотърсач и да очакват да открият сензация. Обикновено съкровищата са в райони, на територията на които не се предполагат археологически обекти. Слава Богу, че не са намирани от иманяри. Нищо, че те са хората, които най-упорито се хвърлят да търсят съкровища. Утехата е, че досега не им се е случвало. Или поне не се е разчуло да са намерили.
За случайността при откриване на съкровищата науката има две обяснения - принадлежали са на богати владетели, които по време на опасност са ги крили, или по време на епидемичен мор, каквито често е имало в древността. Загадка остава обаче
защо са откривани на 40-50 см от повърхността
Обяснението, че при преминаване на опасността притежателите им са искали бързо да ги извадят, няма кой знае каква достоверност. Другата теория на учените е, че са символично заравяни в земята, което за древните е представлявало послание към боговете или към висшите сили, които управляват съдбата им. Така те принасяли своите жертви към тях, очаквайки отплата, подобно на жертвоприношенията на животни, а в древна Тракия - и на най-личните хора от племето.
Доскоро се смяташе, че най-старото съкровище, намирано у нас, е
Вълчитрънското. Малцина обаче знаят, че това е
Първото никополско съкровище.
Най-пазеното в тайна
обаче е съкровището от Требинище.
През 1916 г. щабът на българската армия взема решение най-изтъкнатите български учени да извършат цялостно проучване на "новоосвободените български земи" - дотогава ходът Междусъюзническата война се развива с променлив успех за България. Те трябва да проучат териториите, както пише в заповедта, "в географско, физико-географско, геолого-рударско, лингвистично, етнографско и историко-архитектурно отношение". В тази група е и Богдан Филов, най-известният български археолог за времето си, по-късно министър-председател.
Филов заминава на 12 юли 1916 г. на проучвания и 2 месеца броди из Македония. Заедно с проф. Йордан Иванов изследват планината Беласица и местата, в които са се разигравали кървавите българо-византийски сражения през 1018 г. Случайно попадат на некропола край Требинище.
Първите разкопки правят войници,
отзовани от фронта, под прякото ръководство на Богдан Филов. Естествено че ние сме си вземали, каквото е намерено тогава. Богдан Филов използва най-модерните тогавашни методи и досега се смята, че там са извършени перфектни разкопки във военно-полеви условия. Всичко е описано и нарисувано на място.
На следващата година има още няколко експедиции. След това на същото място се озовават сръбски археолози. В момента находките са разпръснати в музеите в Белград, Скопие и Археологическия музей в София. Тази история заформя мистерия, подобна на прочутата руска Кехлибарена стая. Съкровището от Требинище не бе излагано у нас допреди 2 години, а си стоеше в хранилището на Археологическия музей. В него освен златни и сребърни предмети има и керамика, стъкло, бронз. Някои учени го наричат пеонско, други - тракийско, но най-разпространеното определение е, че то е на древни обитателите на Балканския полуостров.
През 1917 г. сърбите издават албум, който представя намерените съкровища и археологически открития на сръбски. Сред тях е и това в Требинище. В София веднага възниква идеята да се състави албум, който да представи старото българско изкуство в неговите етнически граници. Създаден е авторски колектив, наречен "Българско изкуство". В него са включени учените Йордан Иванов, Любомир Милетич, заместен от Никола Милев, и Богдан Филов, както и художниците Иван Мърквичка, Антон Митов, Борис Михайлов. Авторите обаче не си дават много зор и Богдан Филов издава албума сам, при това по време на командировка в Германия.
Твърде любопитна е
историята с Вълчитрънското злато
До 1985 г. - откриването на Рогозенското съкровище, то бе най-голямото у нас - 12.5 кг чисто злато. На 28 декември 1924 г. братята Тодор и Никола Цветанови копаят за ново лозе в землището на селото и попадат на златни предмети. Колко са - остава неизвестно, с оглед на това, което ще последва. Поделят си намереното по братски и всеки от тях започва да продава или парчета от него, или цели предмети съобразно нуждите си - къща да построи, деца да изучи, нива да купи, данъци да плати. Като му замирисало на пари, ей така, дошли от нищото, и заради олицетворението на властта в селото, се включил и кметът. Той пък станал посредник и тръгнал да търси златари из Плевенско, на които да предлага намереното злато. Понеже пласментът не можел да става с цели съдове, каквито са намерили, братята отчупвали по някое парче.
Не могли да укрият находката заради лакомия
Дълго подготвяли почвата и накрая попаднали на златар, който щял да им плати цял съд и да го преработи в бижута. Само дето Коста Златарев, веднага след като получил в ателието си съда, свършил това, което очаквали не братята, а държавата от него - отишъл в полицията и издал всичко. На следващия ден арестували братята, хвърлили им порядъчна порция бой, претършували къщата и тогава разбрали, че са останали едва 13 предмета от цялата находка и няколко капаци на продадени преди това съдове, при това резнати и отчупени оттук-оттам. Най-големият от тях - във форма на купа с две дръжки - тежи 4,5 кг. Било уведомено и ръководството на Националния исторически музей и неговият директор Богдан Филов изпратил уредника д-р Иван Велков. Той пристигнал в селото и конфискувал съкровището в полза на държавата. Сложил го в една раница и без никаква охрана се качил на влака за София и благополучно представил съкровището в Историческия музей. И днес то си е там.
Независимо че се опитали да го укрият и да забогатяват от продажбата му, Тодор и Никола Цветанови били обезщетени от държавата с немалката за времето си сума 1 500 000 лева. Само че двамата братя не могли да разделят парите, започнали безкрайни съдебни дела и голяма част от тази сума била похарчена за хонорар на адвокати.
Иначе от запазените 13 съда от Вълчитрън 7 имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (много наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (едната чаша е значително по-голяма). Един наподобява кратер със силно издължени и извити настрана дръжки, друг е съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове. В него е намерено изсъхнало от вековете вино. Предполага се, че съдовете от Вълчитрън са се използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе - жреци.
Съкровището е датирано към края на Бронзовата епоха, т. е. XIII-XI в. пр. н. е. Днес специалисти още спорят в кой точно век е направено.
|