|
Предприемчивият камбоджанец Хакпри Агнчеали отвори ресторанта точно срещу обвития с мрачна слава музей на геноцида Тул Сленг, известен по времето на главореза Пол Пот като "Обект S-21". Собственикът на заведението е разсъждавал по следния начин: С какво е най-прочута Камбоджа по света? С храмовете Ангкорват? Да, но до времето на Пол Пот. След това се появиха "полетата на смъртта". Според Хакпри щом чуждите туристи се тълпят заради ужасиите в Тул Сленг, значи това отговаря на вкуса им.
--
В ресторант "При червените кхмери" в Пномпен съдържателят Хакпри Агнчеали е възстановил автентичната обстановка и духа на времето, в което кървавият режим на Пол Пот и Йенг Сари със садистичен педантизъм унищожава над 1 500 000 души в бившата комунистическа Република Кампучия.
Интериорът е страховит, а не уютен. По стените висят лозунги и портрети на бившите лидери, кошници, мотики, лопати и други селскостопански сечива. С тях диктаторът е изпращал в "полетата на смъртта" камбоджанците, за да трасират пътя към светлото комунистическо бъдеще. С мотики и лопати са избити и повечето от унищожените камбоджанци, защото властта при Пол Пот не е смятала за нужно да хаби куршуми. Любопитството на чуждестранните гости се подсилва от обслужващия персонал, облечен в униформи на кхмери - черни панталони и ризи с червено-бели шалчета. Зловещо звучене има и музиката - кхмерски патриотични песни, на чийто фон се нижат избрани откъси от речите на кхмер щ1 Пол Пот.
В менюто, което ресторантът предлага, липсват месо, деликатеси и алкохол. За скромната сума от 6 долара листът включва варени царевични мамули, яйца от гълъби, подсолена отвара от оризови зърна и традиционния зелен чай - основните хранителни продукти за населението по онова време.
Прозорците на "При червените кхмери" имат пряка видимост към
страховития "Обект S-21",
където е била разположена централата на тайните им служби. В сградата на бившето училище в столицата през 1975-1979 година са намерили смъртта си повече от 17 000 души.Там са задържани противниците на режима, които, ако успеели да преживеят зверските мъчения и разпити, били изпращани в лагерите за "идеологическа и трудова терапия".
Политическото верую, изповядвано от Пол Пот, е изразено в налудничавия му стремеж към безкласово общество, в което селяните имат водеща роля, на базата на теоретични разработки от трудовете на Карл Маркс и Мао Цзедун.
С идването си на власт в Камбоджа през 1975 г. червените кхмери започват да прилагат на марксистко-маоистките идеи. Всички кампучийци са въдворени на работа на полето, градовете опустяват. Образованието, религията и търговията са поставени извън закона. Парите са забранени. Границите на страната са затворени. Въвежда се нулево комунистическо-кхмерско летоброене, а новият ред се установява чрез "народната армия", в която са мобилизирани юноши, насилствено откъснати от семействата им.
Да носиш очила, да си интелектуалец, специалист или чужденец в тази страна е било равносилно на престъпление. Но без да принадлежат към нито една от изброените по-горе социални групи,
милиони камбоджанци намират смъртта си
- при масови убийства, или от глад и епидемии, каквито заливат опустошената страна. Само за четири години - толкова успява да се задържи на власт режимът - Пол Пот се изкачва до седмо място в челната десетка на масовите убийци в света за ХХ век, като смогва да унищожи почти една четвърт от населението на Камбоджа.
Привърженик на максимата "разнообразието е необходим фактор във всяко едно начинание, дори и в изтезанията", диктаторът превръща страната в огромен концентрационен лагер, където подлага жертвите си на мъчения, пред които зверствата на средновековната инквизиция бледнеят.
Изглежда обаче, че и от спомена за страданията става бизнес. Макар и предпазливо, в страната се развива доста успешно макабърният туризъм.
Подобно на предприемчивите британци и италианци, които правят добри пари от прииждащите всяка година в мрачните подземия на "Лъндън Тауър" и "Моста на въздишките", хиляди жадни за емоции любители на средновековния хорор проявяват (не)обясним интерес към смразяващите картини от времето на Пол Пот.
Домакините охотно предлагат туристически маршрути и
посещения на зловещи места
из страната, от които на гостите им се изправят косите.
Храмовият комплекс Ангкорват е отправната точка, от която започва обикновено всяка обиколка по следите на престъпленията. През 70-те години "червените кхмери" завладяват храмовете Преах Вихеар и Ангкорват, които се намират съвсем близо до границата на Северна Камбоджа с Тайланд и превръщат светилището на хиндуизма в свой щаб. Убедени в марксистката формулировка, че религията е опиум за народа, те започват да трошат някои сектори от храмовите комплекси, за да правят от камъните им пътни настилки. Успоредно с тази дейност кхмерите трошат с мотики черепите на политически неориентираните си сънародници, а труповете им редят на камари за назидание и възпитание на останалите.
Близо до Ангкорват се намира и последното убежище на Пол Пот - Анлонгвенг. След смъртта на диктатора през 1998 г. правителството в Пномпен разпореди там всичко да бъде сравнено със земята, а мястото беше покрито с минни полета. От началото на 2000 година обаче по разпореждане на Министерството на туризма в Алонгвенг е възстановено всичко така, както е било по онова време, включително и кладата от бамбукови мебели, върху която е бил кремиран кхмер щ 1.
В отстоящия на половин час път с кола от храмовия комплекс Ангкорват град Сиемрап почитателите на страховития туризъм също има на какво да се "насладят". Създадената преди няколко десетилетия ферма за крокодили е известна с това, че питомците й години наред са били
хранени с врагове на режима на Пол Пот
Кръвожадните влечуги все още са там, но менюто им вече е лишено от свежа човешка плът. Сиемреап има и единствен по рода си в света музей на армейски мини и взривни устройства, над чийто вход е цитирана "фундаменталната мисъл" на Пол Пот: "Мината е най-добрият боец? никога не спи, не се бои от нищо, никога и никого няма да пропусне!" Стопанин на музея е бившият разкаял се червен кхмер Аки Ра. Той признава, че експозицията от противопехотни мини, самовзривяващи се бомби с напалм, скрити в детски играчки, огнехвърчаки и различни образци огнестрелни оръжия привличат огромен брой любопитни чужденци, които се надпреварват да документират видените ужаси.
"Полетата на смъртта", в които са намерили смъртта си стотици хиляди души, също са включени в хорор маршрутите в Камбоджа.
На плахите обвинения, отправяни от оцелелите жертви на геноцида, че правителството възражда ужасите от миналото, зам.-министърът на туризма Тонг Хон обяснява, че това е урок от една мрачна епоха, който никога не трябва да бъде забравен. Същото твърди и собственикът на ресторанта "При червените кхмери" Хакпри Агнчеали на своите посетители. Статистиката обаче доказва, че ако интересът към този род "силни преживявания" се запази в чуждите гости, тенденциите са до 2010 година приходите от макабърен туризъм в Камбоджа да достигнат впечатляващата сума от 1 млрд. долара.
|
|
|
|
|