Десетилетия това влиятелно трио бе разделяно от политическо съперничество, гранични спорове и стари страхове. Но срещата във вторник на външните министри на Индия, Китай и Русия подчертава, че в света настъпват коренни промени и се изгражда нов геостратегически алианс.

Заедно със 143-те милиона руснаци двете най-многобройни нации на света - в Китай и Индия живеят по над един милиард души - представляват 40 на сто от населението на планетата и една пета от световната икономика. Трите страни притежават и над половината от всички ядрени заряди. Освен това и те се стремят да станат световни сили, заемайки доминиращо положение в производството на промишлени стоки и доставките на енергоресурси. С растежа на благосъстоянието на техните общества и разширяването на сферите им на влияние нараства и интересът им да обединят икономическия и политическия си потенциал.

В съвместното си комюнике участниците в завчерашната среща потвърждават привързаността си към "многостранната дипломация", като уточняват, че новото образувание не е насочено срещу "интересите на която и да е друга страна". Фактически това е ремарка, предназначена за Вашингтон - използвайки всички достъпни средства на дипломатическия език, министрите казват, че не става дума за нов антиамерикански алианс. Това е разбираемо - Индия високо цени своите бурно развиващи се отношения със САЩ, които намериха израз в безпрецедентното споразумение за ядрено сътрудничество, признало значимостта на индийското технологическо участие. Китай също има интерес да не тревожи Вашингтон с икономическия си потенциал и политическите си намерения. Само Русия под властта на Владимир Путин, който публично критикува американските действия в Ирак, по иранския въпрос и противоракетната отбрана, явно е отстъпила и е приела твърдия антиамериканизъм. Въпреки че каквото и да прави, Путин трябва да продава енергийните ресурси на Русия на Запад и да разсейва създаденото от самия него напрежение по този въпрос.

И все пак зад всички дипломатически обвивки не може да не се види главният сигнал към Вашингтон - трите страни ще действат



против статута на Америка като единствената свръхдържава



и искат да изградят многополюсен свят. Още повече, че те призоваха да се засили ролята на поотслабената ООН. И Индия, и Китай, и Русия имат много повече общи неща със САЩ, отколкото са готови да признаят, това важи и за засилването на ислямския екстремизъм, което в бъдеще ще става за трите държави все по-болезнен въпрос.

Но между тях се появява един фактор, който липсваше в миналото - решимостта да преодолеят двустранните си разногласия. Отношенията между Индия и Русия бяха твърде топли още от съветски времена, а отскоро, след визатата на Путин и подписаните договори за доставки на оръжия, двете страни се сближиха още повече.

Досега обаче Китай не бе особено близък нито с руснаците, нито с индийците. Граничните спорове от 1962 г. и 1969 г. помрачиха отношенията му съответно с Индия и Съветския съюз. Стокооборотът на Китай с двете страни остава много по-скромен от потенциала, макар че с Индия той бързо се увеличава. Що се отнася до Русия, дълго време тя бе ориентирана не към Азия, а към Запада, въпреки че в момента активно използва търсенето на енергийни ресурси от Индия и Китай.



Вашингтон трябва да запази хладнокръвие



пред подобно сближаване. Нито Индия, нито Китай възнамеряват да жертват връзките си с Америка. Те дори могат да попритъпят граничещата с параноя неприязън, идваща от Москва. Двете страни могат да изградят стабилни рамки за бързото развитие на Азиатския регион. Освен това и трите държави са крайно заинтересовани от формирането на предсказуема търговска среда и по-бързото обогатяване на своите народи - многобройни, настойчиви и нетърпеливи.