У нас в политиката нещата никога не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Случилото се в парламента по отношение на изборите за евродепутати не е краят на тройната коалиция.

С решението си да гласува срещу ДПС и БСП за изборите за евродепутати НДСВ иска да повдигане имиджа си. Но това е една много закъсняла реакция и чудеса няма да последват. Не е възможно НДСВ да си върне този електорален ресурс, който имаше към последните парламентарните избори. Това няма да се случи по две причини. Първо, тогава го нямаше ГЕРБ. И второ, и НДСВ, и ГЕРБ са лидерски формации. Образът на лидера на НДСВ пострада доста в личен план през последните година и половина. Няма как една партия, която дори носи името му, да не пострада от това, че лидерът е пострадал. Затова, ако пряката цел на НДСВ сега е да се върне в играта за изборите за евродепутати, трябва да е ясно, че това не е възможно.

Голямата драма обаче не е съдбата на НДСВ.



Голямата питанка е какво ще прави ДПС



Много прибързан е изводът, че това е началото на края на ДПС. Проблемът с напускането на пленарна зала е лесен. Но връщането винаги е труден и сложен процес, защото то е свързано или с признаване на поражение, или с опит за договаряне на нови неща. Убеден съм, че това ще се случи. Какво ще иска ДПС в замяна обаче, е още рано да се каже. Едва ли ще има ответен удар от страна на Доган. Възможно е ДПС в ситуация като тази да повиши цената си в други посоки. Т.е. - да отстъпи в това, което очевидно не може да защити, и да постави други свои искания.

Със сигурност може да се твърди, че няма да се разпадне тройната коалиция. Това, че коалицията се е пробила по един въпрос, не означава, че ще последват други пробойни. У Иван Костов и сие се забелязва една приповдигнатост. Но тя е прибързана. Крайно неправилен извод е предположението, че след като НДСВ е гласувало с опозицията по закона за избор на евродепутати, ще гласува и срещу правителството при предстоящия вот на недоверие.



Подобно нещо няма да се случи



Вярно е, че куп въпроси като пенсиите, здравната реформа и гласовете на изселниците разделят партиите в тройната коалиция. Видя се, че коалицията не е толкова монолитна и че има остри вътрешни разделения и спорове. Те обаче не са много. Просто сега избуяват, защото политиката на правителството навлезе в по-активна фаза и в европейска среда. Тези спорове си съществуваха и преди изборите и си останаха като идеологически разногласия. Но отношението към правителството обединява трите партии.

Така че изненада от поведението на НДСВ има, но драма няма. По отношение на ДПС и в БСП има хора, които биха гласували по начина, по който гласува НДСВ. Но понеже в левицата винаги дисциплината е била на по-преден план, те не са го направили. В бъдеще може да се появи подобна ситуация, но е слабо вероятно, ако става въпрос за съдбата на правителството.

Така че



разпадът на правителството не е възможен



Тази коалиция ще се крепи с мандата на този парламент. Дали тя ще продължи да живее и след това, зависи от резултатите от следващите избори. Много трайни са интересите, които я крепят.

А най-грешният извод, който може да бъде направен сега, е, че идва краят на Ахмед Доган. ДПС е партия, която е падала и след това ставала доста пъти. Едва ли цената на половин или почти цял мандат би могла до такава степен да обезвери Доган и той да изчезне от терена завинаги. Вярно е, че единственият съюзник на Доган е БСП. Но това беше така и преди да бъде съставено това правителство. Ако има опит за изолация на ДПС, за един кратък момент опозицията има основание да тържествува. Но само доколкото е успяла да изолира основните си противници БСП и ДПС. Това обаче няма да е задълго.

Тази коалиция е особена с това, че отвън не е заплашена почти никак. За сметка на това е заплашена отвътре. И ако партиите успеят да снемат напрежението помежду си, коалицията ще е по-успешна и пълноценна. Тази видимост, която се създава - че има много мощна опозиция, - не кореспондира с реалността. Хората не виждат в лицето на опозицията приемлива алтернатива засега. Доверието в правителството не е особено високо, но доверието в опозицията е близо три пъти по-ниско. В обществото няма консенсус, че правителството трябва да си ходи. Срещу всеки протестиращ



има някакво мнозинство от пасивни антипротестиращи



Има много мощни настроения срещу шофьорите на таксита. Тези, които работят, се настройват срещу пенсионерите. Лекарите не са в особено завидно положение, тъй като непрекъснато говорят за пари, а хората не ги смятат за особено бедни. Собствениците на земи, попаднали в "Натура 2000" са толкова малко, че обществото на практика не разбира за какво става дума. Когато нацията е разделена на толкова протестиращи и антипротестиращи, е много трудно да се постигне консенсус по политически въпроси или идея. Колкото и опозицията да се мъчи да се представи за лидер на някакво недоволство, тя не може да е такава. Защото недоволството не е в една посока и не е канализирано срещу правителството. Да не говорим за това, че икономическата ситуация изобщо не предполага такова развитие.

Затова проблемите пред коалицията са по-скоро вътрешни. И трите партии са самостоятелни субекти. Те няма да се заобичат никога. Донякъде това е коалиция на принудата и обстоятелствата. Но това не означава, че тя ще се разпадне.