Паркираме пред Младежкия дом на град Монтана. В "Северозападнала България", според изтърканото клише. Наболата зелена тревица пред монументалната соцсграда хармонизира с мелодията на сладникавия евъргрийн "Зелената трева пред моя роден дом", която долита отвътре. В просторното фоайе са опнати дълги маси, отрупани с дребни коктейлни хапки. Отвън лъщят няколко министерски лимузини. В тази атмосфера започва семинарът на НДСВ "Европейски перспективи", който има за цел да разясни на местните предприемачи как да кандидатстват за средства от еврофондовете и какви възможности за развитие на бизнеса им дават различните оперативни програми на ЕС. Сбирката е част от националната



информационна кампания на царската партия



Още от вратата всеки получава луксозна жълта брошура за еврофондовете. В цифри, таблици, точки и подточки. Спретнато и полезно четиво за бизнеса. Плюс тематична химикалка с надпис "Европейски перспективи".

Посреща ни супервежлив ексцентричен младеж с яка от норки и алаброс, сресан ала Евгени Минчев. Това е пресаташето на царския депутат Борислав Великов, когото тук всички познават и ценят. Великов е най-големият благодетел на региона. "Бащица" за ромите. Скоро идва и самият той, за да ни покани на пресконференцията преди семинара. В нея участват основните лектори - зам.-министрите на социалните грижи Иванка Христова и на регионалното развитие Милена Паунова. Третият е колоритният зам.- министър на земеделието инж. Димитър Пейчев, по-известен в партията като "чичо Митко". Само че закъснява и всички са леко притеснени. Неотложни дела го забавили в София. Започват без него.

Двете дами се справят криво-ляво с журналистическите въпроси. Но не отговарят на най-важния - ще бъде ли изграден транспортен тунел под прохода Петрохан успоредно със строителството на Дунав мост 2. На тази траспортна артерия се възлагат големи надежди за икономическото оживление на този беден район. Макар монтанчани винаги да подчертават, че видинчани са по-зле и от тях.

Три са



стълбовете на регионалната икономика -



пристанището в Лом, изграждането на коридор номер 4 и бъдещият курортен комплекс в Берковица. Иначе основен поминък е земеделието. Черноземът е в изобилие, но няма кой да го работи. Като повечето градове в региона и Монтана е силно обезлюдена. Всеки трети е на гурбет в чужбина.

Залата на Младежкия дом постепенно се пълни с хора - повечето бедни и опърпани. Неколцина по-изтупани бизнесмени сядат по първите запазени редове. Депутатите Борислав Великов и Маргарита Кънева и двете зам.-министърки се ръкуват с по-знатните гости. Кметът на Монтана Златко Живков се хвали, че 6000 души ще чуят лекцията по общинската радиоточка, тъй като сбирката се предава директно. "Радиотранслация плюс НДСВ е равно на съветска власт", шегува се депутатката Кънева.

Семинарът започва с кратка политпросвета на Аспарух Панов, шефът на фондация "Фридрих Науман" за България и организатор на събитието. Той редува сбити информации за ЕС с фотоси, върху които преобладават лицата на Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева. Внушенията му са съвсем директни.



Кой ни вкара в ЕС? Следва снимка на царя



в компанията на Жак Ширак и Тони Блеър. Кой е нашият защитник в ЕС? Не щеш ли - снимка на Кунева.

По някое време посланията стават съвсем простички и ефикасни. "Много е важно да гласувате за евродепутати!", "Когато ги избирате, моля ви, мислете, че за да имат влияние, трябва да попаднат в трите най-големи групи в Европарламента - на десницата, на левицата или на либералите", "Като либералите са езичето на бравата!", "Политика не се прави без партии!", "Добре е кметовете да не са независими". И кулминацията накрая: "Когато гласувате, си припомнете тази историческа снимка ( цък, Симеон с Ширак и Блеър) и не забравяйте за тази (цък, Тодор Живков с велможите си пред мавзолея). Край на политпросветата.

Ето че влиза окъснялата "тежка артилерия" Димитър Пейчев и депутатът Великов бърза да му даде думата, понеже утре "зарязвал" в Ямболско и го чака път. Малко преди това колежката му Милена Паунова е успала аудиторията със скучен доклад, в който бъка от непонятни термини като "приортетни оси", "национална стратегическа референтна рамка", "бенефициенти", "многосекторни оперативни програми" и прочее.

Но с първите думи на инж. Пейчев разговорът се приземява. Простичко и ясно той обяснява на



присъстващите - повечето дребни земеделци,



какви чудесни възможности се откриват пред тях. Казва им какво трябва да направят първо, какво второ, какво трето, за да получат определена сума от еврофондовете. Как младите могат да си останат на село и пак да забогатеят. Как програмите не крият никакви рискове за предприемчивия, защото това, което ще получи, е много повече от това, което ще даде. Успокоява старите, че ако искат да зарежат работата на полето и да си гледат животни в двора, има предвидени пари и за това. По 1500 евро годишно за мъжете над 60 г. и за жените над 55 г. по програма за полупазарни мерки.

Съветва говедовъдите да гледат родни породи, защото за тях се плаща повече. 264 евро годишно за късоного родопско говедо и 170 евро за искърско. С тия пари ще могат да си уголемят стопанството. От думите му лъха увереност и експертност.

"Финансираме и ловния туризъм - от шапките и патроните до ловните хижи", кънти гласът на зам.-министъра. "Даваме и за възраждане на стари занаяти - грънчарство, килимарство". Пари се отпускат и за превръщане на неплодородните земеделски земи в гори. Ще могат да се строят нови обори, хладилни камери и кланици за животновъдството. Съберат ли се седем фермери, ще могат да си построят доилен център по всички евростандарти. А за качественото мляко също ще се плаща повече. Инженерът раздава надежда и уверява хората, че възможностите са огромни.

Увлечен от собствения си патос, Пейчев завършва с призива: "Всеки, който иска да работи и има инициатива, е добре дошъл в министерството. Аз лично се ангажирам



да им напиша проектите напълно безплатно!"



Аплодисменти!

Залата се оживява. Хората му благодарят, че е "слязъл" при тях. Валят въпроси. Малинопроизводител от Берковица търси отчаяно помощ, тъй като е пред фалит. А иска да работи. После разбирам, че това е известният в тоя край Вальо Малината. Обяснява, че гледа 20 дка малини, 3 дка ягоди, и по 1 дка къпини и касис. "Няма пазар и цените са ниски", жалва се Вальо. А всички знаят, че не е от мързеливите. И в потвърждение припва към трибуната и въвира стар брой на местен вестник в ръцете на зам.-министъра. Вътре пишело всичко за него. "Искаме тука да работим и тука да умрем. Да живее България!", провиква се Малината.

"Имате ли хладилна камера за съхранение на плодовете?", веднага го пита Пейчев. "Абе нямам. Съжалявам, че не си купих, като бях по-добре", отвръща той. "Чакам ви в София, ще ви помогна", без колебание отсича държавният чиновник.

После става друг - производител на арония. И той търси помощ. От година негов проект отлежава в Държавен фонд "Земеделие" и нищо. Пита може ли да го преориентира към европрограмите. Зам.-министърът го съветва да кандидатства с проекта по САПАРД, било по-изгодно, ще му съдейства. Онзи сияен благодари.

След края на семинара пред инж. Пейчев се извива



грамадна опашка от просители



Зам.-министърът раздава визитки на вси страни. Да му звънят. Питам го как ще сколаса да напише толкова проекти накуп? А той отвръща, че това е нищо работа за него, важното е нещата да тръгнат. "След първите 20-30 проекта, документите стават типови. Само сменяш ябълки с малини", успокоява ме той. И развива своята теория за европрограмите. На първопроходците ще им е най-трудно, затова ще им помага лично. "Пък бай Иван на село като види, че съседът му си е купил трактор или си е построил нов обор, и той ще се пробва."

Какъв по-сигурен двигател на европрогреса от обикновената селска завист?! Струва си да се заложи на нея.