Потрес. Това е думата, с която можем да охарактеризираме реакцията на управляващите, когато ги нагърчи гневът на таксиметровите шофьори. На стълбите на Народното събрание се накачулиха депутати, министри, дори председателят на парламента реши, че е важно да се появи, за да уталожи яростта им. Въобще спомените са страшно нещо: със сигурност мозъците на днешните властници са се запарили от страх и ужас, виждайки аналогия с бунта на такситата от март 2001 г., дал тогава категоричен знак, че кабинетът на Иван Костов дълго няма да го бъде. Случилото се 6 години по-късно също е знак - че политиката, водена днес от тройната коалиция, не е най-долюбваната от "широките народни маси". Нестихващи протести на пенсионери, негодувание срещу "Натура 2000" и акциза на ракията, сега и таксиджиите - под краката на правителството на Станишев сякаш земя пламна, всички, дето го дондурят, скачат като нестинари, белким прогонят злите сили. Всъщност 9 февруари 2007 показа едно: протестите в България повече няма да бъдат всенародни, протестите могат вече да бъдат единствено съсловни.



Няма народ, в политологията това е отколе известно.



Но няма вече и класи, тук е изненадата. Има единствено съсловия, гилдии, ако щете, речете ги и еснафи, защитаващи правата си именно по съсловен, гилдиен, еснафски начин. Поради това бунтът на шофьорите не се спря единствено до получените гаранции за сигурност, а се изроди според някои в "претенции за шоков скок на цените", в "абсурдни искания", които властта приела. По същия начин - съсловно, протестират и пенсионери, и антинатураджии, и онкоболни, и медицински работници и кой ли още не. И рецидивистите си потърсиха интересите. Въпросът обаче, натискащ съзнанието, е срещу кого, аджеба, са възвисили глас и лозунг недоволните, срещу кое съсловие са се изрепчили. Защото това не са управляващите в момента; ако беше така, то приликите между март'03 и февруари'07 нямаше да бъдат толкова гъсти. Употребяваното понятие "властта" е също толкова размито, както понятието "народът": ако казваме, че народът се разбунтува срещу властта, значи нищо не казваме; трябват уточнения, трябва конкретика.

Владимир Свинтила ни разкрива обекта на бунта: "И виждате навсякъде, където някой се е реализирал, направил нещо, той го е направил в страхотна борба с администрацията... Установяването на българската администрация в пълния й вид фактически е край на българския обществен живот. Българският обществен живот не е могъл да бъде потиснат в най-тежките години на османското владичество, но от българската администрация този обществен живот е потиснат и унищожен." Всъщност съсловието на таксиджиите се възправи не срещу тройната коалиция, колкото и това да би било справедливо, възправи се срещу съсловието на администрацията, тази средна чиновническа класа, която - тук пак ще прибягна до думите на Владимир Свинтила - е "основното зло и основният престъпник в българската история". Бунтовете в държавата са знак, че ножът е стигнал до кокала и че повече не може тази средна чиновническа класа, сиреч администрацията, сиреч бюрокрацията, да продължава да не изпълнява своите задължения. А това, че бяха такситата, е напълно разбираемо: засега именно шофьорите имат ресурс, технически подплатен, който позволява в кратко време организиране на протести. Впечатляващо в случая е, че управлението веднага се отзова: усети, т.е. че няма шега, това не са крехките и анемични пенсионерски протести.

Оттук насетне ще ставаме все по-често свидетели на точно такива възнегодувания срещу



бездействието и безхаберието на администрацията;



и те ще имат не друг, а точно съсловен характер. Иде реч за преобръщане на характера на българската държава: ако досега тя беше една куха хитинова обвивка, прикриваща мекотелните деяния на администрацията, оттук вече тя ще трябва да се изпълни със съдържание, с гражданственост. Което ще рече, че не бюрократът ще бъде по-важен, по-личен и пo на почит от гражданина, а обратното. Колкото и стихийна да беше възмутата на таксиджиите и дори да възприе уродливи форми, тя е белег, че нещата са в началото на своето обръщане.

Таксиджиите дадоха сигнал, че вече е време да си върнем държавата, която българските бюрократи ни откраднаха. И ако за това е необходимо да действаме драстично, значи ще действаме драстично. В обратния случай няма да спрем да бъдем жертва на административния произвол, за който е без значение коя партия е на власт. Таксиметровите изрекоха "а", другите съсловия трябва да кажат "б". Възвръщането на българската държава в ръцете на гражданите си заслужава една запушена София.