|
| Ивайло Дичев |
Законът за избор на евродепутати хвърли камък в кошера, избликнаха отново вълни на омраза и национализъм, понякога със саможертвен нюанс като например: "Аз, български студент в чужбина, доброволно се отказвам от правото си на глас в името на ограничаване влиянието на мафиотската структура ДПС в управлението на родината" (подписано "коки81" и подкрепено от много други). По-малко, но уверени и последователни са гласовете във форумите, които виждат в принципа на "уседналост от 3 месеца" в ЕС като условие за гласуване накърняване на гражданските права. Самите практически измерения на приетия закон не са особено важни - става дума, доколкото разбирам, за 60 000 гласа, 40 000 от Турция. Но принципните въпроси, които тук възникват, са много важни и заслужават по-спокойно размишление.
Първо да идентифицираме ясно конюнктурата: повечето български политици искат да намалят ролята на ДПС и, по сполучливия израз на Стояна Георгиева, наместо партията наказват избирателите й. Към това се прибавя борбата за оцеляване на НДСВ, която неочаквано забрави за уж либералните си ценности и прескочи в крайно дясно, където вече се окопаха бивши защитници на човешките права като ДСБ и СДС, да не говорим за професионалните "патриоти" от "Атака" и ВМРО.
Появява се все по-настойчиво (например в интервюто на Огнян Герджиков)
идеята за премахване на двойното гражданство
В нея, разбира се, има резон: двойното гражданство винаги позволява игра между две законодателства и в последна сметка облагодетелства онези, които го имат. Само че подобно нещо има по-голям успех в силни и богати страни като Германия, Япония, Саудитска Арабия - такива, в които искат да влизат, а не от които искат да излизат. Ние сме емигранстка страна, не (или не още) имигрантска. Забраната на двойно гражданство автоматично къса връзките с България на стотици хиляди - не само натурализираните там, но и онези, които очакват натурализация в страната, където са емигрирали. Как го виждате емигранта, който след години борба, получава американски паспорт, но изведнъж казва: "Не, повече милея за България"? Само си представете един такъв закон, който с един замах намалява българската нация с примерно 1 милион (всички цифри по миграцията са приблизителни, приемете го като риторическа фигура). И то защо? За да се отнемат 10% от гласовете на една неголяма политическа партия в един конкретен момент! В опиянението си патриотите дори не се надяват, че г-н Доган ще слезе от политическата сцена - просто се радват детински, че ще му се натрие носът. Не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли.
Да почнем със странната дума "уседналост".
Живеем в свят на потоци:
в него, както писа Жак Атали, глобалните номади - експерти, инвеститори, туристи - управляват уседналите, които не могат да си позволят лукса на мобилността. Една държава, която решава да определя гражданството си на принципа на "уседналост", със сигурност живее в друг век. Баба Гицка от село ще гласува, студентът от Харвард - не! В България изобщо има една такава скрита омраза и завист към онези, които не са тук - преди бяха "родоотстъпници" и "изменници на родината", днес просто - "неуседнали". Това е страна, която не може да поддържа диаспора, което я осъжда на постепенно изчезване от картата. Обидихме емигрантите със странния закон за здравно осигуряване, който доведе до виртуални бунтове и самоорганизация. Сега - нова глупост с чисто конюнктурна, популистка цел. Наместо да ги приобщим, да ги накараме да гласуват по най-лесния възможен начин - по интернет, по пощата - ние приемаме, че в САЩ, в Канада, в Австралия, в Русия така или иначе няма да гласуват и забраняваме гласуването на "лошите" анадолци. (Улесняването за мен е алтернатива на все по-често спряганата идея за задължително гласуване).
Наред с този важен въпрос за преодоляване на местническия, котловинен комплекс струва ми се важно
веднъж завинаги да разграничим етнос от нация
Да се превръщат турците в изкупителна жертва и фокус на популистки страсти означава, че нашата дефиниция за българско гражданство е етническа, че българин означава не човек с права, задължения, лоялности, а една определена идентичност: религия, език, култура.
Турците са български граждани и това, че гласуват за ДПС, е въпрос конюнктурен - няма да гласуват за нея, ако започнат да ги допускат равноправно в другите партии. Докато ги няма там, ще търсят представителство при г-н Доган и тук няма какво да намесваме специалните служби на държавата Турция. А за предполагаемите злоупотреби на ДПС, както и на всички други наши политически партии, следва да водим съвсем друг разговор. Би било добре ясно да разграничаваме българско гражданство от българска народност. За тази цел е време да въведем дума като българянин (от "България", гражданин на "България"). Подобна разлика правят в руския език между "русский" и "россиян", в Босна между "бошнак" и "босненец". Българяните могат да са турци, българи, роми, арменци и пр.
Дилемата между консервативно-националистическа и либерална позиция тук не е академично упражнение, става дума за начина, по който си представяме страната си: китна котловина с нагиздени розоберачки, враждебна към чуждото или динамична, глобална диаспора, която се адаптира, асимилира, завоюва.
|
| Последните редовни избори за Европарламент се състояха на 13 юни 2004 г. във всички страни-членки на Евросъюза. Тогава световните агенции коментираха, че те преминават апатично и при много слаб интерес от страна на европейските граждани. Мандатът на настоящите евродепутати изтича през 2009 г. |
Дичев , 
И върху чалмата - побит християнски кръст. 
Та -където имало такива православни църкви , с подобни кубета , историята вече се е произнесла. 
Заврете си димукрациътъ и правата на чуждите отдире! 