Приказката за трите прасенца и големия лош вълк е скитащ сюжет в Европа от ХVII и ХVIII век, затова има множество варианти. Най-познатият от тях е, струва ми се, анимационният филм на Уолт Дисни от 1933. В него трите прасенца пеят, че не се страхуват от големия лош вълк. Мелодията стана световен хит. Ако не можете да си я спомните, кликнете в Google на Big bad wolf (Lyrics and Music) и ще я чуете:

Who's afraid of the big bad wolf

Big bad wolf, big bad wolf?

Who's afraid of the big bad wolf,

Tra la la la la...

Това беше нашият сигнал в годините, когато доказвахме колко сме безстрашни. Нямахме мобифони; свирваш, обикновено фалшиво, понеже Who's afraid започва с доста висок тон - и приятелите ти слизат при теб на улицата. Тогава улиците бяха не само чисти, но и тихи, така че изсвирването се чуваше в цялата махала. После Царство България обяви война на западните съюзници, "Метро Голдуин Майер" се изнесе от своето представителство на ул. "11 август" срещу храма "Св. Александър Невски" и нямаше повече филми на Дисни. Един следобед, тъкмо показвахме как безстрашно скачаме от десетметровата кула, по радиоуредбата на лятната къпалня "Дианабад" зазвуча нашата мелодия с нов текст:

Паника в Америка,/ паника, паника!

Паника в Америка! Паника цари.

Паника и в Англия, паника, паника!

Паника и в Англия! Паника цари.

По-късно видях и самата плоча (тогавашните фонозаписи бяха на поливинилови грамофонни плочи) на витрината на музикалния магазин "Българска лира" на улица "Леге".

След това излезе политически коректната "True Story of the Three Little Pigs". После, когато САЩ започнаха операция Shock and Awe (Потрес и страхопочитание), чух песента на трите прасенца с друг подменен текст:

I'm gonna be a shooting man,

А shooting man! А shooting man!

The best I can for Uncle Sam -

Yes, for Uncle Sam.

Дали ще измислят още някой текст по стария рефрен на трите прасенца, които не се боят от големия лош вълк? Дали, вместо да е за безстрашието, и той ще е за паника, потрес и страхопочитание?

"Вече съществува култура на страха, писа Доминик Монси (във "Foreign Affairs", January/February 2007 issue). САЩ и Европа са разделени от една обща култура на страха."

Страхът от бягащи от глада африканци, които се катерят по бодливата тел, ограждаща испански анклав в Мароко, както източните германци навремето се прехвърляха през Берлинската стена. Страхът, че радикалните ислямисти ще ни взривят. Или ще ни победят демографски, както в Косово. Страхът на западните европейци от икономическото превъзходство на САЩ. Страхът им от източните европейци. Страхът на всички европейци, че след бомбата във вагона за майки с деца в България през 80-те и след взривовете в Мадрид през 2004 и в Лондон през 2005, старият континент става не само мишена, а и база на терористите. Страхът, че глобализацията означава и безработица за някои. Страхът на българите, че България отива по дяволите. Колко много страхове!

Как ми се иска да си взема от детското безстрашие! Или да намеря филмова приказка като на Джордж Лукас или разказ като на братя Стругацки или Дъглас Адамс, или Станислав Лем. В която Космическият разум командирова своите извънземни съгледвачи на планетата Земя и ги инструктира:

- Земята е третата от четирите вътрешни планети на Слънчевата система. Там панспермията е занесла живот. Той е тръгнал по пътя на еволюцията и е стигнал до наченки на разум. Най-интелигентни са не специализираните за върха на хранителната верига, а всеядните. На Земята те са - прасе, плъх и човек плюс човекоподобните. Мнозина вярват в Сътворението. Че са създадени от моя промисъл, от моя intelligent design. Други мислят, че са продукт на еволюцията. Малцина прозряха, че без промисъла, без панспермията не би имало живот, който да еволюира. Същественото е земният разум да не се отклони от промисъла да върви към добро и към щастие. Заживеят ли хората в страх от живота вместо да му се радват, значи разумът е кривнал по пътя на страха и върви към собствения си край.

Кажете ми, моля ви, ако знаете такава приказка за страха.