Едва ли има българин, който да не знае къде се намира парламентът и какво се прави в него. Затова пък половината от хората не знаят какво работят общинските съветници, отчете наскоро изследване на "Алфа рисърч". Столичният общински съвет стана популярен напоследък с изказванията на кмета Бойко Борисов, който нарече общинарите "смърфове", "негодници", "крадци" и какви ли още не. По-малко популярно е схващането, че общинският съвет е малкият парламент, този, който взима всички важни решения и определя политиката за управление на града.

Народните представители са 240, софийските общинари са 61. И в парламента, и в общинския съвет има заседания, елекронно гласуване, препирни и политически дуели. Двата органа въплъщават законодателната власт - на национално и на местно ниво. Дотук приликите свършват. Затова пък разлики господ дал.

Парламентът заседава постоянно - по 3 пъти в седмицата. Общинският съвет - по 2 пъти в месеца. Като брой проблеми, общинарите успяват да отхвърлят доста повече работа от колегите си



от другата страна на "Св. Александър Невски"



Ако депутатите могат да се туткат с един закон дни наред, съветниците с лекота отхвърлят програма от по 50-60 точки на ден. Това се дължи и на факта, че в техните правомощия е вменено всичко - от преименуването на улици през разпореждането с общински имоти до управлението на търговските дружества. Но за изготвяне и приемане на наредби, които са същинските нормативни актове на общината, рядко остава време.

Ако някой четвъртък сте без работа и случайно решите да посетите сесия на СОС, няма да останете разочаровани. Достъпът до залата на петия етаж на кметството на "Московска" 33, където се провеждат заседанията, е свободен - често можете да се сблъскате я с тълпа протестиращи от Суходол, я с недоволни служители на районна администрация, дошли в работно време да защитават кмета си, я с работещи в някоя общинска фирма, чийто шеф е бил нарочен за сваляне. Общински съветници, зам.-кметове, журналисти и граждани така се омешват, че за външния човек е трудно да ги различи.

В парламента не е така. Там мерките за сигурност са достатъчно строги и затова случайни граждани няма как да се омешат с депутатите. Достъпът е строго регламентиран, в сградата се влиза през отделен вход, местата - на балкона над БСП, са ясно посочени. Връченият ти временен пропуск трябва да бъде регистриран на входа на парламента - на влизане и на излизане.



Гражданският контрол в общината е действащ



Пословичен сред служителите на общината е Иван Петров - водопроводчик, който взе на мушка кметството и вече няколко години не дава мира ни на кмет, ни на съветници. Сам той се нарича "Институцията Петров". Контрол упражняват и няколко архитекти от сдружения за защита на зелените площи, които общинарите вече с умиление наричат "зелени човечета". Те, заедно с "гражданина Петров", са постоянното присъствие по всички комисии. По сесии обаче можете да срещнете и пенсионери - борци против корупцията и протестиращи от Женски пазар наред с лъскаво пременени търговци от затворената за движение "Витошка".

Широко отворените врати на общината никак не се харесаха на Бойко Борисов в първите дни от кметуването му. Затова със заповед той опита да ограничи достъпа до общината на всякакви външни лица, а журналистите трябваше да влизат само при предварително организирани събития. Добрите му намерения за осигуряване на спокойствие на съветниците и администрацията се сблъскаха с рестрикциите на закона - общинският съвет е публична и обществено достъпна институция, достъпът до нея не може да бъде ограничен.

Отдавна се говори, че на общината й трябва по-голяма сграда. Малкото място на "Московска 33" обаче действа сближаващо на съветници и служители. За разлика от депутатите, които си имат отделни стаи по политически групи, а леви и десни - дори отделни коридори, съветниците се събират в една стаичка с гръмкото название "Кабинет на съветника". Поради факта, че се налага да се помещават в една стаичка, леви, десни, центристи и костовисти всъщност са си доста близки и не е рядко да ги видиш



скупчени на дружеска беседа



Скрити зад вратите на партийните си стаи, депутатите не знаят какво губят и колко може да подобри ефективността на работата липсата на място.

Неформалното общуване в парламента пък се поощрява в депутатския стол и пушалнята. В цялата сграда на Народното събрание пушенето е забранено. Пушачите са отпратени в едно ъгълче на втория етаж, далече от чувствителните носове на депутатите непушачи. Някои от бунтарите сред народните избраници все си позволяваха да запалят и в кафенето непосредствено до пленарната зала. Заради оплаквания обаче отскоро из кулоарите на парламента незабелязано се промъкват униформени пожарникари, зорко дебнейки за нарушители. Засега не е известно такива да са заловени.

Преди няколко месеца и Бойко Борисов забрани пушенето в сградата на общината. Там обаче дисциплината куца. Въпреки огромните табели и липсата на пепелници, съветници, журналисти и граждани димят на воля и тръскат право на пода.

Общинарите са значително ощетени от липсата на ведомствен стол. Сандвичи се продават в общинското кафе, но единици са съветниците, които между две комисии прескачат до него за бързо хапване. Те предпочитат околните ресторантчета, където се събират често и по политически групи. Депутатите пък обратно - голяма част от тях ядат в депутатския стол. Прословутите евтини депутатски кюфтета вече не са на мода. Затова пък Народното събрание предлага на народните избраници разнообразие от постни и местни блюда, супи, салати и десерти. Е, обстановката твърде много напомня за соцстол. Естествено, по традиция избраниците отскачат до т.нар.



"зала Юг" - ресторанта и кафето на хотел "Радисън"



Депутатите не обичат да се застояват в пленарната зала. В общината нещата не стоят така - на всяка сесия присъстват поне 50 от 61 съветника. В правилника за работа на СОС има предвидени и санкции, ако някой се скатава няколко поредни пъти. Не че се прилагат. Директорът на НИМ Божидар Димитров, който е съветник от БСП, отдавна загуби интерес към сесиите на съвета, но досега не е бил глобяван.

В СОС няма и такова нещо като гласуване с чужди карти. Вярно, общинарите се принудиха да въведат електронното гласуване едва преди няколко месеца, след като депутатите записаха със закон, че по-важните решения се гласуват поименно. Откакто се въведе електронната система, гласуването е значително улеснено. Ако Владимир Кисьов види, че даден съветник го няма, а от неговия пулт се гласува, може централно да го блокира. Всеки съветник може да следи както дали системата отчита правилно неговия собствен глас, така и дали другите общинари не шмекеруват. Виждат го и скупчените на тясно балконче на залата журналисти и граждани. Няма мърдане.

Кметът принципно е длъжен да присъства на сесии. Заместниците му също, те дори седят на банките до общинарите. Ако градоначалникът по някаква причина отсъства или пък излезе бесен и за пореден път тръшне вратата, това няма лесно да му се размине. Точките, на които той е вносител, се отлагат. Понякога и цялото заседание се спира. Изобщо, съветниците обичат кметът да е сред тях.

Не може обаче да се каже същото за депутатите и министрите. По време на петъчния парламентарен контрол в залата присъстват дори по-малко депутати от обикновено - този, който е задал въпроса, и още няколко народни представители за масовка. И премиерът да говори, това не трогва много депутати. Разбира се, техните взаиомотношения не са толкова тясно свързани, както тези на общинския съвет и кмета. Това обаче изобщо не променя факта, че липсва интерес от страна на депутатите към представителите на кабинета.

В общинския съвет е и по-весело. В парламента трудно можете да чуете Георги Пирински да въвежда ред сред депутатите с молби за тишина и спокойствие. Това обаче най-редовно се случва на Владимир Кисьов, който често влиза в ролята на възпитател. Той моли, подвиква и дори се кара на съветниците, когато партийните страсти се разгорещят.

Малкият парламент трябва да е пример за големия. Малкото пространство сплотява хората, а неформалните отношения прокарват решения. Депутатите явно имат още какво да научат.