Няма начин да спечелиш битка, ако предварително си вдигнал бялото знаме и гордо крачиш към окопа на врага. Ако предварително си обяснил на цял свят, че ще правиш нещо напълно обречено, нещо, в което и ти самият не вярваш, но действаш от чист инат, хаотично и напосоки - няма как то да се случи. На околните изглежда като глупост.

Точно така стояха нещата още при внасянето на вота на недоверие към кабинета за несправянето му в сферата на здравеопазването. Излъгани останаха и надеждите, че на обсъждането опозицията ще промени тактиката и ще покаже характер. Хубаво, знаеш, че няма как да мине, но не защото не си прав, а защото гласове не ти стигат. Народът ще те уважава заради смелостта и доблестта. Но доблестните мъже са по-подходящи за киноиндустрията, не за парламента.

Представителите на десницата, от които се очакваше да громят властта, предпочетоха



да си напишат думичките на лист,



кротко да си ги прочетат от трибуната и после тихичко да си седнат на мястото. На мнозина толкова им доскуча, че още в първата почивка се оттекоха към парламентарното кафене или изпробваха интелектуалните си възможности в решаването на кръстословици. Един Костов пламенно защитаваше политиката си, но той не стигаше да отсрами всички. Имаше защо да го прави - дори колегите му от опозицията не се стърпяха да разчепкват правителство отпреди 5-6 години, вместо да се съсредоточат върху сегашното на Станишев.

Това е вторият такъв опит за вот. Казват: готви се трети, четвърти т.н. Каква е разликата? Само тази, че сега към инициативата бе привлечена и "Атака", към която преди година десните гледаха твърде гнусливо. Вече никой не си спомня каква беше темата на първото искане на недоверие. Ако попитате средния столичанин за какво бе вота в сряда, резултатът ще е по-плачевен и от ония нещастни 12%, плащащи парно. А темата си заслужава, защото е много тръпчива за всеки българин. Защото всички сме потърпевши от системата, от бездействието и безотговорността на политиците



и техните наместници в здравеопазването



Здравето на българина не е имагинерна величина, проблемите в сферата засягат всички. Безспорно е. Ако опозицията си бе изиграла добре картите, процентите й на подкрепа щяха да скочат. А какво научиха хората? Че всички са маскари, но най-вече Костов и от него идват всички злини. Дори и в очите на искащите вота, правителството на Станишев изглеждаше най-малко виновно, щото лошо му е наследството.

Нямаше и по-подходящ момент за този вот. Държавата се тресе от протести - на пенсионери, медици, таксиджии и кой ли още не. Да си спомним и скандалът със закона за избор на евродепутати и горещата защита на БСП и ДПС да гласуват и сънародниците ни в Турция. Изследване отпреди 2 дни сочи, че 71 на сто от българите не са съгласни с решението на властта. Властта! Перфектното време за улов на власт. Но...

Вторият вот се роди с типичните за десницата мъки и лутания. Първи за него проговори Петър Стоянов, но толкова се обърка, че позволи Костов да му изземе преднината. После почнаха едни колебания дали да е само за здравеопазването или и за другите три сфери - социална политика, енергетика и национална сигурност. Без консултации,



без съгласуване, без доверие към партньора



Не че всяка от тези теми не заслужава внимание. Но да се разпиляваш по целия спектър на обществения и политически живот е все едно доброволно да си направиш едно класическо харакири.

И всичко това при положение, че предварително беше ясно - ако има вот, той ще е за провала в здравеопазването, защото само по тази тема има съгласие в опозицията. Водачът на синята листа за Европарламента, и по съвместителство лидер на СДС, обаче имаше предвид друго - да надува балона поне месец и да трупа точки в предизборната си кампания. А това не се нрави на останалите участници в скеча, които, впрочем, имат подобни намерения. И така ДСБ тихомълком иззе инициативата, събра необходимите подписи за искането и постави сините пред свършен факт. Дясната интрига доведе до грозни сцени със задържане на папката с подписката и размяна на обиди. В резултат на това под вота успяха да се подпишат само 55 от 71 депутати в опозицията. Как да уважаваш такава опозиция!

Ей това е нивото. Канавка! И понеже и самите участници разбират собственото си безсилие, изродиха вота в нещо като дебат. Дебат обаче тъй и не се състоя. Дойде Станишев и им каза какво мисли за тая работа. А Гайдарски обясни, че БСП-то и премиерът стоят плътно зад него и смята да я кара като досега.

Предсрочни избори ли? Не, по-скоро сънища от бъдещето. Сплотяване на десницата ли? Моля? Хайде, доскоро. До следващия вот на поражението.