Какъв е шансът посланикът на САЩ във Великобритания да даде пресконференция по повод на публикация в български вестник, в която се твърди, че се разполагат самолети "Стелт" на английска територия, готови да ударят Иран? Според мен никаква. Дори обществото няма да обърне внимание на подобно писание и твърдение. Когато обаче утвърдени издания от Острова напишат същото за България, тогава е възможно да настъпи истерия.

Шотландският вестник "Сънди хералд" написа точно това: "В България пристигат бомбардировачи Б-2 "Стелт", които САЩ могат да употребят от бази у нас срещу подозрителни мишени в Иран." И се получи точно това - огромен шум. Посланик Джон Байърли надълго и нашироко обясни това, което всички и без това знаем - статията в островния вестник е пълна манипулация. У нас няма и няма да има такива самолети. Човек трябва поне малко да познава тактиката на въздушните наказателни удари, за да е наясно, че стелтове у нас няма как да кацнат.

Точно по същото време на другия полюс на световния живот се случи пак нещо доста необяснимо. Обвиненият в убийство хърватски гражданин Иван Може се появи с адвоката си в Би Ти Ви и даде ексклузивно интервю, от което всички трябваше да разберем, че е невинен. Няколко часа по-късо той изчезна (по-скоро обявиха, че е отвлечен), адвокатът му се появи отново в Би Ти Ви и съобщи, че може би Може е убит.

Откъдето и да погледнем, и в двата случая сме жертва на задкулисни игри. Манипулация.



Логичното предположение



Откакто отношенията между САЩ и Иран се затегнаха, постоянно се появяват статии във всякакви вестници по света - сериозни, жълти, полужълти, в които някакви много осведомени източници твърдят, че стелтовете, аха, ще полетят и ще ошамарят наглите аятоласи. Всички източници са от един дол дренки - вътрешен човек в ЦРУ, вътрешен човек в Пентагона, вътрешен човек в Белия дом, вътрешен човек в МОСАД. Появяват се дори точните карти с предполагаемите удари. Човек направо да си помисли, че няма нищо по-лесно от това да добиеш тайна информация от ЦРУ и Пентагона.

В цялата тази кампания са интересни няколко неща. Първо, всички манипулации почиват върху логични предположения. Иран не се подчинява на волята на САЩ, логично е да бъде наказан. Естественият начин за наказание са военни удари. За да има удари обаче, военните трябва да покажат активност.

В другия случай Иван Може е подозиран в убийството на известния в подземния свят Шаки. Хърватинът се появява в телевизия, дразни по някакъв начин приятелите на Шаки, след това отива в бърлогата на своя враг и... ние съвсем логично предполагаме, че аверите на жертвата трябва да му отмъстят - така е по законите на подземния свят. Съвсем логично Може "изчезва".



Потвърждението



Написаното в иначе неизвестния у нас вестник "Сънди хералд" се опровергава на високо ниво - посланикът на САЩ, българският министър на отбраната, военните. Всички отричат. Те са вплетени в една игра, която изобщо не е тяхната. Това напомня много за сценария на Дейвид Мамет "Да разлаем кучетата". Експертът по черен PR по повод издънката на президента казва на подчинените си: "Отричайте!", "Какво да отричаме, сър?", "Ами отричайте, че има бомбардировач Б-3", "Но то няма такъв бомбардировач", "Ами нали аз точно това ви казвам - няма такъв самолет. Отричайте!". Естествено, цялата преса на другия ден е залята от предположенията за създаването на ново мощно оръжие.

В другия случай е точно обратното - чуваме потвърждение на абсолютно неясни факти. Адвокатът на Иван Може е авторитет. Той потвърждава, че има предполагаемо отвличане, внушава, че неговият клиент може би е вече убит и заровен някъде. Той също е въвлечен в игра, която очевидно не е неговата, но е вътре. Полицията потвърждава самоналагащата се версия, като арестува предполагаемите убийци на може би убития Може.



Магията



След като ние всички дружно сме отрекли възможността да има самолети на САЩ на българска територия, които да атакуват Иран, в мюсюлманския свят вече са убедени, че ударите по територията на персийската държава са въпрос на време. Ние също оставаме с това убеждение. Напрежението, надвисналата опасност може да накарат политиците в Техеран да омекнат. Може би. Без да мръднат нито един войник, без лъснат нито една бомба, само с преливане от пусто в празно, с изваждането на една публикация от ръкава (макар те да са десетки), е създадено напрежение, което е равносилно на револвер в челото. Светът е готов, свикнал е с мисълта, че е напълно логично да видим експлозии на иранска територия.

В другия край на света един никому неизвестен човек, хърватски гражданин, вече е създал впечатлението, че той е изчезнал като телевизор под халата на Дейвид Копърфилд. Една илюзия, която ще ни накара да си помислим, че той е заровен някъде. Толкова някъде, колкото да приключи неговото съдебно дело. Може би в неговия случай е просто една криминална игра?

Дали всичко е така? Нали затова е манипулация, за да не можем да кажем твърдо "да". В това е цялата магия на тази професия, която често ни прави за смях. Играем по свирката на някакви задкулисни хора, които подхвърлят информация и след това употребяват общественото настроение в своя полза. Да припомняме ли за играта ДПС - "Атака"?