Доста преобразени данъчни закони завари бизнесът в началото на еврочленството. Нормално. Да, но още с първите дни започнаха да изскачат спънка след спънка в най-различни браншове - от туризма, през облагането на автомобилите "втора ръка" от ЕС до шивашката промишленост. И администрацията, и бизнесът за кой ли път се оказаха изненадани и недоподготвени за уж подобрените и по-ясни данъчни закони и уж европейските практики по тяхното предлагане.

Какво европейско има в това 100 души да са се натрупали на няколко опашки в задушен коридор в сграда на столичните данъчни и да чакат, понякога с часове, за да се отчетат пред държавата? Точно така изглеждаше централният офис на НАП в София в средата на февруари - дни преди крайния срок по събирането на най-важните документи за бизнеса - първите нови ДДС декларации. Картинката е банална до изтощение, но проблемът е, че



никой не може да даде отговор защо не се променя



Очевидно все още има проблеми в организацията на работата. Няма да е вярно обаче, ако всичките недоразумения отново се отчетат като грях на служителите на гишетата на НАП. Много от тях видимо са претрупани от работа. Данъчната администрация бе една от малкото, които реално проведоха 10-те процента съкращения през миналата година. Работата обаче не се съкрати, дори напротив. Отделно хората сами започнаха да напускат, като обясненията бяха непривлекателното заплащане и непосилно нарастващият обем задачи.

Оказа се, че затрудненията идват и от непрестанните промени на закони, наредби, постановления, указания, решения, заповеди... Често администрацията няма време да ги опознае достатъчно добре, какво остава да ги обяснява на бизнеса и гражданите. За да се забърка добре кашата, редица от промените бяха публикувани в последния момент, броени дни преди 1 януари, когато влизат в сила. Така се стигна до феномена фирмите да пращат хората си по обучителни семинари за новите правилници в момент, когато те трябваше вече да се прилагат.

"Как да няма проблем? Защо отново депутатите направиха промените в законите в последния момент, в края на годината? До последно се променяха правилници и указания", реди счетоводителка, която предпочита да не казва името си. Вече около час стои на опашката в офиса на НАП в "Младост". Обяснява, че има много по-спокойни клонове, където обслужването е по-добро, докато в "Младост" опашките така и не се облекчавали.

Всъщност сред десетките кабинети в този клон ключовият е "Стая № 19". Само там има опашка, защото



в един кабинет на 7 гишета се подава почти всичко



- ДДС декларации, уведомления за трудови договори, декларации 1 и 6 за осигуровките, Интрастат декларации, декларациите на физическите лица и т.н. От отговор на НАП-София се разбра, че идеята е била с едно редене човек да подаде декларациите по всички закони, т.е. "обслужване на едно гише". Но доволно дългото чакане очевидно е поизкривило първоначалния добър замисъл. В пиковите часове човек може да си постои на опашката и почти 2 часа, а няма дори достъп до тоалетна, оплакват се хората. От НАП допълват, че в офиса в "Младост" има специална кутия, в която клиентите могат да пускат декларации, без да се налага да чакат на опашка, но интересът към кутията е много слаб.

"Бих подавала документи и в по-малко натоварени офиси на агенцията, но докато декларациите за осигуровките могат да се подават във всеки офис на НАП, някои от данъчните документи се подават само в района на фирмата", споделят счетоводители. За улеснение на хората служителите на НАП работят дори през обедната почивка и след края на работния ден на датите, когато изтичат крайни срокове, допълват още от агенцията. Гражданите пък се оплакват, че и в работно време нерядко част от гишетата временно не работят, което образува опашките.



Част от бизнеса също не улеснява ситуацията



Например не е ясно защо половината от регистрираните по ДДС фирми продължават да се дърпат от ползването на електронен подпис. Оправданията не звучат много убедително - било скъпо да извадят 100 лв., електронната система не работела добре и пр. В интерес на истината и 50% е успех, защото допреди няколко месеца ползващите електронен подпис за ДДС цели бяха двойно по-малко. Друга национална слабост е, че често се изчаква последният момент за подаването на документите - например 14-о число на месеца за ДДС. Доказателство в тази посока е фактът, че до 13 февруари включително в централния офис на НАП в столицата са били подадени едва 50% от очакваните декларации по ДДС. Следователно в деня на крайния срок е трябвало да бъдат обслужени астрономическите като брой 4000 фирми.

Колкото до държавата, тя е длъжна да обучи добре ако не фирмите, то поне собствената си администрация. Редно е



чиновникът да е в състояние да дава адекватни съвети



на граждани и фирми, а не да вдига рамене и хората да се чудят кого могат да помолят за консултация. В противен случай се получават масови недоразумения, както при подаването на ДДС декларациите до средата на февруари. Хората се оплакват, че ги връщали заради допуснати грешки в декларациите и се налагало да посетят данъчното за едно и също нещо поне 2 пъти. Добрата новина в случая е, че преди броени дни НАП най-сетне откри единен телефон за информация от цялата страна - 0700 18 700.

Естествено, имаше трудности и по отношение на софтуера. ИТ фирмите нямаха достатъчно време да преработят програмите на счетоводителите. Пазарът на имоти дори блокира за известно време в началото на годината заради проблеми със софтуера, с който се изчисляват данъчните оценки. Имаше проблеми и около някои от електронните декларации на НАП.

През първите две седмици от новата година сериозни затруднения имаше и в митниците. Още по-тревожното обаче е, че вече започнаха да изскачат не само процедурни недоразумения, които се очаква да стихнат, но и проблеми по същество. Няколко бранша вече ги обявиха на висок глас. Туроператори например се оплакват, че са поставени в неизгодна ситуация спрямо хотелиерите, защото не могат да ползват данъчен кредит за всички видове разходи, които правят, и защото начисляват 20%, а не 7% данък върху туристическите пакети. Заради този проблем туроператорите заплашват с 13% дори до 25% поскъпване на пакетите.

Шивашките фирми и всички останали производства, които работят на ишлеме, пък се видяха в чудо, защото с месеци се удължават сроковете, в които ще им се възстановява ДДС.

Вносителите на автомобили втора ръка не харесаха това, че с отпадането на ДДС на границата при доставки на стари возила от ЕС физическите лица вече не плащат налози и необезпокоявано въртят търговия и създават нелоялна конкуренция. Последното, разбира се, не е проблем на закона, а на неговото прилагане.

Ясно е, че всяко ново начало е трудно, но не може винаги важни звена от веригата да се оказват недостатъчно подготвени, а системата да работи тромаво и да създава главоболия и на бизнеса, и на чиновниците.



КАРЕ

Новите правила притискат шивашките фирми

Румен Обрешков, зам.-председател на УС на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия



От 1 януари възникна значителен проблем с ишлемето с държави от ЕС. То не е малък сектор за българската икономика, защото обхваща цялата шивашка индустрия, обувното производство, леката промишленост. При него вече няма съкратено възстановяване на ДДС в 30-дневен срок, а минава по общата процедура, която продължава над 4 месеца. Това е блокиране на средства на предимно малки фирми за много дълго време. На практика целият бизнес, който се занимава с ишлеме, ще бъде притиснат от липса на финансов ресурс. При положение че сега се готви увеличение на срока на данъчните ревизии, има опасност фирмите да не могат да си възстановяват данъка цяла година.

Голяма трудност е, че нямаше широка разяснителна кампания на Закона за ДДС. При такава глобална промяна като влизането в ЕС не може нормативите да се публикуват на Коледа. Това породи сериозни технически затруднения. Могат да възникнат например недоразумения с реквизитите на фактурите тъкмо поради липса на разяснения.

Проблемът с болничните е огромен. Промените, които се направиха, ще доведат до стълпотворения в НОИ. Усложнява се много работата на бизнеса, а служителите ще си получават парите със закъснение. Всичко трябва да се подава на ръка, а не по електронен път. Има безумно изискване работодателят да проверява болничния лист и да го връща на джипито за поправки. Според мен по-разумният вариант е самият личен лекар да препраща болничните в НОИ по служебен път, а работодателите да подават по интернет веднъж в месеца списък с болните, за да се направи засечка.

През първите 2 седмици от новата година имаше и сериозен проблем с митниците. Реално 15 дни целият износ към ЕС беше блокиран. Камионите, които искаха да преминат границите през Гърция и Румъния, бяха препращани към Македония и Сърбия, за да може стоката им да се счете за износ. В противен случай не се знаеше как фирмите ще си получат ДДС, защото митничарите все още нямаха указания. Наши чужди партньори коментираха, че този проблем го е имало само с България, не и с Румъния.

Трябва да минат поне 2 години, докато неточностите се регулират. За щастие новите правила съдържат и редица облекчени европейски процедури, които се надявам да се спазват.