Първото нещо, което децата научават за Европейския съюз, са трите свободи, гарантирани от него: свободното движение на хора, на стоки и на капитали. Тук приказката ми е за



третата свобода,



която дава право на парите свободно да влизат и излизат от България - страна, която по силата на договора си за присъединяване към ЕС е приела да стане от 1 януари 2007 г. и част от европейския икономически и паричен съюз. Затова с радост твърдяхме, че от тази дата българският лев отново е свободно конвертируем (поне в рамките на европейското пространство), какъвто от царско време не е бил. На гръмките приказки сме царе. Иначе стоят нещата, когато трябва на практика да се разграждат забраните. Защото все още си действат приетият през 1999 г. валутен закон и наредба 28 на БНБ за документите, които трябва да представим пред банките при превод на валута зад граница. Става дума не за отнасяне на листче или две, а за



цяла книжна планина,



която трябва да придружава всеки превод. Тази наредба успокояващо е наречена "за информацията, събирана от банките". Потърпевшите обаче знаят, че в нея далеч не става дума само за набиране на информация, а се говори за доказване на основанието, поради което се налага да се преведе която и да е сума над 25 хил. лв. към чужбина. На банките тихомълком е дадено правото да искат и други документи извън описаните в наредбата 26 доказателствени форми, за да се убедят във верността на посоченото основание. Добавете и преводите на български, които трябва да се изготвят за всички документи, съставени на чужд език (че на шопски ли да са написани международни търговски и частни документи?). И цялата книжна камара трябва да ви е подръка при всеки по-значим (над 25 хил. лв.) трансграничен превод. Разбира се, заедно с документ, че не дължите данъци. Същото се отнася и за чуждите лица, които освен това трябва да доказват и каква инвестиция са направили, какъв кредит са дали, как са превели парите. Този режим ни е наследство от времената на драконовския валутен контрол на партията-държава. Той впрочем не й помогна да устиска валутата от грамадните заеми, с които строяхме "втора България". Тази уредба явно отрича



принципа на вътрешно третиране



на операциите на българските граждани и фирми в рамките на целия Евросъюз. "Вътрешно третиране" означава: какъвто е начинът за извършване на една операция на територията на страната, същият трябва да се прилага и ако операцията е насочена към друга европейска държава. Трябва да е еднакво лесно да платиш на Петър от Варна и на Петер от Виена. Каквито документи ни искат за превод до Лом, точно същите трябва да са нужни и за плащане в Лондон. Иначе третата свобода си остава празна приказка. А уж променяха законодателството, че и въпросният валутен закон в това число, за да го адаптират към новия ни членски статут в ЕС. Впрочем най-добра адаптация към европейските обичаи е



валутният закон да бъде отменен,



защото няма нито самостоятелен предмет, който да урежда, нито има място за поддържане на валутни рестрикции, след като вече сме приели - без резерви, ограничения и преходни периоди - да станем част от европейския икономически и валутен съюз. За какво е нужен валутният закон? За да уреди начина на плащане към чужбина? Та нали имаме специален закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Ако е нужно, там могат да се пренесат няколкото смислени текста за трансграничните преводи. Имаме си и закон за мерките срещу изпиране на пари, който ясно казва каква информация за произхода на средствата и същността на операцията трябва да събират банките при по-големи плащания. Място за текстовете за вноса и износа на левове, валута и благородни метали има в митническия закон, а законът за БНБ бездруго дава право на централната банка да уреди начина, по който събира информация за платежния баланс. Като се сложат всички тези норми по местата им, за валутния закон не остава никаква специфична област за регулиране и спокойно може



да замине в историята



Заедно с кръглите глупости, останали в членовете му. Като ограничението преводи към чужбина да извършват само банките, което и в момента никой не спазва, защото освен Уестърн Юнион и Мъниграм има още 5-6 системи за трансгранични преводи, преспокойно работещи у нас. И поне още няколко дузини, които работят в ЕС и вече имат право да предлагат услугите си дистанционно и в България. (За това приехме и цял закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние.)

Ясно, че законодателството се развива. Всеки ден се кроят нови закони и така трябва да бъде, защото страната се променя. Няма нищо страшно, ако законите, които са изживели времето си, като валутния закон, да се отменят. За да можем наистина да ползваме свободите, на които имаме право като граждани не само на България, но и на обединена Европа.