Точно след година - през март 2008 г. - в Русия ще се проведат поредните президентски избори, които противно на прогнозите, могат да се окажат алтернативни. Не е изключено Владимир Путин да спази обещанието си и да не посочи изрично свой наследник, давайки възможност на избирателите сами да изберат новия президент на страната, например от двамата предложени им кандидати. Направените неотдавна размествания в руското правителство свидетелстват в полза на именно такъв сценарий.

Неочакваното издигане на Сергей Иванов породи доста противоречиви оценки на ситуацията. Според едни шансовете му да стане следващият президент на Русия рязко са се увеличили, според други Дмитрий Медведев все още е фаворитът на Путин и разместванията са само прах в очите на публиката. Трети пък смятат, че истинският наследник все още не се е появил - той ще стане ясен най-рано през лятото.

Всъщност не е задължително повишението на Иванов да е следствие от изменението на възгледите на Владимир Путин. По-вероятно е с неговото издигане Путин да дава знак, че окончателно е избрал технологията на предаване на властта. За нея персонажите не са толкова важни. По-важни са ролите, които им предстоят да изпълняват: както е известно, добрият режисьор избира актьорите според ролите. А Путин е добър режисьор.



Избори на алтернативна основа



Самият Путин в последно време все по-често говори за приемственост. На последната си пресконференция в Кремъл той отсече: "Няма да има никакви наследници, ще има кандидати за поста президент". И задачата на властта е само да "обезпечи демократичния способ за отразяване на избирателните кампании на кандидатите, изложените от тях предизборни позиции, за да могат гражданите на Русия да направят своя избор".

Всъщност двамата кандидати за Кремъл - Дмитрий Медведев и Сергей Иванов, точно с това се занимават. Те излагат своите позиции. Първо Медведев участва в икономическия форум в Давос и се показа в качеството си на убеден либерал западняк. После Иванов се изяви на конференцията по въпросите за сигурността в Мюнхен, където влезе в ролята на убеден "ястреб" и консерватор. И фактът, че го повишиха веднага след това, е само знак, че Иванов е издържал успешно кастинга за една от двете главни роли.

Изглежда, Путин въпреки очакванията на политическия елит няма да се нагърби с бремето на окончателния избор. И в това има логика. От една страна, цената на такъв избор е много висока, а Путин едва ли иска да отговаря за конкретни действия на бивш свой подчинен след 2008 г. Още повече че тези действия вероятно ще са крайно непопулярни (достатъчно е да погледнем на списъка на "отложените за след 2008 г." социално-икономически проблеми - от реформите на жилищната политика до местното самоуправление).

От друга страна, за Путин е много важно да запази диалога и с онази част от елита, която ще е недоволна от фигурата на неговия наследник (а че ще има недоволни, независимо кой ще стане президент през 2008 г., няма никакво съмнение). Ако името бъде назовано от самия Путин, недоволството автоматично ще се пренесе и върху него. А ако изборът бъде предоставен на други, ситуацията коренно се променя.

При условие, че кандидатите са предварително пресети, а всеки от тях олицетворява един от пътищата за развитието на страната (Иванов е умереноконсервативен, а Медведев - умеренолиберален), окончателното решение на въпроса кой може да замени Путин може смело да се остави в ръцете на избирателите.



Цената на демокрацията



Според политолога Владимир Жарихина един от вариантите за решението на "проблем 2008" е "чрез въвеждане на наследниците в електоралния процес". "От 1996 г. насам в Русия не е имало публична дискусия за пътищата за развитие на страната. А ситуацията на избор, макар и моделирана по такъв начин, много добре би повлияла за формирането на нормален политически процес. Иванов и Медведев са хора с различни възгледи, но не и с различни идеологии", смята той.

Властта отдавна се е застраховала от възможната поява на "трета сила", която хипотетично би могла да се вклини в борбата между двамата фаворити на Кремъл и неочаквано да измъкне победата. По думите на президента на Центъра за политическа конюнктура Константин Симонов "цялото политическо пространство вече е заето и шансовете на потенциалните "изненади" са практически нулеви". "Рейтингът на Путин е толкова висок, че дори той да го подели на две, че даже и на три, пак само негови кандидати ще отидат на втори тур. Тук няма какво да се опасяваме от Генадий Зюганов, Владимир Жириновски, Михаил Касянов или някой друг", аргументира се политологът.

Освен това всички що-годе разумни политически сили вече ще са се групирали зад единия или другия кандидат: либералите западняци ще са зад Медведев, а патриотите - зад Иванов. "Излишните" хора - тези, които не са нито за единия, нито за другия, ще се окажат в миманса.

Биполярният подход ще позволи да се преформатира и самият елит. Както отбеляза един близък до Кремъл политолог: "Идеята е да няма възможност целият елит да се групира само зад един кандидат. Нека да залагат, нека някой от тях да загуби". Според него само в такъв случай "има надежда, че загубилите ще станат нормална опозиция: не опозиция, която заплашва да разруши обществения строй, а опозиция, готова във всеки един момент да поеме управлението на страната".



Как се постига баланс



Биполярният модел вече се прилага и на партийно ниво - в Русия от половин година има две партии на властта ("Единна Русия" и "Справедлива Русия"), които се оглавяват от председателите на двете палати на парламента. И макар много от "идейните им сблъсъци" да предизвикват усмивки, за много хора във властта противопоставянето им е напълно сериозна работа.

От една страна, това е шанс да се привлече за сътрудничество онази част от елита по места, която по една или друга причина не се е включила в едната партия (било защото не са ги поканили, било защото са ги изгонили).

Освен това друг способ да се сформира многопартийна система в страна, в която "този, който не е с нас, е против нас", няма. А многопартийната система е нужна и на самата власт: единомислието сред номенклатурата към края на втория президентски мандат на Путин доведе до нейната индиферентност. На същата пресконференция президентът се изказа в смисъл, че борбата между тези двете партии е "правилна, принципна и колкото е по-остра, толкова по-добре". "Нужно е време, за да се осмислят "социално-демократичният уклон" на "Справедлива Русия" и "дяснолибералният уклон" на "Единна Русия", каза Путин. А щом е "нужно време", значи проектите са сериозни и дългосрочни. При това няма значение кой ще ги оглавява.



Съдбата на президента



Основните персонални въпроси - иска ли самият Путин да остане действащ руски политик и ще може ли след известно време да се върне във властта - продължават да бъдат без отговор. В коридорите на властта цари увереност, че президентът иска и може.

Както каза един високопоставен кремълски чиновник, "не търсете исторически паралели: че видите ли, в Русия, който излезе от властта, изпада в забрава". Изглежда, всички са убедени, че "президентът само временно ще отстъпи, за да се върне след време". "Не се безпокойте, ще успеете да досадите и на бъдещия президент на страната с въпроси от сорта: "Кога вие, уважаеми, ще отстъпите своя пост на Владимир Владимирович?", шегува се чиновникът. Какво пък, може и така да стане...