През 2006-а България счупи поне един европейски рекорд - обучи над 50 000 души по антикорупция, похвали се тези дни министърът на държавната администрация Николай Василев. И наистина, съотнесено към числеността на администрацията ни, това изглежда като ненадминато постижение за европейските държави - всеки втори служител в администрацията е минал обучение само за година.

Министър Василев пропусна да отбележи още един рекорд - масово борим корупцията без пари. Австралийските филмчета със сюжети и декори отпреди 30-40 години ни бяха подарени, а за дисковете, на които ги разпространи, министерството похарчи едва 20 000 лв. В същото време само за значки за членството ни в ЕС правителството отпусна на Василев 25 000 лв.

Акцията с масовото обучение на държавни служители срещу корупцията прилича малко на социалистическите съревнования, когато повече се залагаше на количеството, а не на качеството. В същия соцстил и тук всички взеха изпита с отличен. Няма скъсани на трите контролни теста. Големият въпрос е - и какво от това? Това, че над 50 000 чиновници в работно време



изгледаха няколко австралийски филмчета,



направи ли ги по-малко корумпирани и по-вежливи към гражданите. И промени ли основната им нагласа - че са дошли не за да уреждат собствения си бизнес, а за да работят в обществен интерес.

"Винаги съм казвал, че не обучението и не образованието ще решат проблема с корупцията. Обучението е само един от трите кита заедно с превенцията и наказателното преследване", казва Димитър Пенков, шеф на Института за публична администрация. "Ние и нямахме амбицията да пресечем корупцията в държавната администрация, искаме само да започне да се мисли в тази посока. Много от служителите не знаеха, че така нареченият малък подкуп е лошо нещо, не знаеха какво е "конфликт на интереси", не разговаряха за това помежду си", допълва Пенков. Точно в този институт се извърши мащабното обучение. По-точно самообучение, защото филмчетата се гледаха на работното място, а тестовете се попълваха дистанционно. Според служители от ведомството на Василев тази форма на обучение е предизвикала интерес сред чиновниците, защото материалът е представен атрактивно и е предизвикал дискусии сред тях.

През тази година обаче има опасност да се изгуби инерцията и държавните служители да забравят колко лошо нещо е малкият подкуп. От института на Димитър Пенков разкриха, че търсят връзка с авторите на австралийските филмчета - ако могат



да им дадат нещо по-ново и пак без пари



Търсят се подобни продукции и от европейски държави.

"Обмислям и ние да произведем свое филмче, макар и едно, но с български сюжет по значима тема", обясни шефът на института Димитър Пенков. Една от темите би могла да бъде конфликтът на интереси и корупционните казуси в "Топлофикация София". В тези учебни филмчета обикновено се задава ситуация с няколко възможни изхода. Според Пенков основният проблем за тях е липсата на финансови средства. Тази година щели да подготвят проект за това по оперативна програма "Административен капацитет", но дори да е успешен, реализацията му ще стане в края на годината. Целият годишен бюджет на Института за публична администрация е 800 000 лв. и от него не могат да се отделят пари за филми.

Ако за правителството борбата с корупцията и обучението срещу вредното явление са приоритет, средства за подобни български филмчета винаги могат да се намерят. Пресдирекцията на МС например не успя да усвои 30 000 лв., дадени им за филм, заради членството ни в ЕС, а министър Нихат Кабил върна други 25 000 лв., също за филм. Да не говорим за това, че по комуникационните стратегии се харчат милиони, ефект от които няма.

Димитър



Пенков обмисля още една атрактивна идея,



която видял в регионалния институт по администрацията във френския град Лил. Там обученията се провеждали, след като аудиторията гледа театрално разиграни ситуации на сцената пред тях, а след това ги обсъжда. Годишният бюджет на този институт обаче е 9 млн. евро. Тук трябва да се отчете спецификата на този институт. Във Франция, за разлика от България, всеки новоназначен служител задължително се обучава в продължение на година в института за публична администрация, от който и получава заплатата си. Така че 83% от тези средства отиват за заплати. Около 2 млн. евро е реалният бюджет за програми за обучения. Във Франция има пет такива института заедно с националния институт за администрацията. Задължителни обучения на новопостъпили държавни служители по френския модел има още в Италия, Португалия, Ирландия, Германия. Даже Румъния вече има 5 регионални института, а този в Букурещ е три пъти по-многочислен от единствения български Институт по публична администрация. В нашия работят само 24-ма служители.

У нас също има задължително обучение за новопостъпили държавни служители, но то е съвсем кратко - за седмица. Миналата година такъв кратък курс са минали 995 нови служители и още 238 новоназначени ръководители от цялата страна. От тази година за пръв път в тяхното обучение се въвежда и модул по антикорупция. По закон до месец след назначението си



служителят трябва да мине задължително обучение



В противен случай инспекторатът налага глоби, обясни Здравка Петрова, директор на дирекция "Обучение, приложни изследвания и работа по проекти" в Института за публична администрация.

От тази година се въвежда още една новост в обучението срещу корупцията - курсовете ще се диференцират в зависимост от сферата на дейност. Така до април ще има отделен курс за митничари, отделен за сферата на здравеопазването, образованието, системата на НАП и обществените поръчки. Предвижда се тази година да се обучат едва 500 служители.

Освен това за пръв път държавните чиновници ще могат да се обучават и дистанционно, от работното си място. Те ще разполагат с лекционен курс, но в определени часове ще могат да разговарят в чата с лектори от института, които ще отговарят на всякакви техни въпроси. В момента всяка от администрациите подава заявките си. "Имаме възможност да обучим толкова служители, за колкото получим заявки", уверява Пенков. Зад готовността му обаче пак прозира евтиният вариант на обучение.

Отделно от бюджета на института министерството на държавната администрация инвестира около 2 млн. лв. от собствения си бюджет за обучения по информационни технологии и по английски език.

Разбира се, че



борбата с корупцията не може да се води само с обучения,



дори и да са най-скъпоструващите. Но със сигурност не може да се води и без пари. С почти година ще се забави и проектът за кариерно развитие, който предвиждаше с поправка в закона заплащането на чиновника да се обвърже с обучението му.

Борбата с корупцията е комплекс от мерки, в който се включва както проектът за електронно правителство, плащане с един фиш, намаляване на регулаторните режими, отпадане на част от лицензите, така и мерки за по-голяма прозрачност на администрацията. Не на последно място борбата с корупцията означава и спазване на етичните кодекси, включително и за най-висшите длъжности. Сроковете за всички тези дейности обаче са най-рано към края на годината, а за някои няма яснота кога ще се случат. От тристранната коалиция има негласна съпротива за голяма част от тях. Министър Николай Василев вече няколко пъти обяви, че в правителството няма желание за намаляване на регулаторното бреме за бизнеса и гражданите и тяхната битка е през 2007-а поне да се запази досегашното ниво. Плащането с един фиш трябваше да стане още миналата година, но ще бъде успех, ако се случи и до края на 2007-а. А за спазване на етичните кодекси няма смисъл да се говори - те не се спазват от министрите, зам.-министрите и депутатите, които все още не могат да се разделят с частния си бизнес.

До 2013 г. България очаква да получи около 7 милиарда евро от еврофондовете и Брюксел се притеснява, че ако корупцията съществува в големи размери, тя неминуемо ще повлияе върху усвояването и оползотворяването им. Важни са акции като тази на ОЛАФ - за разбиване на схеми за източване на еврофондове от български фирми, но много по-важно е борбата с корупцията да стане тема от ежедневието ни. Така че да започне да се променя мисленето на младото поколение. Защото, ако у нас е нормално да се даде бутилка уиски на лекар, то в редица европейски държави това ще се изтълкува зле, а може да има и санкции. Българинът трябва да разбере и че ако предложи подкуп на германски катаджия, ефектът от това ще бъде нулев. Дори ще стане по-зле.