Под достойнството ми е да мисля и пиша за наши политици. Но когато се посяга към важни неща, сред които е образът на България, не бива да се мълчи.

Поводът е статията на Джеф Стейн в "Конгрешънъл куотърли" "Българският партньор на Буш в борбата с тероризма има гангстерско минало", посветена на Бойко Борисов (български превод в "Сега" от 9 март 2007). Темата ще ни занимава доста време с конспиративни сюжети. Ще се изнасят и опровергават факти, ще се мъчат анализатори. Дори ще има социологически сондаж: "Вярвате ли на публикацията за гангстерското минало на Бойко Борисов?" и "Как ще повлияе това на рейтинга на ГЕРБ за изборите на евродепутати?".

Всичко е познато, чак досадно. Но още в началото бе взет тон, който ще се преповтаря в къде официалната, къде лицемерна защитна реакция:



статията опетнява образа на България. Моля?



Опетняването на Бойко Борисов - опетняване на България? Може и да е така -образът е опетнен. Въпросът е обаче кой образ?

Разбира се, извън личността, която може да търси правата си, е опетнен политическият образ на страната, доколкото се засяга високопоставена фигура в нейния политически живот. Тя е символ на почти всички благоприятни условия, гарантиращи място под небето на българската политика дотам, че аха да стане и слънце. Това са школата в Симеоново, частният охранителен бизнес, банкови и финансови кръгове. Това е специализацията при Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Това са най-отговорните организационни функции в МВР, кметуването в София, лидерството на опозиционно движение, което е и във властта. Напълно естествено намеците срещу подобна фигура накърняват официалната представа за страната. А тя е за прогресираща и приветлива държава, станала член на НАТО и Европейския съюз, която изпълнява задълженията си в международната общност, бори се срещу остатъците на миналото и изкушенията на настоящето, преодолява предизвикателствата и трудностите на съвременния свят.

Затова приказките за връзки на политически символи като Бойко Борисов с гангстерския свят опетняват така, както и на дипломатическия паркет петната от майонеза опетняват фрака. Не е проява на добър вкус те да се посочват. Особено пък ако някой каже, че петната са се получили, защото господинът пъхал в джобовете си сандвичи. И добре възпитаният политик се възмущава, когато някой изкаже това предположение, макар да знае, че наистина петната са от това. Току-виж хората си помислили, че всички крадат сандвичи, но се цапат най-несръчните и най-неудобните.

Но тия, които се възмущават от верни или неверни публикации, засягащи петната на символите на една, пък и на няколко поредни власти, не се възмущават, че



зад официалния образ има и друг - образът на реалната България



В нея от тридесетина години насам господства обществена апатия, която не се трогва нито от перестройки, нито от преходи, нито от еврочленство. Населението намалява, застарява и мре все по-рано; огромна част от него не може да поддържа със собствен труд собствеността си и първични условия за живот. Промишлеността и земеделието западат за сметка на несигурни източници на доход. Младите и образованите, ако не емигрират, се трупат в столицата и няколко по-големи града. Опустяват големи региони. Маргинализират се по етнически, имуществени, културни и образователни причини почти всички обществени групи. Образованието и здравеопазването са в криза. Смъртността на новородени и деца е най-висока, а за циганчетата има африкански размери. Нараства престъпността - всеки трети пълнолетен е жертва на престъпни посегателства. Прокуратурата, съдебната система и полицията се пресичат в семейни, приятелски и политически кръгове. Законодателството е обвързано с частни интереси на народните представители и стоящите зад тях икономически групировки. В приватизацията участват чужди държавни фирми. Частни медии обслужват държавни структури, държавни медии работят за рекламодетали. А в зоопарка животните са под патронажа на бизнесмени, политици и звезди. И на прием за 3 март сервират торта с боя на Шипка.

Защо този образ не се приема за уронващ престижа на България? Може би защото не е конкретен и не засяга пряко ония, които са втренчени в официалния. Техният предшественик и неговите идеолози, някои от които запазиха медийните си периметри,



наричаха образите на реалността "малка правда"



- тя не виждала "главното и определящото". Макар главното и определящото за официалния образ е да крие все пак реалния образ. Но и той не е образът на България. Образът на България е идеален. Той е личен усет, предизвикан от много неща: от спомен за пролетна утрин; от лице на дете; от плач на гроб; от първата учителка; от стих за обесен; от фреската Борис Ангелушев на двамата братя; от паметника на село за загиналите във войните; от изронен път към пуст плаж; от победен гол; от разговор с приятели с много вино и от още много други неща. Но най-важното: в него ги няма тия, които предполагат, че той може да се накърни.

Затова не посягайте набързо към образа на България, когато някой засегне официалния в частност, пък бил той и този на Бойко Борисов. Когато става дума за родина, много по-истински е реалният, а още по-истински - идеалният образ.