Поразен ли е Бате Бойко от "приятелския" американски огън, изстрелян от авторитетното вашингтонско списание "Конгрешънъл куотърли", или вятър повя по къдриците му в четвъртък сутринта? Туй е въпросът.

Във вътрешен план текстът на Джеф Стайн не дава допълнителни щрихи към образа на столичния кмет - ние този човек си го знаем, известно ни е откъде тръгна, през къде мина, докъде стигна и към какво се стреми. Знаем кои са старите му приятели, а от самия Борисов ни е известно, че той не е човек, който лесно би се разделил с тях. Всеки вече е изградил своя представа за Борисов и тя е константа. Той е популярен и стана такъв точно по времето, за което го обвиняват - когато бе главен секретар и убийствата на гангстери бяха всекидневие. Тогава масовото съзнание възприе тезата му - че всъщност убийствата са нещо добро, че лошите намаляват и държавата може да бъде само безучастен наблюдател на случващото се, тъй като тя не е в състояние да раздава правосъдие. Точно тогава симпатизантите на Борисов се идентифицираха с публиката от Колизеума, която иска прости неща като хляб и зрелища и въобще ни й пука от политика, държава и тем подобни досадни неща.



Този народ иска и заслужава Б. Б.



С две думи - Стайн не дава нова информация на българите, а и самият той признава, че не е писал статията за българския пазар. Тогава? Тогава ударът по Борисов не би трябвало да се отрази на имиджа му в София, нито на партията му ГЕРБ.

Пламенната защита, която той получи от висши функционери на БСП и от президента Първанов, показва, че статията няма да бъде използвана сериозно във вътрешнополитически план и Борисов може да бъде спокоен. Фактът, че БСП, която обяви преди няколко месеца ГЕРБ за основен политически противник, сега лае кротко като кучето Борко по американските журналисти, е странен, но само на пръв поглед - защото след избори БСП ще има нужда от партньор, който да замести залязващата звезда на НДСВ в управляващата коалиция.

Тази реакция на левите - опитът им да изкарат удара по Борисов като удар по държавата, е достойна за съжаление. Тя е непоследователна, лицемерна и нечистоплътна, но е около хиляда процента политическа. Хората на "Позитано" очевидно могат да мислят само в перспектива и отдавна са престанали да се вълнуват от актуалните локални проблеми. За тях е по-важно да държат Борисов под ръка, защото е популярен и някога ще им потрябва, и, изглежда, въобще не се интересуват от критиките зад океана и техните последици.



В случая левите отново са страхливи



Като при таксиметровия бунт те ужасно се притесняват, че една тяхна атака срещу Борисов може да им свали рейтинга. А за тях рейтингът им е най-важен.

И кой остава? Остава един Иван Костов, който мърмори от кьошето. Лесна мишена за Борисов - Костов е "лукановист", а Атанас Атанасов му носел шлифера... Значи проблем няма.

Лошата новина за Борисов обаче е, че проблем има. Въпреки почти истеричното му желание да покаже, че уважаваното списание "Конгрешънъл куотърли" е поръчково, а безспорният журналист Стайн едва ли не е писал под диктовката на ДСБ и Румен Овчаров. Според Борисов "публикацията във вашингтонското издание прилича по стил на публикация в софийския седмичник "168 часа", в която се твърдеше, че ДПС финансирало "Атака", но е по-сложна като организация и цел на манипулацията".

Тук Борисов тежко сгреши.

Всеки непреднамерен наблюдател е наясно, че



американците нямат комплекс като българите



на тема "Бойко Борисов". На тях не им пука, че съществува такъв човек в България. Както казва Стайн: "Дълго време не намирах причина да пиша за това за американската публика." "Конгрешънъл куотърли" е съществувало дълго време успешно, без да се подозира даже какво е СИК и какво е ИПОН. Единствената причина, поради която статията видя бял свят, е, че журналистът е решил, че е време да проследи критично политиката на Буш около разполагането на американски бази в Източна Европа. А единствената причина, поради която Борисов се оказа в статията, е, че неговата биография е много удобна илюстрация в случая. Даже нямаше нужда да се описва житието му - достатъчно бе само да се публикува обичайна снимка на настоящия столичен кмет - черен шлифер, бронежилетка, пистолет, мрачен поглед.

Борисов сгреши, като реши да постави под съмнение свободата на американската преса. И то точно на тази, която



формира мнението на федералната законодателна власт



Сега за американските конгресмени винаги ще свети една червена лампа с надпис "Опасен партньор", когато стане дума за Борисов. И тъй като голяма част от Европа винаги е била продължение на американската политика, Борисов едва ли може да очаква сериозна подкрепа и от Стария континент. А без братска помощ трудно се прави политика в България. Тук дипломите от ФБР, ЦРУ, "Сикрет сървис", шапки и фланелки с надпис NYPD или LAPD не помагат. Така стоят нещата от почти 130 години.

Затова единствената възможност пред Борисов е да се възползва максимално от наличната подкрепа в страната и да завземе властта. Цялата и завинаги. Така че да не му се налага да се съобразява с разни американски медии.



Други статии от автора -

http://petyotsekov.dir.bg