Боклук и затворници. Две теми с общ проблем - терен. С липсата на такъв за боклука от години се занимава София. Липсата на достатъчно площ за затворниците пък е проблем в цялата страна, стигнал чак до Държавния департамент на САЩ. Разликата е, че докато балите се вмирисват, а повсеместни инициативни комитети спират извозването им до поредното проектодепо, Министерството на правосъдието реши по категоричен начин дилемата с терен за нов затвор.

"Тук ще има затвор", без да се церемони, обяви правосъдният министър Георги Петканов преди седмица. Направи го по време посещението си в Гълъбово, където бе поканен, за да открие районен съд. Всъщност затворът няма да е там, а в близкото село Трояново, община Раднево. То е по-известно с рудниците на ТЕЦ "Марица-изток".

Оттук нататък жители и управници нямат никакви лостове за спиране на решението. Имотът, който е предвиден за затвор, не е общинска, а държавна собственост. Правителството го е отнело от държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване" и го е предоставило безвъзмездно на държавно предприятие фонд "Затворно дело".

"Много са противниците за построяване на затвора. Хората имат притеснения, че там ще са затворници с леки присъди и едва ли не ще бъдат на свобода. Опасяват се, че може да има посегателства върху собствеността им", казва кметът на Раднево Нончо Воденичаров. Той смята, че Старозагорският регион е дал своята лепта за подобни цели. В областта освен затвора в Стара Загора има и трудово-поправително общежитие "Черна гора", както и една голяма психиатрична болница. "Лично моето мнение е, че трябва да има по-широко обществено допитване. Решението обаче вече е взето", допълва Воденичаров.

Имотът е с площ 17 763 кв. м. Това са бивши казарми на Транспортни войски, а сградният фонд включва построени кухня, столова, караулно, 3 триетажни сгради, учебен корпус, лечебница, пералня и баня. След закриването на транспортни войски през 2001 г. тази база на практика е неизползваема. Дотук всичко изглежда О. К. Все пак, ако за всяко решение за строеж на затвор се иска съгласието на местни жители, не е трудно да се предположи, че затвори в България няма да има.

Съвсем реална е обаче възможността в Трояново да се стигне до ситуацията



жител - затворник - жител - затворник



В селото живеят 1100 души, като планът на МП предвижда в новоизградения затвор да бъдат преместени 1000 лишени от свобода с по-лек режим.

Но кметът на селото Калоян Колев няма такива опасения. "Рудник 2 напредва към нас и от мините е заложено жителите на селата Бели бряг и Трояново да бъдат изселени", обясни Колев. По думите му това трябва да стане най-късно до 2018 г. След 4 г. трябвало да започнат оценките и определянето на общински парцели за изселване.

"Някои ще искат парцели, други - пари. След това трябва да се направи комуникацията и да се застрои. Заложени са около 35 млн. лв. за компенсиране на жителите на Трояново", разкри кметът. Сумата не била малка, защото в момента в Трояново имало 276 къщи и около 30 четириетажни кооперации, които пустеят. "И аз не разбирам защо искат тук да правят затвор, след като нас ще ни изселват заради разрастването на рудника. Нямам обяснение, пък и нас никой не ни е питал", чуди се Колев. Непонятни за местната управа остават и облагите за района от изграждането на затвор. Още преди Министерският съвет да отпусне терена, местният общински съвет пратил запитване за идеята до Министерството на правосъдието. Отговорил му зам.-министър Димитър Бонгалов, чийто ресор са местата за лишени от свобода. Той обяснил, че затворниците ще могат да работят в рудниците. "Около 200 могат да работят в ТЕЦ 1", писал Бонгалов и обещал контрол - затворниците нямало да се движат свободно. Това обаче по-скоро притеснило местните, защото на практика заплашва работните им места. Кметът на Раднево пък обяснява, че за да постъпи работник в мината, той трябва да представи свидетелство за средно образование и за съдимост.

Друга облага, гарантирана от правосъдното министерство, са



около 500 работни места в затвора



- предимно готвачи и чистачи, за които не се изисква особена квалификация. И тая идея обаче не получила очакваните адмирации - жителите на Трояново се събрали на събрание, на което кой знае защо си спомнили за годините преди 1989 г., когато в мините наемали виетнамци, кубинци и никарагуанци. Чужденците били запомнени с това, че редовно крадели. После пък функцията им била изпълнявана от 1500-те войници в казармата, които по думите на хората в Трояново били предимно роми.

В момента само липсата на войници подсказва, че поделението е закрито. Влизането на цивилни лица през големите железни порти е все така трудно, както е било и по време на разцвета на поделението. Около 10 души персонал поддържа старите сгради и следи за нерегламентиран достъп до тях, макар че от бившата казарма в момента може да се задигне само старо желязо. Всеки опит да се надникне зад оградите се сблъсква със старата бюрократична верига. Въпреки съдействието на местната власт опитът на "Сега" да надникне в бъдещите затворнически помещения, бе посрещнат на нож от военен чиновник. Едва след намесата на бай Георги, който сякаш се е сраснал с казармата през последните 30 г., откакто я стопанисва, вратите на портала все пак се отвориха. Тогава обаче проскърца и веригата.

"Да не се отключват блоковете, да се разглежда само отвън и да не се снима техниката", бе наредено отгоре. Всъщност тъй рече директорът - няма кмет, няма пазач. Армейските тайни трябва да се пазят. Дали този мним военен квестор си е дал сметка, че планът на държавата е през есента тези тайни да бъдат разкрити пред затворници, е съмнително. Обаче



за техниката е прав - по-добре да остане тайна



Ръждясали, но още зелени ЗИЛ-ове, които не стават и за музейни експонати, стоят строени върху засъхнали локви от моторно масло. Пред тях кротува загърнат в прилежно изтъкани паяжини стар влекач.

"Всичко това ще се продава на търг", разкри мистерията бай Георги, който влиза в ролята на гид и надзирател. Щели да оставят само един КАМАЗ, който бил в движение. Разходката из плаца продължава между старите блокове, с тук-там счупени прозорци. През тях поне се вижда и стаята за почивка на войниците. Имало маси за шах, табла, телевизор... Но сега е останала само прашна карта на България, към която никой не е проявил интерес. Стигаме и до хвалената лятна баня. Състои се от няколко бетонни заграждения, а водата се топли в огромна цистерна. "Постоянно имаше топла вода, можеха да се къпят колкото искат", уверява бай Георги.

Виж, новоизградените обекти наистина са си гордост и придават на старата казарма вид на стар детски лагер. Маси за тенис, очертани игрища за волейбол, баскетбол и затревен терен за футбол - това е спортната база на казармата. До тях е вдигната и широка дървена беседка за почивка на спортистите. Всичко това обаче вече е занемарено, пък и няма за какво да се пази.

Задоволството, с което бай Георги разказва за бившата казарма, рязко се разминава с настроенията на жителите на Трояново и спомените им за старата казарма.

"Постоянно крадяха, имаше и изнасилвания. Махнаха ги, сега затворници ще карат. Не ни трябват", разпалено нарежда Иван Петков. Стойчо Стоев и Теньо Динчев пък казват, че са събрали 220 подписа в селото срещу затвора. Групичката се е събрала в топлия мартенски ден на по бира в местната кръчма. Проблемът със затвора някак съвсем естествено се преплита с работата им в мините. Оказва се, че там в края на всеки работния ден ги проверяват - да не би да са задигнали някоя стока.

"Тука ще ни носят крадци, а те нас, които сме бачкали цял живот в мините, тръгнали да проверяват", разпалено нареждат мъжете и без срам се просълзяват заради накърнената си гордост. Настроението им се повдига, когато става дума за изселването. Никой не иска да остава в запустяващото село.

Местните търговци обаче са на друго мнение.



"Аз пък искам затвор, мен защо не ме питате?",



скарва се собственичката на кръчмата и подканя мъжете да поръчват, че от половин час само приказват. И се заканва да организира подписка за затвора. Ако има затвор, клиентите и ще са повече от няколкото редовни оплаквачи. Желязна логика! Спор няма.