Дали ние да пазим българския език, или езикът защитава нас? Закон за закрила ли му е нужен, или да се вслушаме в повика "Оставете българския език на мира!"? Напоследък стана често явление да оплакваме "омърсения" език и да се вайкаме около него - като се сочат чуждиците, опростачването и граматическите грешки, да размахваме пръст, да създаваме "граждански" сдружения - нали езикът е наш. Да обвиняваме езиковедите,
защо още не вадят пищовите и… право в целта
Днес непрекъснато се говори за глобалност - понятието културен глобализъм би било спорно, ако става въпрос за налагане на една култура, стандарт или на общ официален език. Въпросът е: Къде сме ние? Да пазим ли езика си - доколко, в какво отношение?
Отговорът може би се крие в чл. 314 от Договора за ЕС, който регламентира езиковото многообразие в съюза. Европейският съюз се основава на ценностите за зачитане на човешкото достойнство, а съдбата на всеки език зависи от вниманието и грижата на съответната държава.
Затова звучат естествено защитните думи "Българският език - чист и неподправен, изграден върху народното наследство, щит за опазване на българската народност и българската култура" от полиглот като Стефан Младенов, овладял около 30 езика, радетел на идеята - езикът не е пречка, а средство за разбирателство между народите. Трябва да отбележим и неоспоримия факт, че нито един език не може да живее самостоятелно. Народите се преливат, културите си взаимодействат, липсва изолацията, което дава отражение и във влиянието на езиците. Трябва да помним, че с международната си книжовна функция Кирило-Методиевият език обслужва останалите славянски, а и някои неславянски народи.
Неизвестно обаче защо (вероятно от незнание) редица интелектуалци, вместо да говорят за старобългарски, употребяват термина славянски език. Дори така го откриваме в писанията им.
В романа "Стъклената река" Емил Андреев, говорейки за богомилите например, чрез Виктор (един от героите си) разяснява: "Коренът на думата "писач" идва от славянското "писати" - "пиша, изписвам, рисувам". А би трябвало да се знае:
старобългарският е първият книжовен славянски език
по своите функции. Доказано е, че Кирило-Методиевият език е български по своята етническа основа - създаден върху солунския, източнобългарски (рупски) диалект. Той не е нито "старословенски", нито "старославянски" или "старомакедонски", нито пък изкуствено създадено общославянско койне - lingua sacra, предназначен само за богослужебни нужди. Справка веднага може да се направи в I том на Старобългарския речник.
Историята на българския книжовен език е непрекъсващ процес, който започва от IХ-Х век, продължава и до днес, макар че на моменти е сложен и противоречив.
Тези мешавици през вековете дават неоснователната подозрителност за "хаос", което обаче днес пък се твърди за съвременния език. Страхът идва от затискащата ни през последните 15-ина години англо-американска езикова вълна.
И веднага се задейства защитната клапа - пуризмът.
Напоследък идеята за закон за защита, ползване, опазване, обогатяване на българския език започна да се политизира. Народни представители с всякакво образование и от различни партии решиха, че могат да градят новата си кариера, като размахват популистки идеи за "усмиряване" на "разюздания" език по законов път. Трябва да се има предвид, че авторитарните мерки по-скоро засилват образуването на подземни сленг(ове).
Българският език се поддава на готови заемки, но ясно откроява чуждицата. Това в много случаи е негова защитна реакция, тъй като с течение на времето се освобождава от ненужната дума.
Той държи чуждиците в антрето,
докато ги допусне и адаптира. С което дава възможност да се очисти излишното. Език с дълбоки корени като нашия е подлаган на разнообразни чуждоезикови влияния в различните етапи от развоя си.
Интернационализацията, т. е. създаването на общ езиков фонд, който се използва за улеснение при общуването на хората от различните нации, е една от характерните и най-актуални тенденции на съвременните езици днес. И ако преди няколко години се възмущавахме от думи като: файл, сървър, мейл, сайт, сърфирам, хакер, нет, уеб или не разбирахме значението на маймуна и мишка, те вече са в редовна употреба. Така е и в музикалния жанр: соул, саунтрак, лейбъл, рекърд. Същото е с лизинг, холдинг, бартер, брокер, приети в публичното пространство.
Езикът не може да живее в рамка, ние не можем да променим закономерностите, свързани с развитието на обществото, затова по-важна е езиковата култура на говорещия.
Т. е. не от закон имаме нужда, а от норма, която се задейства от самите нас - носителите на езика.
----
* Текстът (със съкращения) е част от дебатите по програмата на Националния дарителски фонд "13 века България" за проблемите пред българския език.
Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума (т.1.1)
Редактирано от - bot на 12/3/2007 г/ 10:01:11














