Не се спират държавни мъже и институции в опитите си да ограничават правото на информация и това си е.

Подобни идеи бяха лансирани и в Наказателния и в Наказателно-процесуалния кодекс, в закона за защита на личните данни, в закона за публичния регистър и къде ли още не. Някои бяха парирани, други, орязани, все пак бяха узаконени.

В края на миналата седмица изненадващо се оказа, че проект за промени в Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) с откровено странни аргументи върви светкавично и безпрепятствено в парламента. За разлика от стотици далеч по-важни законопроекти, които отлежават с месеци и години.

Но българският законодател е решил, че именно тези разпоредби, които



ще заличат всички постижения в областта на прозрачното държавно управление,



са най-важните

Истинските мотиви на този законопроект са прикрити с традиционното смокиново листо - необходимостта от "инкорпорирането на европейски директиви в българското законодателство".

Трима депутати - Йордан Мирчев (НДСВ), Радослав Илиевски (КБ) и Румен Ангелов (БНС), са внесли проектозакона за изменение на ЗДОИ на 28 февруари и само дни след това той вече е задвижен и дори вече приет на първо четене в една от двете комисии, през които ще мине - тази по европейските въпроси. Отделен въпрос е, че един от вносителите - Мирчев, честно си призна, че не може да говори по съществото и детайлите на проекта, защото тй и колегите му били само формални вносители. Истинският двигател била Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

По същество предлаганите промени могат да направят големи поразии.

Защото с проекта всъщност се създава нов, втори, отделен режим за достъп до обществена информация. Той приписва и механично пренася текстове от Европейската директива за повторно използване на информация от обществения сектор от 2003/98/ЕС. Тя всъщност е направена за уеднаквяване на режима и да помогне на страните, в които например няма Закон за достъп до обществената информация. Какъвто България има, при това нелош, от 2000 г.

Въпросната директива на ЕС визира най-вече бизнес отношенията и е насочена срещу монополите на информация в съответните страни. Тя е, за да не може такъв монополист - например метеорологична служба или образователна служба, да откаже информация на фирми, на които тя е необходима. Нищо повече от това. При нея режимът обаче е далеч по-рестриктивен от този, който действа сега за всеки гражданин, който търси каквато и да е информация.

При този втори, нов режим ще има по-дълги срокове за произнасяне по заявления за повторно използване на информация (20 вместо сегашните 14 дни), по-високи такси (по тарифа, а не само разходите за копиране, както е сега), нов режим на ограничения (не се допуска сега съществуващият частичен достъп). Въвежда се и терминът "заинтересовани лица", при положение че в момента не се налага да се доказва интерес към исканата информация.

Или иначе казано,



отваря голяма врата за цензура



и за разгул на чиновническото безхаберие

Първо, защото исканията за т.нар. повторно използване не се отличават по нищо от исканията за достъп до обществена информация, което вещае вълна от хаос при отговарянето на администрацията по тях. На второ място, всяко искане за достъп по досегашния режим лесно ще може да се прехвърли по новия и тогава следва по-дълъг срок за отговор, ще трябва да се доказва, че този, който търси информация, има интерес от нея. Отделно дава се възможност на съответната институция да спекулира, че създаването на въпросната информация е струвало много пари, ерго, ще трябва да се платят и непосилни такси.

Например гражданин или журналист иска дадена министерска заповед, спокойно ще му се каже, че трябва да мине по новия режим, че това е вече създадена и използвана информация, ще трябва да доказва защо я иска и накрая, ако случайно мине през чиновническото тълкуване, да си плати прескъпо. Пълен абсурд.

Както вече посочихме, европейската директива се отнася за онези страни членки, където няма закон за достъп до обществена информация и има монопол върху дадена информация. В България има закон, чийто режим не допуска монопол и дава право на всеки гражданин да иска всякаква информация .Тя може да му бъде отказана единствено ако е служебна, държавна или търговска тайна, или ако съставлява неприкосновени лични данни.

Затова и



нищо не налага вкарването на нов режим, който се отнася единствено





към търговското право и има за цел защита на конкуренцията, смятат и от авторитетната "Програма за достъп до информация". И добавят, че никъде не е определено взаимоотношението на понятията "обществена информация" и "информация от обществения сектор", а същевременно се създават паралелни процедури за достъп, срокове и такси, т.е. ограничения.

Сравнителен анализ на организацията сочи и че проектът се внася, въпреки че измежду над 60-те закона за достъп до обществена информация, приети в света, нито един не обхваща повторното използване на документи. От държавите - членки на ЕС, нито една не е "въвела" директивата в своя закон за достъп до обществена информация, въпреки че някои от тях - например ФРГ, приеха този закон след директивата. Миналата година след обществени дебати в Словакия и Румъния подобни опити са били отхвърлени.

Смущаващото е и, че



всичко това се предлага без предварително обществено обсъждане,



придвижва се скоростно в парламента и се извършва без участието дори на институцията в изпълнителната власт, която отговаря за прилагането на ЗДОИ - Министерството на държавната администрация и административната реформа.

Повече от странни са тези промени и заради обстоятелството, че и без това сега има проблеми по прилагането на Закона за достъп до обществената информация. Но все пак нещата вървят, правят се опити, поне има възможност за търсене на информация и за далеч по-прозрачна среда.

Едва ли може да има спор, че голямото достижение в най-новата българска история са извоюваните и конституционно закрепени свобода на словото, възможността всеки да изразява мнението си без страх от затвор и от репресии, забраната за цензура и правото да се търси, получава и разпространява информация. Не само защото в същия период нито например образованието, нито здравеопазването, нито правосъдието, нито държавата като цяло станаха по-добри, по-достъпни или ефективни. Нещо, което направи нуждата от свобода на словото и на достъп до информация още по-наложителна. И тук не става дума само за проблеми пред медиите, а пред всеки отделен гражданин.

Затова и крехките достижения в тази област трябва да се пазят, а не да се тъпчат и зачеркват с лека ръка. И медиите, и неправителствените организации ще организират кампания срещу законопроекта най-малкото за да не могат депутатите да се извинят, че пак не са разбрали какво гласуват.