8-дневен семинар без лектор в Анталия и наем на моторна лодка и видеокамера за много по-високи от пазарните цени са сред управленските решения, чрез които е ощетявана Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Това стана ясно вчера в Софийския градски съд, където продължи делото за безстопанственост срещу бившия й шеф Ерман Занков. Според обвинението той е ощетил агенцията с 239 502.58 лв.

Свидетелят Пламен Христов разказа пред съда вчера как през 2005 г. със Занков и експерта Димитър Попов отишли на семинар в турския курорт Анталия. Лекторът обаче липсвал и те останали да го чакат в продължение на 8 дни. Попов пък дори призна, че е водил със себе си и своя "позната". Занков настоя пред съда, че трябва да се прави разлика между "семинар" и "командировка". За провалянето на обучението Занков разбрал едва там. Прокуратурата представи и документи за посещения на хотел в Сандански, за което командировъчно на Занков било издадено едва когато се върнал. За тези две командировки били изхарчени около 7000 лв.

Освен това през 2004 г. Занков наел моторна лодка за 10 500 лв. за работата на агенцията. Прокурорът обясни, че според експертиза цена за купуването й е в пъти по-ниска - 4800 лв. Същата схема е използвана и за тримесечен наем на цифрова видеокамера. Агенцията се нуждаела от нея за туининг проект заедно с Испания за обучение на служителите през 2003 г. Трябвало да бъдат обучени 241 души, а до Испания могли да отидат само 21. Затова от от фирмата "Джуниър 98" била наета камера, с която на кино всички да видят испанските пристанища, кораби и тържища за риба. Представител на фирмата свидетелства, че тримесечният наем за камерата излиза 4900 лв. Експертизата към обвинението обаче показва, че купуването на камерата би струвало доста по-малко на агенцията.

По подобен начин през 2003 г. агенцията наема и микробус за извозване на малки рибки за зарибяване на водоемите. За наем са платени над 13 000 лв., а пазарната цена на колата е 7500 лв.

Занков обясни на магистратите, че не се чувства виновен и като директор на ИАРА е спазвал Закона за обществените поръчки и се е ръководел от целесъобразността на подписваните договори.