Съобщенията за недостиг на квалифицирана работна ръка в Румъния и други източноевропейски държави крият в себе си страшна опасност за една страна, която и без това вече е на ръба на пропастта. Става дума за Молдова. Тъй като оттам емигрира основно младежта, в бъдеще в нейната икономика ще липсва цяло едно поколение. Това може да доведе до окончателен крах цялата социална система.

Само за последните години от Молдова, която е с население 4.5 млн. души, са емигрирали 0.5-1 млн. граждани, които са се прехвърлили главно в Италия и Испания, но също така и в Румъния.

Сега акцията, провеждана от съседна Румъния, заплашва напълно да обезкръви окончателно измъчената държава: правителството в Букурещ започна инициатива за предоставяне на румънско гражданство на молдовски граждани. 2/3 от населението на бившата съветска Молдова са етнически румънци, защото голяма част от територията на страната до 1940 г. е била в Румъния. Молдовците от румънски произход принципно имат право на румънско гражданство. За това е нужно да докажат, че техните родители или прародители до 1940 г. са били румънски граждани. По данни на румънския президент Траян Бъсеску вече има около 800 000 молби за гражданство от молдовци, а до края на годината се очаква техният брой да нарасне до 1.5 млн.

Огласяването на тези данни шокира молдовското правителство. Затова то взе курс за конфронтация с Букурещ. "Република Молдова няма да позволи нейните граждани да са цел на двусмислена и опасна игра, която заплашва националната сигурност и основите на молдовската държавност", се казва в официално изявление на правителството, направено в средата на седмицата. Замисълът е ясен - тъй като стотици хиляди румънци напускат родината си, за да работят в Италия или Испания за няколко пъти по-високи заплати, Румъния спешно се нуждае от евтина работна ръка.

Но това не бе всичко: ден след изявлението министърът на външните работи на Молдова Андрей Стратан заяви, че отварянето на две нови румънски консулства в провинциалните градчета Белци и Кагул се отлага за неопределен срок. "В настоящия момент няма нужда от още консулства", заяви той, макар че президентите на Румъния и Молдова съгласуваха тяхното откриване съвсем неотдавна - по време на среща на 16 януари, на която бе отчетено, че румънското посолство в Кишинев е пренатоварено и не може да поеме обслужването на всички желаещи молдовци.

В Румъния не коментират новата политика на Молдова. Само един депутат от Сената заяви, че това са "неадекватни мерки". Москва даде сигнал, че ще подкрепи молдовската позиция.

Разбира се, това, че стотици хиляди молдовци ще получат втори, румънски паспорт, съвсем не означава, че тези хора ще емигрират. Но дори само възможността за ново изтичане на мозъци от страната кара експертите замислено да бърчат чело. Тъй като румънският паспорт се явява едновременно и пропуск към ЕС, емиграцията на квалифицирани работници може да хвърли Молдова в пропастта.

От друга страна обаче, в момента Молдова зависи от работата на своите граждани зад граница по две причини. Първо, заради емиграцията безработицата в страната не скочи драстично въпреки икономическата криза, предизвикана от забраната на Русия да се внася молдовско вино - най-важната стока в износа на Молдова, а също и увеличението на цената на руските енергоносители. Вследствие на това седемпроцентният ръст на БВП на Молдова намаля двойно. По официални данни безработицата в страната стабилно се задържа на ниво 7-8.5%.

Второ, страната все повече се крепи на паричните преводи, направени от нейни граждани, работещи зад граница. По данни на централната банка на Молдова делът на преводите в БВП е нараснал от 14% през 2000 г. на 31% в момента. Така че паричните преводи се явяват най-важен източник за финансиране на националната икономика, без който тя отдавна би изпаднала в още по-голяма криза.