Визитка
Тихомир Безлов е роден през 1960 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски", има завършена аспирантура по политология. Един от основателите и главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Смята се за един от най-добрите анализатори на наркотрафика и българската организирана престъпност.
---------------
- Г-н Безлов, защо темата със заловените количества наркотици, най-вече хероина, е тъй любима за политиците, когато обсъждат работата на МВР? Напоследък и Бойко Борисов, и Иван Костов се счепкаха задочно кой колко наркотици е хващал...
- Естествено е политиците да обясняват, че когато са били на власт, са хващали повече наркотици от противниците си. Те обаче имат ясното съзнание, че това, което говорят, е абсолютна глупост. Всеки независим наблюдател вижда, че цялата ситуация със заловените обеми е резултат на случайност, а не на закономерност. В крайна сметка това не зависи от България, а от турците и афганистанците какво количество ще решат да прекарат. Изобщо, 90-те години дадоха възможност на балканския криминален контингент да си осигури доходи от хероина. България се намира на неговия път и се развиват различни техники за пренасяне.
- Все пак разликите са големи. През 2000 и 2001 г. заловените количества са съответно 1860,9 и 1494,2 кг. Впоследствие това количество намалява в пъти.
- Този пик на заловените количества у нас през 2000-2001 г. е свързан с това, че Афганистан изведнъж става страхотен производител на хероин. Различни изследвания показват, че тогава в Афганистан се произвеждат около 70-80% от общото производство на хероин и то с изключително качество. Възникват и лаборатории в Турция и така трафикът през България се засилва. През този период българските митнически служби създават специални звена и въвеждат профили.
- Как се изготвят тези профили и какво точно представляват?
- Примерно се залавя един тир, който пренася от 80 до 200 кг наркотик, каквито са били случаите. Такива камиони пътуват идват обикновено Киргизстан, Афганистан, през Турция и пътуват за Западна Европа. Това е профилът. Всеки товар, който минава по такъв път, е съмнителен. Освен това, пак казвам, тогава е имало свръхекспорт на хероин.
- Т.е. тогавашният свръхекспорт е причина сега да не се залавят толкова големи количества?
- Не само. Тази стара техника на тирове, които пренасят по 200 кг, вече не я ползват и пратките се разбиват на малки парчета. Това вече много трудно се лови, а дори и да се хване, загубите за организатора на трасето са много по-малки. В Западна Европа пазарът на търсене се промени - от хероин към кокаин, който могат да си позволят. Освен това, макар и не като в България, там също има бум на синтетиката.
- Правени ли са опити да се изчисли заловеното количество хероин какъв относителен дял заема в целия трафик?
- Никой няма точен отговор, но има опити да се сметне приблизително. Предполага се, че се лови между 10 и 20%, но това е условно, защото се смята на базата на това, което да речем тук е пропуснато и е заловено в други страни след нас - Сърбия, Унгария, Германия.
След тези залавяния през 2000-2001 г. има рязко спадане. То се дължи първо на активизирането на талибаните, а след това на войната в Афганистан. Освен това, трябва да се има предвид, че до 2000 г. има едно основно трасе, което е главно през България. След това започват да се създават алтернативни, които преди това не са използвани активно - това са средиземноморски фериботи през Италия и през гръцката граница, която е удобна за това, че след нея няма физически проверки. Най-големият път обаче, който се създава е т.нар. северен път. Той минава през бившите съветски републики, Кавказ и вече вариантите са много - Русия, Полша, Западна Европа.
- Как стои положението с трафика през Черно море?
- Това е една от загадките, защото там почти няма залавяния. Няколкото инцидента с турски гемии, които са изхвърлили нещо, или случаите като с цигарената контрабанда, показват колко е незащитена черноморската зона. Трябва да се има предвид, че в камион може да се укрият до 100-200 кг, докато в кораб количеството нараства до 2-3 тона.
- Като се има предвид, че на повечето от границите ни стриктните проверки вече отпаднаха, е логично да се предположи, че залавянията ще намалеят още повече от тази година.
- Така е. Преди и във Видин и в Русе са хващани наркотици. Това вече няма да го има. Залавянията ще намелеят. Остават Капитан Андреево и Калотина, където има физическа граница.
- По-малкото заловено количество, ще означава ли във вътрешен план и по-малко улични престрелки? Практика е след заловена пратка да се предполага, че предстои наказание за някого в подземния свят.
- Това са по-скоро интерпретации. Не съм виждал доказана връзка. Има тенденция да се говори така: ето сега този го гръмнаха, защото ние преди заловихме еди-кой си. Това е малко несериозно.
- Накъде конкретно са насочени каналите, които минават през България и на какво ниво в йерархията са българските участници в тях?
- Периодично се ловят българи в Испания с хероин, който явно е минавал през България. Българи има заловени и в Англия, Холандия и почти в цяла Западна Европа. Може да се твърди, че българите са на средно ниво в йерархията. За да са на по-високо, трябва да са местни хора, които имат достъп до политиците и полицията.
- А какво е положението на пазара в момента? Каква е цената на една доза хероин?
- Цената на дозата хероин е закована от 5-6 години. Примерно, извън София е 5 лв., в столицата - 6 лв. Но тези числа са ориентировъчни, защото дозите се продават за десетачка, двайсетачка и т.н. Въпросът е какво има вътре, колко може да се надруса. По едно време се беше стигнало до 4% съдържание на хероин в доза, при положение че средно трябва да е 12-15%. Само в началото, когато каналите не са били контролирани от мутрите, този процент е бил по-висок. В момента ситуацията се мени всеки месец. Вътрешният пазар също е променен - на младото поколение е известно, че хероинът е много рисков и се предпочита марихуана, а сега синтетика. Освен това, все повече хора могат да си позволят кокаин.
- Как гледате на станалите популярни напоследък критични чуждестранни доклади? Първо на Държавния департамент на САЩ, после един насочен срещу Бойко Борисов...
- Това са едни политически текстове, съобразени с някакви източници, които общо взето са тукашни. Освен това са много чести грешките в тях. В случая с Борисов, това явно е писано от хора, които нямат идея за какво става дума. Има парадокси като "Алексей Петров е шеф на ВИС", което като го прочетеш, започваш да се подсмихваш. Общо взето, всички тези информации са били разпространявани в български медии, но като се напише извън България, вече му се придава значение.
- Във връзка и с доклада на Държавния департамент на САЩ министър Румен Петков обяви, че предстои проверка на съмнителни капитали, които влизат у нас от Русия и бившите съветски републики, Великобритания, Германия и др. В какво според вас се инвестират тези пари?
- Очевидно е, че такива пари се инвестират в недвижимо имущество - независимо дали са хотели или земи. В България земята е това, което са петролът и газът в Русия. Ще продължи да се купува, защото стойността на земята е няколко пъти под тази в Западна Европа. Средно мислещият инвеститор знае, че до 10 г. тези цени ще се увеличат драстично. Изобщо, целият криминален контингент, който се занимаваше с крадене на автомобили и наркотици, сега се е насочил към недвижимата собственост, защото там няма риск.
- Логични ли са критиките към страната ни, че интелектуалната собственост не е защитена? В момента МВР провежда акции именно срещу такива престъпления.
- Това, което е в България, не е по-различно от повечето страни в Западна Европа. Глобално не може да се реши проблемът със споделянето на файлове. В България хората, които се занимават с това да гонят този тип потребители, са известни. Те също гонят някакъв доход, имат някакъв бизнес. Няколко ченгета явно имат интерес от поддържане на определени нелегални структури. Проблемът им е, че никой не отива на "Славейков" да си купи нещо, защото може да си го изтегли. Истината е, че няма как да накараш един ученик, който разполага с 1 лв. на ден, да си купи диск за 30 лв. Имитира се някаква дейност.













Пенсийка ,