Преди 3 месеца, когато бе обнародван законът за отварянето на досиетата, прогнозирахме, че всичко може да се окаже "много прах в очите". Но трябва да признаем, че способността на политическата класа да опорочава всякакви идеи и начинания надмина и най-смелите ни очаквания. Циркът около създаването на 9-членната комисия, която ще бъде натоварена с цялата отговорност по отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност (ДС) и на военното разузнаване, го доказва.
Да вземем историята със 73-годишния Георги Константинов, номиниран за член на комисията по досиетата от СДС и упорито прокарван и защитаван от лидера на синята партия Петър Стоянов. Човекът е с бурно минало - преди 10 ноември 1989 г. е бил съден и лежал в затвора заради взривяване на паметника на Сталин, но присъдата му по-късно била отменена от Върховния съд, бил е политически емигрант във Франция, а след завръщането си в България след 1989 г. можеше да бъде забелязан на почти всяка конференция, на която ставаше дума за досиета, служби, МВР, комунизъм, антикомунизъм и т.н. Константинов обаче не можа да получи достъп за работа със секретни материали. СДС бе толкова възмутен, че привика шефа на Национална служба "Сигурност" Иван Драшков да дава обяснения за отказа по случая в парламентарната вътрешна комисия. Там стана ясно, че в архива на бившата Държавна сигурност има 27 папки с материали за кандидата на СДС. И там имало данни за връзки с баските сепаратисти, с германската терористична групировка "Баадер-Майнхоф", с взривяване на апартамент на служител на британскатата мисия в София и за какво ли още не.
Самият Константинов обяви, че това са мюнхаузенски истории, а докладите са писани от пиян човек, който искал да го пратят пак в командировка. Петър Стоянов също се хвърли на амбразурата и повика на помощ верните си сини интелектуалци, които поискаха Константинов да стане председател на комисията, а пък шефът на контраразузнаването да подаде оставка. Така
проблемът окончателно се политизира и изврати
Упорството на СДС и на Стоянов може да им изиграе лоша шега. Защото логично възниква въпросът иска ли СДС изобщо да има свой представител в комисията по досиетата, ако настоява, че това може да е единствено Константинов? И има ли морално право Петър Стоянов да поставя под съмнение доклад на контраразузнаването, след като именно той като кандидат-президент размаха по телевизията подобен документ, уличаващ негови опоненти в битката? И ако не трябва да се вярва на 25 тома материали за определен човек, в които има имена, подписи, печати, защо тогава трябва да се вадят от архива на ДС документи, в които няма подобни неща? Защо материалите за един човек да не трябва да се вземат предвид, а за останалите да бъдат като клеймо? И
не опорочава ли така СДС отварянето на досиетата по принцип?
Ако иска цялата истина да излезе на бял свят, не е ли по-разумно бързо да се излъчи нов човек, непредизвикващ толкова спорове и съмнения, дори сред десните партии, за да стартира същинската работа по досиетата бързо?
Останалите кандидати за комисията по досиетата също са интересни. НСС отказа достъп на кандидата на БНС, защото името му протича в разработките за убития преди три години в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца.
Управляващите пък, които дълго време се клеха, че няма да предлагат хора, свързани с МВР, със службите, с времето преди 1989 г., направиха точно обратното. Със смешното обяснение, че кандидатите не били от Държавна сигурност, а били милиционери. Да не говорим, че част от предложените публично обявиха, че изобщо са срещу пълното отваряне на досиетата. Нищо чудно, ако някой се поразрови по-надълбоко, да се окаже, че те са свързани с бившите или настоящите служби. Как да очакваме от тях
да отворят безпристрастно досиетата?
Заради всички тези спорове конституирането на комисията закъснява с 2 месеца. А както върви няма да й стигнат и години, за да започне работа. Я сколаса за следващите парламентарни избори, я не.
Целият този цирк е смешен на фона на това какво има да върши всъщност комисията. Защото и сега обществото няма да узнае цялата истина, оцеляла в архива на ДС. И сега ще се пуска информация само за някой, който се кандидатира за определен пост. А ако кандидатът овреме се откаже, данните за него ще си останат тайна. Защо? Каква е логиката? Не е ясно.
А такива капани в закона колкото иска човек. Препятствията пред реалното отваряне на досиетата са много и ще се преодоляват едно по едно, бавно, трудно и по-шумно от самото създаване на комисията. Вероятно целта е темата да втръсне на хората.
Изобщо цялото развитие на историята с досиетата досега показва, че това ще е поредната политическа гавра с обществото и с отделни човешки съдби. И накрая пак несменяемата политическата класа, с всичките специални служби и икономически обръчи, ще се смее последна.














Момци ,