Цветан Христов има интересна работа - бди над оголения нерв на София. За 15 години денонощният оперативен дежурен на столицата е видял какво ли не. Спасявал е паднала в комин котка, отстранявал е кон, забелязан да се разхожда в централната част на София, сблъсквал се е и с тъжни, и с тежки задачи. Натоварени като него би следвало да са и другите 124 служители - армията от денонощни оперативни дежурни на София, пръснати по райони и готови да спасят града при кризи.

Така, ако вярваме на написаното на хартия и обясненията на чиновниците, столицата би следвало да е град с отлично премерен пулс. Както всички знаем обаче, от това на пациентите обикновено не им става по-леко. Премятана по телефонните жици, диагнозата редовно остава без лечение. Ако изобщо се стигне до нея. Защото гражданите тънат в блажено неведение за оказваната на теория за тях грижа и десетките телефони, на които би следвало да могат да потърсят помощ.



Град в мобилизационна готовност



Близо 8 млн. лв. е годишният бюджет на София за "Отбрана и сигурност". Цифрата не звучи скандално на фона на поддържаните с тези пари дейности - с тях освен 125-те денонощни оперативни дежурни се издържат местните комисии за борба с противообществените прояви, детските педагогически стаи, пунктовете за управление, които би следвало да спасят управата на града във времена на война, 298 обществени възпитатели. Но и с малко пари може да се осигурява бездействие от сърце. Особено ако е обвито в доза военна тайна.

Работата на денонощните оперативни дежурни на теория е малко нещо полусекретна, макар и това да не личи от вида на централния пункт в Столична община. Хубавите, големи прозорци на помещението гледат към "Московска" и по-любопитният гражданин би могъл да надзърне към покритото със старо изтъркано кафяво одеяло легло на дежурния. Но да не ставаме дребнави. 125-имата служители всъщност официално са натоварени със задачата "поддържане на готовност за оповестяване при привеждане от мирно на военно положение". Тук инж. Здравко Видински - началник на отдел "Отбранително-мобилизационна подготовка" в Столична община - предпочита да не навлиза в детайли, но идеята е ясна и позната от филмите. "Ако градът трябва да се приведе в състояние на повишена готовност - например преминаване от зелено в оранжево или червено ниво на опасност, това става по линия на денонощните дежурни", обяснява инж. Видински. Тази на пръв поглед простичка в условията на информационно общество процедура е гарнирана с купища правила - част от постъпващата информация е само за сведение, друга - за изпълнение, спазват се правила за секретност при препредаването и прочие военни изисквания. Подобно оповестяване тече и при възникване на други кризи - наводнения, големи блокирания на града по една или друга причина и т.н. За обществото обаче реално място не остава - с оповестяването и мобилизацията му е натоварена "Гражданска защита", а сигналите при военна заплаха се подават от сирените.



Военно-обществен разкрач



Приютени в прегръдката на военната неизбежност, денонощните оперативни дежурни живеят в уютна безтегловност спрямо гражданите. Нека за миг си спестим бодливото твърдение, че в 21-и век препредаването на топсекретна военна информация може да мине и без физическо висене до телефона, и погледнем към евентуалните обществени ползи от денонощното дежурене по райони. Наличието на точно определен служител във всяка община, който да пренасочва и най-екстравагантните проблеми към правилния адрес на първо четене, не звучи толкова зле. С изключение на централния диспечерски пункт (апропо, знаете ли, че телефонът там е 987 55 55), в сградата на самата Столична община това обаче надали се случва. Признават си го косвено и от "Московска" 33. Така например според инж. Видински няма никакъв проблем да се обадите на денонощия оперативен дежурен във вашата община, ако сте забелязали падаща топола, да речем. "На кого ще се обадите в този случай - кметът ще е първият, за когото ще се сетите. Ако не знаете телефона на кмета, а знаете телефона на дежурния, може да позвъните на него", обяснява Видински. В тази поредица от ако-та е скрито и разковничето на неслучващата се комуникация между дежурни и граждани. Защото, както и инж. Видински отбелязва - "Как може в публичното пространство всичките тези безброй номера?"

Още по-интересна става картинката на фона на констатираните особености на народонаселението. За огромна част от хората в милионния град наличието на райони и общини е тера инкогнита. "Често се случва да ни се обаждат хора, които не знаят на територията на коя община живеят", отбелязва дежурният Цветан Христов.

Професията "денонощно-дежурен диспечер по район" съвсем би следвало да увехне и с въвеждането на дългоочаквания единен телефон за подаване на сигнали - 112. Пък и с приемането на сигнали в тъмната част на нощта се заминават още куп служби - дежурните по РПУ-тата, "Гражданска защита"...



Административни целесъобразности



Луксът 125 места за денонощни оперативни дежурни може да си няма убедително алиби по линия на обществения интерес, но пък си има съвсем ясна административна целесъобразност. На изобилие от такива служители освен столицата се радват само и единствено два други областни града - Варна и Пловдив. Обяснението е простичко - това са трите града в България, разделени териториално на райони. Така изискването към всяка местна администрация да има денонощни дежурни се мултиплицира реципрочно на броя на районите. 35 са денонощните оперативни дежурни в Пловдив, 30 - във Варна. Щатът по необходимост е по-голям от броя на районите заради полагаемите се почивки след 12-часов работен ден по Кодекса на труда.

По същата причина столицата е пълна и с пунктове за управление - бетонни помещения под земята, които трябва да приютят органите за управление в ситуации на война. Всяка община си има свой пункт за управление, за който се осигурява поддържащ техник и охрана. Други 52-ма души отговарят за привеждането на града от мирно във военновременно управление. Тяхната дейност обаче е 100% секретна.

За всичко това столицата си има оправдание и не носи пряка отговорност - задължението да се издържат тези щатове е пряко вменено от държавата и парите идват от държавния бюджет, а не от собствените приходи на града. Сходна е картината и при друг харч по линия на отбрана и сигурност - районните полицейски инспектори,



по-известни от соцвремената като квартални отговорници



Всеки район на столицата издържа по няколко приемни, в зависимост от територията му. 18 са районните инспектори например на територията на район "Триадица". От тях се очаква да бъдат близо до гражданите от района и да познават до последния кътен зъб местната престъпна фауна.

Малка бяла къщичка с големи реклами на автоуслуги е приютила една от приемните в район "Триадица" - на ул. "Бяла Черква" 16. Тук от 16.30 до 17.30 часа всеки работен ден някой от тримата районни инспектори следва да е на линия и да приема граждани от квартала по местни проблеми с реда. Помещението тъне в уютния чар на борен с индивидуализъм недоимък. Вместо пердета униформените са закачили българското знаме. Парно няма. На земята пред огромен аквариум е разположена печка, тип ребро, а на стената - срещу портретите на девет местни бабаита, виси плакат на Деми Мур с малко монтирано в ъгъла му портретче на Иван Вазов.

"Децата много харесват аквариума и се занимават с рибките, докато родителите им подават сигнали", разказва дългогодишният районен инспектор, капитан Петър Соколов. Противно на очакванията Соколов твърди, че поддържа добри връзки с всички училища на територията, фирмите с офиси, продавачите на пазар "Иван Вазов". Знае наизуст криминогенната обстановка в района. Няколко са потенциално важните по линия на реда обекти в обслужвания от него периметър - Сити център, първа и втора част на Южния парк, басейнът "Спартак", пазарът "Иван Вазов", три училища и една детска градина. От Соколов се очаква да знае всички проблемни представители в населения от около 20 000 души район.

И в този опит на полицията за близост до гражданите на местно ниво обаче информационната обезпеченост куца. Хората масово не познават районните си инспектори, а фразата: "А-а, още ли ги има тези?", е традиционна.