Кражба ли е да гледаш безплатно филм на лаптопа си? Престъпници ли са хората, които споделят файлове, и другите, които правят възможно споделянето на филми и музика? На изчезване ли са виртуалните пирати в България?

Още много въпроси извират от зачестилите наказателни акции срещу "корсарите" от уеб мрежата, заради които защитниците на свободния достъп прекръстиха антимафиотската служба ГДБОП на Генерална дирекция за борба с обикновения потребител (вместо с организираната престъпност).

За репресиите срещу популярните сайтове за безплатна музика, филми и игри бяха нарочени разни виновници - конкуренцията, мафията, фирмата "Амотера", престараващи се местни ченгета, световният империализъм, послушните български политици, авторите на "Списък 301" и т. н.



VOD на хоризонта



Разбира се, че става дума за бизнес интереси. И никой не го крие. Голямата киноиндустрия иска повече приходи, а масовото безплатно споделяне на филми между потребителите на интернет определено не работи в тази посока. Още миналата пролет една фирма се похвали, че пуска у нас платената услуга VOD - video on demand (видео по поръчка), и прикани всички сайтове да подпишат договор с нея за новата услуга, като закрият торент секциите си. Появи се и следният анонс:

"Гледането на филми от интернет вече ще може да се извършва легално с новата услуга на «Амотера Лимитид». Това ще става чрез т. нар. Video on Demand, което ще се предлага съвместно с интернет провайдерите у нас. «Амотера» е лицензиант на холивудските студиа за територията на България, което й дава право да предлага законно гледане на филми през интернет срещу заплащане.

За да получи достъп до видеофайловете, потребителят трябва да разполага с ключ. Този ключ ще е с валидност 24 часа, след което филмът няма да може да се отваря. Цената за по-старите заглавия ще бъде около 50 стотинки, а за премиерните - 5 лева.

VOD прилича на вземането на DVD и видеокасети под наем. Основното преимущество е, че потребителят ще може да го прави директно от своя дом, без да губи време за вземане и връщане на филма».

Всичко тръгва от споразумение между титаните "Сони Пикчърс", "Уолт Дисни", "Парамаунт", "Юнивърсъл", "Метро-Голдуин Майер", "Уорнър Брадърс" и "Туентиет Сенчъри фокс" да започнат продажба на филми във виртуалното пространство чрез системата VOD. Правата за България са предоставени на "Амотера Лимитид" - офшорна компания, регистрирана на Британските Вирджински острови. Тя има дъщерна фирма в България - "Амотера БГ. Андриян Ценов, мениджър по продажбите на офшорката и управител на българската "Амотера", още миналото лято обяви, че текат оживени преговори със собствениците на големите сайтове и че най-близо до договори са "bol.bg" и "data.bg".

"Предлагаме на всички еднакви условия, даваме предложения, с които досегашните пирати ще печелят, но законно. В същото време работим с екипите на ГДБОП, с "Булакт", с европейския офис на "Моушън пикчърс". Всички собственици на ЛАН мрежи и на сървъри, които откажат да се включат в законния бизнес, ще изпитат ударите на ГДБОП", очертава положението Ценов в интервю за "Стандарт".

Преговорите очевидно са зациклили, защото няма информация за действащи договори. "Воl" и "Data" се изнесоха извън България, а съвсем наскоро "arenabg" наистина "изпита ударите на ГДБОП. Затова днес много форумци сочат за главен враг на безплатния интернет достъп «Амотера», като пророкуват, че бизнесът й едва ли ще потръгне. Ето някои съображения:

- "И mp3-bg искат пари за песните, ама кой ти ги дава? Надали и тези ще пожънат успех."

- "Като напишеш в google.com "torrents ", излизат над 100 страници, или около 20 600 000 торент сайта. За какво да давам пари?

Изобщо походът срещу българските тракери се посреща на нож от потребителите:

"Да не си мислят, че като няма торенти, ще отида до магазина да си купя филм? Един филм е 30 лв., някои хора работят по 10 дни за тази сума. Има игри по 100 лева, нормални ли са да очакват, че средният българин може да си ги позволи? В Google и песни може да си свалиш, дори без да ти трябват торенти. Така е и със софтуера. Излиза, че Google са най-големите пирати и престъпници!»

Форумец, подписал се като "ДядоМраз", посочва, че "по-културните страни са решили въпроса по-елегантно. Доставчикът си доставя интернет и не се занимава с поддръжка на торент сайт(ове). Торент сайтът пък е официално регистриран в някоя нетолкова подредена страна (или остров в Тихия океан) и си съществува мирно и тихо. Дали доставчикът тайно го издържа или не, е отделен въпрос, но накрая всички са доволни. Ако се съмнявате, надникнете в прословутия списък 301, в който фигурират страни като Швеция, Япония, Швейцария и пр. Към тях има препоръка да си ограничат потребителите, но знаете ли кога ще стане тая работа... Същевременно няма да видите Telia Sonera да поддържа фрий сървър. Между другото главните обвинения към нас не са свързани с точенето на торенти, а с производството на дискове за износ, с продажбите на «Славейков» и хостването на фрий сървъри. Ако тези неща престанат, а тракери като «Арена» си съществуват извън България, и вълкът ще е сит, и агнето - цяло. "

А какво представлява



"Списък 301"



България остава в черния списък, обявиха медиите, след като през февруари излезе редовният доклад на Международния алианс за интелектуална собственост (IIPA). Алиансът със седалище във Вашингтон следи как се уважават авторските права в 5 категории - бизнес софтуер, аудиозаписи, филми, развлекателен софтуер и печатни издания.

Оценката на IIPA е доста важна. На нея до голяма степен се опира Американското външнотърговско министерство при изготвянето на своя Special 301 Report, който подрежда най-пиратските държави на планетата в два основни списъка - Priority Watch List (за приоритетно наблюдение) и Watch List (за наблюдение) - според степента на заплахата, която представляват за компаниите и търговските интереси на САЩ. В списъка за приоритетно наблюдение, който от години се оглавява от Русия и Китай, попадат държавите, които са най-безучастни към бума на пиратски стоки. България също е гастролирала там, но през 90-те години. В момента страната ни се намира в по-малко опасния Watch List. В своя февруарски анализ алиансът предлага Вашингтон да остави България там - заради разрастването на интернет пиратството. Според събраните от IIPA данни през 2006 г. загубите на американския бизнес от разпространението на нелицензиран софтуер в България са около 24 млн. долара, а от продажбите на нелицензирана музика - 7 млн. долара годишно. Делът на черния оборот у нас е сред високите - 75% от музикалните записи и 69% от използвания в страната софтуер.

Попадането на дадена страна в черния списък може да доведе до специално разследване, което да приключи с налагане на икономически санкции. САЩ може да й отнемат статута на най-облагодетелствана нация в търговията.



Виновни до доказване на противното?



Собствениците на българските сайтове твърдят, че не нарушават закона. Въпреки това проверките на МВР са насочени основно към тях. В отговор торент тракерите изчезват, за да се клонират, като се преименуват, сменят номиналните си собственици и изнасят сървърите си в чужбина.

Торент сайтовете не съхраняват и не предлагат съдържание, те са само посредници в интернет пространството. На тях потребителите заявяват, че притежават филм, музика или софтуер на компютъра си и който иска, може да ги изтегли. Собствениците се кълнат, че няма как да контролират кой какво споделя и че не са нарушители.

Според прокурори същинските нарушители на Закона за авторското право са "ъплоудърите" и "сийдърите". Това са хората, които натрупват огромно количество нелицензирана информация и дават достъп до нея. Торент сайтовете обаче са съучастници, помагачи и също носят отговорност - понеже подпомагат разпространението на нелегални файлове, за които не са платени авторски права", е позицията на Софийската районна прокуратура.

Шефът на сектор "Компютърни престъпления" към ГДБОП Явор Колев пък твърди, че всеки ползвател на нелицензирано съдържание е нарушител. С други думи, пиратите са навсякъде.

Въпрос на гледна точка. Канада например е сред лошите в американския доклад Special 301, защото отказва да третира като престъпници провайдъри, които предоставят възможността за peer-to-peer споделяне на файлове.



Ефектът на белезниците



Гонките срещу интернет "престъпниците" обичайно са гарнирани с нахлуване на "качулки", щракане на белезници, обиски, конфискуване на техника, дискове и прочее. Показните акции със сигурност имат две цели: да убедят публиката - наша и задгранична, че за пиратите милост и покой няма да има, и да обезкуражат онези новобранци, които биха искали да се пробват на корсарското поприще.

Не бива да корим нашите полицаи за екшъните срещу интернет пиратството. Подобни акции се провеждат и в Швеция, Германия, Испания, Франция.

Но никой не си прави илюзии, че интернет пиратството може да бъде унищожено в която и да е точка по света. За да се измъкне от всякакви номинации за "Списък 301", България просто трябва да смали дела на безплатните филми, музикални албуми, игри, антивирусни и прочее програми. Или да качи процента на платените.

А дали твърдите мерки на българските власти срещу торент пиратите са впечатлили Вашингтон, ще разберем през април. Тогава външнотърговското министерство на САЩ ще огласи своя нов "Special 301 Report".



* Знамето - символ на класическите морски разбойници.