|
| Николай Кокинов |
- Г-н Кокинов, процесът за убийството на Андрей Луканов не издържа пред последната инстанция основно заради упражненото насилие върху обвиняемите по време на разследването. Като наблюдаващ прокурор не бяхте ли наясно, че разпитите са провеждани с принуда?
- Станах наблюдаващ прокурор 2 месеца преди да изтекат 2-годишните срокове за задържане - февруари или март 2001 г. Преди това не бях дори и в Софийската градска прокуратура. Делото се наблюдаваше от Върховната касационна прокуратура. Всъщност беше ми връчено 2 или 3 месеца преди да бъде внесено в съда с постановление на зам. главен прокурор Христо Манчев.
- Кои прокурори от ВКП го наблюдаваха?
- Единият беше Любо Николов, доколкото си спомням.
- Питам, защото едва сега Борислав Йотов от ВПК заговори за насилие.
- Това имам предвид, че делото е образувано през 1996 г. За кратко е било наблюдавано от градска прокуратура, след което се поема от ВКП.
- И първата инстанция, която чете доживотните присъди, призна, че е упражнявано насилие за изтръгване на показания. Съгласен ли сте?
- Не съм присъствал и не мога да знам. За мен е странно, че се твърди, че е имало насилие, при положение че част от обвиняемите бяха разпитвани след изменение на мерките им за неотклонение, тоест освободени, и продължаваха да говорят едни и същи неща в присъствие на защитници и пред съдия. Заради това и градският съд произнесе осъдителна присъда. Нашата теза беше приета.
- Но беше отхвърлена от горните две инстанции.
- Други състави прецениха обратното. Аз отговарям за първата инстанция, където се представих.
- Продължавате ли да сте убеден, че това са извършителите?
- Приемам присъдата. Съдебните решения се приемат и не се коментират. Но дълбоко у мен продължава да съществува убеждението, че тези лица са участвали в убийството.
- НПК дава възможност за възобновяване на делата въпреки окончателната присъда, ако се открият нови доказателства.
- Ако се открият, ще мислим.
- А работи ли се в тази посока?
- Делото още не е изпратено в градския съд. После ще преценяваме какво да правим. Изправени сме пред хипотезата да търсим нов извършител.
- Реално това възможно ли е? Имам предвид, че от убийството са минали 11 години.
- Нормално е колкото повече разследването се отдалечава от горещите следи, толкова повече да намалява шансът за разкриването на престъплението. Не че е невъзможно. Теоретично всичко е възможно. Така или иначе, когато делото се върне, ще направим съвещание и ще решим какво ще предприемем оттук нататък.
- Неясно остава кой уби Луканов. А кой в крайна сметка уби делото? Кой е виновен за провала? Разследващите? Прокурорите от ВКП? Борислав Йотов твърди, че делото изобщо не е трябвало да бъде внасяно в съда с този доказателствен материал.
- А тогава защо СГС произнесе осъдителна присъда? При същите доказателства. Мисля, че всеки прокурор би бил изправен пред същата хипотеза като мен тогава. Получава едно огромно дело, 28 тома, и има две възможности - или да го прекрати, или да го внесе с обвинителен акт. Не може да го спре, тъй като има привлечени обвиняеми, които са задържани под стража. Прецених, че доказателствата позволяват да бъде изготвен обвинителен акт и го направих. Съдебното следствие протече и имаше осъдителни присъди.
- Имаше ли някакъв натиск върху вас?
- Единствено ме гонеха сроковете.
- От ВКП сега се заговори и че разследването е било едностранно, че не са разгледани различни версии.
- Напротив. Бяха изследвани различни версии и връзки.
- Прокурорът от ВКП твърди, че това не е правено.
- Това е негово мнение.
- Да поговорим и за делото за насилието над медицинските сестри в Либия. В края на тази седмица изтича двумесечният срок за разследване.
- Сигурно ще искаме продължение с още 2 месеца.
- Какво се прави?
- Преди десетина дни имахме съвещание с разследващия екип. Много неща са направени. Разпитани са роднините на сестрите, изготвени са съдебните поръчки.
- Какво искате?
- Няколко неща - материалите от делото, делото, по което либийските офицери бяха оправдани за мъченията, разпит на българките чрез видеоконферентна връзка. Като алтернатива предлагаме да приемат наш магистрат, който на място да участва в разпит, който по договора ни за правна помощ да бъде извършен от техен магистрат. В зависимост от отговора им, ако изобщо има отговор, ще отправим следващото си искане - за разпит на самите офицери. Нормално е първо да разпитаме пострадалите, за да имаме база за въпроси към тях. Текат и разпити на длъжностни лица - дипломати, представители на Външно министерство, които да разкажат каква информация са имали. Обмисляме и други действия, които не искам да огласявам, за да не разкривам стратегията ни. На този етап каквото трябваше да се свърши по план, е направено.
- Либийското дело е едно от новите три, по които разследващото звено в СГП работи. Кои са другите две? Едното, доколкото знам, е за пране на пари. Болна тема.
- Да, едното е за пране на пари. Не бих искал да навлизам в подробности, тъй като три от лицата, срещу които беше образувано, се издирват.
- Срещу колко общо лица е образувано?
- Срещу 4. Повдигнато е обвинение на едното, останалите се издирват.
- Откога се издирват? Кога беше образувано делото?
- Делото беше образувано отдавна. Но пристъпихме към реализация и обиски преди месец. Беше събрана доста документация.
- Издирваните лица в България ли са или в чужбина?
- Отново няма до коментирам.
- От какво престъпление са парите?
- Не бих искал на този етап да коментирам.
- За какви суми става въпрос?
- За много големи. Милиони.
- А тези лица близки ли са до други, с известни прякори?
- Не искам да коментирам.
- Кое е третото дело?
- Акцията в Министерството на икономиката и енергетиката.
- Има ли напредък по това дело? Много време мина от акцията.
- Има.
- Какъв? Да очакваме ли скоро обвинителен акт?
- Това наблюдаващият прокурор ще прецени. Не мога да говоря от негово име, но разследването е на финала си.
- Да поговорим за дело, което е в съдебната си фаза. Маргините. От какво го е страх свидетелят Младен Михалев - Маджо, че иска да бъде разпитан чрез видеоконференция?
- Това трябва да попитате самия него и адвокатите му.
- А какво пише в молбата му, която беше депозирана в съда и до която вие имате достъп?
- Доколкото разбрах, той се притеснява за сигурността си. В молбата не е посочено какви са опасенията му и аз не мога да гадая за тях.
- Откъде иска разпит?
- Не е посочено. Не схващам от какво се опасява. Не ни е сезирал, че се страхува от някого.
- По друго дело - за убийството на Милчо Бонев - бай Миле, съдът отхвърли същата молба на Маджо. Вие ще настоявате ли за жив разпит?
- Ние така сме го поискали. Съпругата му идва няколко пъти в съда, но не можа да бъде разпитана, тъй като не беше даван ход на делото. Тя също не е изказвала предположения за застрашеност. Не виждам с какво се е променила обстановката, за да се отправя такова искане.
- Михалев редовно призован ли е?
- Не знам как стои въпросът с връчването на призовката. До последно не беше призован редовно.
- Ако го призовете редовно, ще има основания за принудителното му довеждане.
- Така е, но не можем да го открием. А съпругата отказа да предаде призовката, тъй като заяви, че не поддържат добри отношения.
- Какво става с аферата "САПАРД"? И там много шум се вдигна, а сега - нищо.
- Колегите работят.
- Работят, но остава усещането, че дела, които започват шумно, рекламират се като успехи, после някак си умират. Да вземем за пример БЧК или комисията по хазарта...
- Може би невинаги сме достатъчно бързи в разследването по някои дела и това създава впечатление, че по тях не се работи.
- Преди няколко дни градският съд отказа да пусне от ареста бившия шеф на столичната топлофикация Валентин Димитров. Но записа в определението си, че на този етап не може да се обоснове предположение за пране на пари. Има ли опасност и това дело да се срути в съда?
- Не смятам, че има такава опасност, като имам предвид докладите, които получавам от наблюдаващия прокурор. Докладът не е обезкуражаващ. Напротив. Смятам, че делото ще издържи. Но важното е и съдът да е на това мнение, когато се внесе обвинителният акт.
- Кога ще стане това? Димитров е в ареста от миналия юли.
- Надявам се да е скоро, до два месеца. По-бързо от това не можем да разследваме.
- В СГП стои ли проблемът с прекратените по давност дела.
- Не. Имаме 9. Всички са изпратени на апелативната прокуратура за служебна проверка. Не бяха констатирани нарушения. В СГП от дълги години, и това не е моя заслуга, през 3 месеца деловодството вади всички спрени производства и ги докладва на наблюдаващите прокурори. Те преценяват дали нещо може да се направи. Разумна и проста организация. Затова нямаме лоши резултати.
- А какво е мнението ви за амнистията? Проектозаконът вече е в парламента.
- Амнистия има във всички развити държави през определен период. В България не е имало от много години. Нормално е да има. Парламентът ще реши в какви параметри.
- Ако зависеше от вас, в какви граници би била амнистията?
- Сложен въпрос. Най-добре могат да отговорят специалистите, които работят по темата. Но действително за някои по-леки престъпления, за някои лица, които са излежали голяма част от наказанията си, не виждам нищо лошо да има амнистия. В определен момент наказанието е изиграло своята поправителна, възпитателна функция.
- Има ли опасност след амнистията да се увеличи престъпността?
- Зависи от параметрите й, от това какви лица ще излязат на свобода. Но като цяло не смятам, че ще има бум на престъпността. Никъде по света след прилагане на закон за амнистия не се е забелязал пик в престъпността.