Станах свидетел на престъпление. Сега съм призован като свидетел по наказателно дело, но не ми се разкарва по полиция, прокуратура и съд. Мога ли да откажа? Какви са последиците и изобщо какви са процедурите?



Кристина Любомирова, Нова Загора



Свидетелските показания са едни от най-важните доказателствени средства в наказателния процес. Те биха могли да бъдат достатъчни при обосноваването на обвинението, а после и за евентуална присъда. За разлика например от специалните разузнавателни средства, които по закон изрично не стигат за решението на съда и за мотивирането му.

Свидетелските показания са сред т.нар. гласни доказателствени средства. Такива са и обясненията на обвиняемия. Още тук е важно да се отбележи, че много често не се прави разлика между показания и обяснения. По закон обяснения дава обвиняем, а пък показания - свидетелят.

С новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК), влязъл в сила в края на април м.г., бе направен опит за дисциплиниране на хората, когато бъдат призовани да свидетелстват. За съжаление това отново бе направено само с по-висока степен на репресия - в случая чрез по-високи глоби.

Така или иначе по НПК всеки е длъжен да се яви пред съответния орган - полиция, следствие, прокуратура, съд, ако бъде призован. Освен това е длъжен да "изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси. Както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо". Тези правила са валидни за всички фази на наказателния процес - и в досъдебната, и в съдебната.

Законът е изричен, че ако някой, когато е призован, не се яви на определеното място и време за показания, се наказва с глоба до 100 лева - чл. 120, ал.1 от НПК. Заедно с глобата се издава и разпореждане за принудително довеждане. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, съответният орган е длъжен да отмени и глобата, и разпореждането за принудително довеждане.

Следващата алинея предвижда още по-висока глоба. Ако явил се свидетел откаже да свидетелства, се наказва с глоба до 500 лв. Всъщност само две са възможностите за отказ, без да има наказание. Първата е, ако обвиняемият е съпруг, баща, майка, баба, дядо, син, внук, брат или сестра на свидетеля. Или ако пък двамата живеят в условията на фактическо съжителство. Тогава последният може да откаже да свидетелства, без да се страхува, че ще бъде глобен. Втората хипотеза, при която свидетелят не е длъжен да дава показания, е, когато с отговорите на въпросите на дознателя, прокурора, съдията, следователя би могъл да се уличи в извършване на престъпление. Любопитно е, че фактическото съжителство не фигурира в Семейния кодекс, но НПК го приема.

Ако липсват тези обстоятелства, един свидетел може да си докара и по-големи проблеми. Защото съществува чл. 290 от Наказателния кодекс (НК), по който се наказва лъжесвидетелстването. До 5 години затвор може да получи не само този, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина, но и този, който съзнателно затаи истина.

Има още няколко правила при свидетелските показания. Ако свидетел не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира. Свидетел пък не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник.

Не могат да бъдат свидетели и лица, които са участвали в същото наказателно производство. Тук има няколко изключения. Независимо че са участвали, пак могат да бъдат извикани на разпит:

- обвиняемият, спрямо когото производството е прекратено или завършено с присъда;

- пострадалият, частният обвинител, гражданският ищец или ответник;

- поемните лица, както и служителите на МВР или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване.

Не могат в никакъв случай да са свидетели лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия. Свидетели не могат да бъдат хора с психически отклонения.

НПК разпорежда и какви са правата на свидетеля. По време на разпита той може да си служи с бележки за числа, дати и други, които се намират в него и се отнасят до неговите показания. Има право да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му се платят разноските, които е направил. Свидетелят може дори да поиска отмяна на актове, които накърняват правата му.

Има право да се консултира и с адвокат. Разследващият орган или съдът са длъжни да му го осигурят, ако свидетелят пожелае. От няколко години законът допуска възможността да се защитават свидетели. Преценката е оставена на съда и прокуратурата. Защитата се състои или в осигуряване на физическа охрана от МВР, или чрез запазване в тайна на неговата самоличност. Такъв свидетел се разпитва по особен ред. Но обвинение и присъда не могат да се основават само на показанията на такъв свидетел.