(Продължение от миналия брой)

Добрата цел често оправдава средствата. Така се прокарва евробюджетът. Нищо че парите се разпределят неправилно или недобросъвестно. Това са банални детайли предвид блестящата цел „да изградим Европа".

Оттук следва, че всяка критика към системата може да бъде обяснена с антиевропейски нагласи или ксенофобия. Може би някой си спомня Ханс-Мартин Тилак, брюкселския кореспондент звезда, който откри сериозен случай на корупция в статистическата служба на ЕС Eurostat. След като разшири разследването си и пожела да разбере защо комисията за борба с измамите в ЕС отказва да приеме очевидни доказателства, го арестуваха, като конфискуваха всичкото му оборудване, включително и лаптопа. Бяха му отнети даже и частните банкови извлечения. Срещу измамниците не бе предприето нищо - само срещу човека, който ги разкри.



Билети първа класа



По някое време Тилак отново бе пуснат на свобода и аз му помогнах да организира събрание, на което да може да разкаже историята си. На срещата дойдоха като по списък еврофанатици от Европарламента, за да го охулят и обвинят. Няма значение, че в разследването си той е засягал какво е правилно и какво не е - техният аргумент бе, че на него трябвало да му е ясно, че с поведението си дава оръжие на евроскептиците.

За тях това бе ясен случай на „Правда или кривда - главното е Европа": по-добре е да се допуска злоупотреба с властта, отколкото да се допуска и най-малката следа от критика към големи проекти. И тъкмо затова наново всяка година въпреки доклада на Сметната палата Европарламентът гласува бюджета на комисията. Да се върне това, означава да се блокира „възникването на Европа" - недопустима ужасна мисъл!

Има и друга причина защо евродепутатът се въздържа да критикува комисията: който стои в стъклена къща, най-неохотно хвърля камъни. След като Европейският парламент през 1999-а отзова комисията на Жак Сантер, евродепутатите очакваха да станат герои в избирателните си среди. Обаче за техен ужас те трябваше да установят, че извън Брюксел почти никой не може да направи разликата между Европейски парламент и Европейска комисия. За повечето избиратели това е една гигантска измамна машина, в която някъде са и евродепутатите.

И не грешаха изцяло избирателите. Да видим някои от облекченията, с които се ползват европарламентаристите. Когато летим от родните си избирателни окръзи за Брюксел, получаваме за служебното си пътуване пари за билети първа класа плюс надбавка за километър разстояние. Дори наистина да пътуваме в бизнес класа, получаваме прилична печалба. Но ако решим да летим с евтините линии, можем да си спестим ? 150 седмично - необлагаеми, разбира се. Освен това получаваме месечно по 14 000 евро да плащаме на персонала в нашето бюро, без някой някога да е проверявал дали има кой да работи за нас там. Естествено е, че много от моите колеги дават голяма част от тази сума на съпругите си. Освен това ги има вече споменатите пари за заседанията, като и всеки месец ? 3500 за "общи разходи", които никога не се проверяват и които мнозина разглеждат като вид необлагаем допълнителен доход. Освен това без съмнение се радваме на най-големите пенсии в Европа. От това става напълно разбираемо защо евродепутатите са толкова чувствителни и не дават шум на случаите на разточителство на ресурси.



Корумпирани, неефективни, скъпи



Е, и за какво се харчи изобщо бюджетът на ЕС? По думите на поддръжниците на ЕС - от една страна, да се подобри конкуренцията и, от друга - да се намали разликата между благосъстоятелните и по-бедните страни членки. Най-голямото перо на бюджета е Общата аграрна политика, един в момента скъп, корумпиран, разточителен и неефективен метод за насърчаване на селското стопанство толкова, колкото изобщо може да бъде. И между другото наливаща най-много средства при стопани, които вече са достатъчно заможни. Помислете за това, когато следващия път някой европейски политик ви разказва за модернизация на европейското стопанство.

Щом става дума за "солидарност", втората голяма статия в бюджета, далеч не е ясно дали по-бедните членки имат моралното право на финансови инжекции. Всяка страна поема задължения към собствените си граждани, когато ги блъсне кола: затова я има социалната система. По същия начин чистата човечност ни подтиква да поемем отговорност към най-бедните хора на планетата, затова и повечето страни в Европа дават финансова помощ на народите от Африка, Азия и Латинска Америка. Но страни като Малта или Словакия не попадат в тази категория.

Още по-ясно казано: няма никакво доказателство за това, че рогът на изобилието на европейските субсидии по някакъв начин помага на тези страни. Извън (тоест преди) ЕС комунистическите някога държави обявяваха за феноменални темпове на икономически ръст - техните сравнително ниски нива на потребление и евтиният износ им даваха възможност да пробиват с цените си на европейския пазар. Обаче сега тези страни, които са достойни за съжаление, трябва да поемат тежестта на целия апарат на ЕС корпорацията: 48-часова работна седмица, евро, социална харта и т. н. И на някой ще му дойде наум, че те разглеждат структурните субсидии на ЕС не точно като изравняваща справедливост. Приемането на подаяния само пречи на инициативния дух както при нации, така и при индивиди. Така всички сектори на икономиката на дадена страна могат да станат зависими от чужда помощ.

Във всеки случай ЕС бюджетът се е провалил дори и като прост механизъм за преразпределяне на благосъстояние. Можете ли да познаете коя страна получава най-много пари от ЕС на глава? Точно така, Люксембург, чиито граждани още тогава бяха най-богатите в цяла Западна Европа.

Разбира се, Великото херцогство дължи този си статус частично и на гостоприемството за голяма част от европейските сгради. Но тъкмо тук най-нагледно проличава за какво е измислен бюджетът на Европейския съюз: да плаща на хората, които работят за него. С това, ако вече няма с какво друго, той си заслужава аплодисментите.



Превел от немски Димитър Събев