Мастити шефове на фондови борси от Скандинавието до Атина се изредиха у нас на крака един след друг, за да поискат "ръката" на нашата фондова борса. Те с нетърпение чакат държавата всеки момент да каже ясно на глас какво смята да прави със своите 44% в БФБ-София - ще ги продава ли, или ще търси партньорство с чужд капиталов пазар, без смяна на собствеността. Макар че инвестиционната общност отдавна настоява за промяната, преобладаващото мнение е, че продажба на всяка цена не трябва да става. Да не говорим, че с пълна сила шества страхът поне с борсата да не се сбъднат безбройните кошмари за опорочена приватизация, на които българската практика е доста богата.

Да се продаде държавният дял в единствената в страната фондова борса, не е като да се приватизира обикновена държавна фирма. От избора на една или друга стратегия или един или друг кандидат зависи бъдещето на целия ни капиталов пазар. От самата продажба като сума държавата не би могла да вземе повече от няколко десетки милиона лева, затова цената не трябва да е основният критерий, категорични са представители и от двете страни на дискусията - компаниите, чиито акции се търгуват, представлявани от Асоциацията на индустриалния капитал в България - АИКБ, и посредниците, които извършват сделките, обединени в Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници - БАЛИП.

Основният проблем на нашата борса в момента е технологичното изоставане, т.е.



драстично остарялата платформа за търговия



Вярно е, че пазарът е малък, но старата технология допълнително усложнява достъпа на чуждите инвеститори до него. "Спирачката в момента за това, че нашият пазар е изолиран, е технологичната му несъвместимост, а не чия собственост е той", смята Камен Колчев, председател на БАЛИП. Приватизацията - при това на борсата заедно с Централния депозитар, е само един от начините изостаналостта да се навакса. Затова, ако продажбата се проточи, належащият проблем ще трябва да се решава по други начини.

"Независимо дали ще се продаде държавният дял, нашият пазар трябва да остане тук, като стане "видим" за капиталовите пазари в света, т.е. трябва да се осигури лесен достъп от чужбина", обяснява Васил Велев, председател на АИКБ. Това означава инвестиционният банкер с едно кликване на монитора да може да влезе тук и да пазарува. "Ако имаме платформа като големите борси, това ще гарантира, че мощните инвестиционни банки ще имат лесен достъп до нашия пазар. Не е нужно българските компании да ходят при тях, те ще дойдат при нас, ако имаме добра платформа", смята Велев. Високотехнологичната платформа за търговия безспорно трябва да е сред ключовите изисквания към бъдещия кандидат-купувач. Важно е тя да е с голям капацитет и да осигурява висока скорост на изпълнение на сделките.

Бизнесът твърдо държи и след евентуална покупка



българската борса да запази самостоятелност



"Бихме желали развитието на пазара да остане тук, т.е. българските компании да се листват у нас, при местните условия, а не след интеграцията да изтекат към някоя близка европейска столица", смята Велев. Там те са по-трудно "видими", защото са много малки, а и цените на услугите и критериите са по-високи. "Ако сините чипове, т.е. нашите компании, които имат по-големи обороти, по-висока ликвидност, изтекат на друг пазар, нашият пазар ще стане абсолютно неатрактивен, никому ненужен, непривлекателен и няма да има какво да се пазарува на него, няма да има и капитали", смята Велев. Като отрицателен пример в тази посока той сочи покупката на Лисабонската борса от Евронекст. В резултат големите португалски компании се търгуват в Париж, което почти ликвидира борсовата търговия в самата Португалия.

Компаниите, търгуващи се на нашата борса, поставят и конкретни изисквания за годишен оборот и пазарна капитализация към желаещите да вземат българската борса - поне 500 млрд. евро за всеки от показателите. "Посочили сме конкретни числа, защото настояваме те да са достатъчно високи. Защо трябва да ни купува по-малка борса, ако може да ни купи по-голяма, чиито членове са водещите инвестиционни банки. Ние сме привлекателна дестинация", казва Велев. Въпреки това той подчертава, че подобен критерий не е безусловен. "Трябва да е голяма, но не и да се стигне до случай като този с Евронекст. Ако тя поиска да ни купи, ние бихме били против", казва още Велев.

За да купят или поне да интегрират нашата борса, у нас дойдоха не едно и две имена в сектора - Скандинавското борсово обединение ОМХ, Дойче бьорзе, Виенската, Италианската, Атинската и Варшавската борса, а последно се разбра, че и чехите също гледат насам. Изненадващо, по време на посещението на министъра на икономиката Румен Овчаров в САЩ, стана ясно, че дори Нюйоркската борса проявява интерес към продажбата. Естествено, последният факт, както и да се погледне, е по-скоро в сферата на пожеланията. И БАЛИП, и АИКБ са на мнение, че ако някой ще купува нашата борса, сред проявилите досега интерес



най-подходящи са ОМХ или Дойче бьорзе



На следваща позиция АИКБ застава и зад Италианската борса. За останалите борси - полската, гръцката или чешката, инвестиционната общност е по-скоро скептична, че биха могли да донесат нещо по-добро от сегашното състояние. "Не виждам достатъчно причини да се продаваме на друга държавна борса, каквато е Варшавската. Освен това, ако ги поставим на един кантар като технологично развитие, като ноу-хау с Франкфурт или ОМХ, те са несравними", смята още Васил Велев.

Борсата не трябва да се продава на всяка цена, категорични са и участниците на пазара. "По-важно е какво искаме да постигнем като развитие на капиталовия пазар. Ако целите, които излагаме, не могат да се постигнат от кандидатите, които ще се явят, по-добре ще бъде БФБ просто да се превъоръжи технологично", смята Велев. "Аз застъпвам тезата за приватизация, но тя не бива да бъде издигана в самоцел. Тя е следствие от една далеч по-важна и по-сериозна цел, а именно - да наваксаме технологичното изоставане, което вече е драстично", е позицията на Камен Колчев. И двете асоциации настояват държавата да не се бави с процедурите, защото новата платформа на борсата е належащ въпрос.

Последното обещание на финансовия министър Пламен Орешарски е през април стратегията за бъдещето на капиталовия ни пазар да излезе наяве, да се обсъди и да се гледа от правителството. Орешарски също не бърза да залага всички козове в продажбата. "Приватизацията на държавния дял не бива да се разглежда като единствено условие за по-нататъшното развитие на борсата. В много случаи това е реализиране и чрез стратегическо партньорство", коментира министърът.

Притесненията в случая с фондовата борса са и в още една посока - тъмната хроника на българските приватизационни практики. "Да, имам принципни опасения за проблеми, защото виждаме практиката. Приватизацията в България често е непрозрачна и с неблагоприятен за обществото край", смята още Камен Колчев.





-----------------------------------------------------------------

Цифри

- над 18 млрд. лв., или 39% от БВП пазарна капитализация на БФБ към средата на февруари

- 3.38 млрд. лв. оборот за 2006 г.

- ръст на индексите Софикс и БГ 40 с почти 50% през 2006 г.

- 30 нови емисии акции за м.г.

- 35 договорни фонда и 11 инвестиционни дружества на пазара