|
| Ако БСП спечели само очакваните 700 - 800 хил. гласа, ще последва въпросът: "Къде отидоха червените бабички"? Партията спечели 1.2 млн. гласа на последните парламентарни избори, а зад Първанов застанаха 2 млн. души. |
Но в българските условия слабият интерес не е просто една от характерните черти на предстоящите избори. Ниската активност може да пренареди така резултатите, че след два месеца днешните сметки да изглеждат направо смешни. От друга страна, дори партиите да се класират според собствените им очаквания, пасивността на избирателя може да повлече ред генерални въпроси, които
засягат устоите на самите партии
Да вземем например БСП. Партията се готви да спечели най-много мандати в Европарламента и вероятно ще го направи. Но при обща избирателна активност от максимум 2 милиона души (това е горната граница според социолозите) БСП ще вземе най-много 700-800 000 хиляди гласа. Те ще бъдат доста по-малко от 1,2-та милиона, спечелени на парламентарните избори преди две години, и на космическа разлика от 2-та милиона за Първанов миналата година.
За БСП това няма да е просто отлив на симпатизанти заради участието в управлението. Нали БСП е с най-твърдия електорат, който в студ и пек гласува? Нали там са „чугунените глави", избирателите, които не са хора, а желязна машина за вот в червено, независимо от политиката, която следва партията. На евровота обаче ще излезе, че червената армия мрънка и не спазва дисциплината.
За БСП това не е просто проблем, това е ценностен проблем. Може да се окаже, че „червените бабички" вече са мит или че са минали в историята. И какво прави партията тогава? Това е доста интересен
въпрос, който май в момента никой в БСП не си задава
При ГЕРБ няма да има чак такива базисни драми, защото партията е млада и връзката й с електората тепърва ще се определя. Но ниската активност може да попречи на ГЕРБ дотолкова, доколкото просто да не спечели резултата, на който се надява. Което никак не е малко.
По принцип колкото и гласове да вземе ГЕРБ, те ща се успех - това са първите й избори, все още няма силни структури. Но герберите имат претенция не само да са водеща дясна сила, но и да спечелят изборите. При ниска избирателна активност това е утопия. Слаба ли е активността, вотът се решава от твърдите ядра. Колебаещите се, аполитичните, просто не гласуват. А симпатизантите на ГЕРБ са точно такива.
Самият Бойко Борисов направи немалко, за да свие електоралната база на партията си. Мотивацията да поддържаш ГЕРБ в общи линии е същата, за която се гласуваше за СДС (преди доста, доста години), НДСВ, „Атака". Това е протестен вот не просто срещу управляващото статукво, а срещу системата, всичките й играчи, налаганите стереотипи...
Борисов обаче поиска да е част от системата
(ГЕРБ не е просто партия, а дясна партия; коалициите й не са някакви понятни съюзи, а омръзналият римейк на съживяване на маргинали) и така сведе потенциала си до привърженици, които имат точно определен кръгозор. Ако Борисов продължава по-същия начин (най-вероятно ще е така), на 20 май колебаещите се все така ще се колебаят и ГЕРБ може и да се размине с прогнозираните 5-6 мандата. Тогава бъдещите успехи на партията ще изглеждат точно толкова силиконови, колкото и настоящите.
И ако за БСП и ГЕРБ ниската избирателна активност е само проблем, то за НДСВ е равносилна на провал. За 6 години в управлението партията успя да формира твърдо ядро единствено около държавния административен апарат. За активиране на „електоралната партия", каквато царистите претендират да са, е нужен електорат. Пък него го няма.
Същите ще са последствията за СДС и ДСБ. При вот, който ще бъде решен от твърдите избиратели, загубата (да останат недостижими онези 100 - 110 000 гласа, които ще осигурят мандат) е равносилна на безвъзвратен провал на самите партии. Ще се окаже, че твърдите поддръжници на т.нар „класическа десница" са се стопили до проценти, които я пращат в историята.
Трагедията ще е особено голяма при СДС,
където листата се поведе от самия лидер на партията.
Досега винаги ниската избирателна активност е била от полза за ДПС. Колкото по-малко българи гласуват, толкова повече се вдигат процентите на Доган, защото 500-те хиляди гласа са му сигурни. Но този път ще има и още един печеливш. Антиподът на ДПС - „Атака".
В момента социолозите отчитат най-голяма мобилизация именно на електората на Сидеров. Парламентарните и президентските избори показаха, че той варира между 300 и 600 хиляди. Междуизборното време пък доказа, че той не се вълнува нито от дискредитиращи скандали около идола, нито пък от стряскащи новини като тази, че в парламентарната им група се е появил педофил... Явно червените бабички са се превърнали в кафяви. Колкото по-малко гласуват останалите българи, толкова повече тяхната мотивация ще е решаваща за изхода на вота. Няма да е чудно, ако „Атака" доближи или изравни резултатите на ДПС и ГЕРБ.
Очевидно е, че уж големите партии съвсем не се трогват от все по-малкия електорат, който отива да гласува. Ако не бе така, просто нямаше да напълнят листите с неразпознаваеми лица. Слабият интерес към едни избори може да се възбуди само ако в тях се включат разпознаваеми фигури - пише го във всеки учебник по политология и PR. Но явно партиите не ги четат.
Всеки си е малко простл И аз в това число явно 
) “варира между 300 и 600 хил.” са ясни. 600-те хиляди на президентския тур да се определят като негов електорат е, меко казано, смешно. Електорат на семейството е в най-добрия случай между 250 и 300 хил. “Червените бабички”, които търсят кърваво червено, остават без фаворит – Сидеров(истът) 
Първо, сравняване на парламентарни и президентски избори е неадекватно. Второ, единственият наистина стабилен електорат е на ДПС – колебанията му досега са нищожни. Но при БСП досега, даже при по-сложни ситуации, също няма големи колебания – разликата между 1997-ма (абсолютно твърдия електорат) и 2005-та (“червени бабички” при “Атака”) е само намаление 190 хил. Докато при СДС сравнението за същите години е минус 1 мил.и 700 хил. (като за 2005-та броя заедно двете парчета - СДС и ДСБ). 
"Ред, законност, справедливост" поиска да бъдат освободени двама членове на ЦИК 
