Евентуалният избор за евродепутати на осъдените на смърт в Либия български медицински сестри може да проправи пътя към Европарламента на записаните след тях в листите, съобщи на "Сега" парламентарен източник в Брюксел. Проблемът е, че България ще трябва да декларира преди първата сесия на ЕП след вота дали има обстоятелства, които биха пречили на новите евродепутати да изпълняват функциите си. Заедно с това тя трябва да представи списък на класираните след тях като евентуални заместници.
Евродепутатите встъпват в длъжност след процедура по проверка на пълномощията. Тя се извършва въз основа на документи, включително и на саморъчно написани декларации от избраните лица, че отговарят на изискванията за съвместимост на функциите и за липса на конфликт на интереси. Това позволява на медиците да изпълнят процедурата задочно. Освен това не се налага те да присъстват в залата, защото няма изискване за полагане на клетва.
Макар и да няма формални пречки в европейското законодателство, цялостната философия на правилата за избор не допуска за дълго празни места в ЕП. Те трябва да бъдат заети от следващите в листата. Целта на инициативата за избиране на медиците обаче се основава точно на протест срещу Либия чрез "празни столове" в ЕП.
Говорителят на Европарламента по юридическите въпроси Федерико де Джироламо каза на "Сега", че затворничките биха създали прецедент, който не е предвиден в нито един нормативен документ. Правилата на ЕП се основават на Акта от 20 септември 1976 г., който изисква да бъде изработен общ регламент за европейски избори, но тъй като това още не е сторено, се прилагат националните закони за евровота. "Водеща роля за законността на избора има националната власт", бе категоричен Де Джироламо.
Юридическата комисия на ЕП има задачата само да провери дали са спазени процедурните изисквания. Казусът с медиците обаче би бил нетолкова технически, колкото политически и затова Конференцията на председателите на ЕП може би ще трябва да се произнесе по въпроса допустими ли са мандати на "празни столове", добави говорителят.
---
ТЪЛКУВАНЕ
Възможно е обаче и друго тълкуване. Според чл. 12 (2) на Акта от 1976 г., "когато някое място се окаже празно съгласно националните разпоредби в държава членка, тя трябва да информира ЕП и той да вземе под внимание този факт". Тъй като според българското законодателство няма определение за трайна невъзможност депутат да изпълнява функциите си, неговото място може да остане празно през целия му мандат (например поради болест). Ако той не се оттегли, следващият в листата не може да го замести. По този начин България би могла да наложи на ЕП политика на "празния стол".
По този начин България би могла да наложи на ЕП политика на "празния стол".
Може със сигурност да наложи политиката на "празна глава".
