Няма нищо чудно в това, че в Закона за движение по пътищата има много недомислици, капани, несправедливости или откровени глупости. Законите все пак се творят от хора, а в случая става въпрос за много, много хора.

Почти няма обществена организация, ведомство или браншови съюз у нас, които да не са пратили свой представител в парламента да брани интересите им, когато се гледа поредната поправка на този закон. В момента тече 17-ата, откакто законът влезе в сила през 1999 г., т.е. на всеки 5 месеца има по една. И ако предложението на Министерския съвет, внесено през октомври 2006 г., е в скромния размер от 2.5 странички, то сега докладът за второ четене вече е набъбнал на 42 страници.

Идеи има всякакви. Агенцията за закрила на детето например предлага текст, който задължава децата до 12 години да слизат и се качват от спрял автомобил само откъм страната на тротоара. БЧК успя да вкара като задължителен елемент от обучението на бъдещите шофьори даването на първа помощ. Сега пък нечия незнайна законотворческа глава е родила идеята глобите да се раздуят за пореден път. Не е ясно какво им е и на сегашните глоби, стига да има как да бъдат събрани. Но у нас е така - когато Брюксел направи забележка, че катастрофите ни са прекалено много, "от горе" се спуска задачата да се направи нещо. И "от долу" правят всичко, което е по силите им.

Предвеликденското заседание на комисията в сряда демонстрира точно такова старание. В самото начало председателят й Йордан Мирчев от НДСВ призовава за нещо разумно - депутатите да не губят време, а да се занимаят само с параграфите между 17-и и 32-ри, защото са лесни и прости. Първият параграф всъщност е именно "прост и лесен". С него депутатът Тодор Костурски предлага: "Спрялата поради авария кола на пътя може да включи аварийни светлини". По принцип всеки средностатистически шофьор, дори в България, винаги включва аварийните, когато се налага. Първо, защото така са го учили и, второ - според сегашния закон това е задължително. Следователно



"прозрението" на Костурски е напълно излишно,



но двама-трима депутати не мислят така и се впускат в разсъждения дали пък не трябва да се запише по-подробно за какви повреди точно става въпрос. Има реална опасност това да се превърне в дебат, но на седмата минута депутатът от ДСБ Иван Иванов отсича, че не просто "може", а направо "трябва". Тук вече не издържат и присъстващите експерти, които плахо взимат думата и съобщават, че основните правила за движението и сега включват задължението да се пускат едновременно и двата мигача при опасност за останалите участници на пътя. А аварийните светлини са точно това - двата мигача, работещи едновременно. Слава богу, гласуването "против" предложението на Костурски отнема сравнително малко време.

После депутатите пристъпват към обсъждане на любима тема - чии коли този път ще се снабдят с правото да станат "със специален режим на движение", т.е.



да сложат син буркан и да се отърват от задължението на плебеите



да спазват правила. Оказва се, че докато проектът стигне от Министерския съвет до парламента, към прословутия член 91 са направени няколко предложения. Първо, вносителят е предвидил, че трябва да се отрази новото официално име на пожарната и че син буркан може да получат и колите на военните комендантски части. После Захари Георгиев от БСП е внесъл предложение такова право да имат и колите на прокуратурата. Соцдепутатът Радослав Илиевски пък иска сини буркани и за колите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Всичко това е достатъчен повод за дебат и председателят Мирчев дава думата. Представителите на агенцията мънкат, че им трябват сини буркани, защото все пак и те контролират автобусите и камионите. Това видимо ядосва депутатите. Иван Иванов от ДСБ отсича, че ако се дадат сини буркани на една изпълнителна агенция, трябва да се дадат и на останалите - примерно на горските, на ХЕИ и на кого ли още не. Ако пък дадат сини буркани на прокуратурата, ще трябва да дадат и на следствието, на дознанието, на съда и т.н. Човекът е прав и никой не смее да му възрази - все пак една привилегия затова е привилегия, за да я ползват малцина. Вдъхновен от мълчаливата подкрепа, Иванов отсича, че дори на военните коменданти не им се полагат сини буркани. Колегите му послушно кимат с глави и гласуват в закона да се смени само името на пожарната. И толкоз.

Следващият текст също е любопитен. След като преди няколко седмици комисията записа в закона, че в багажника шофьорите трябва да държат и една светлоотразителна жилетка, находчиви търговци почнаха да търгуват с тази стока по улици и кръстовища, без да дочакат правилото да влезе в сила. Това явно не е останало незабелязано, защото в сряда се предприема друга търговска инвазия - този път на



продавачите на оранжеви конуси



Вносителят иска такива конуси да се поставят на мястото на светлоотразителния триъгълник, който предупреждава идващите по пътя коли, че има спряло повредено МПС. Депутатите видимо се захласват по тази новост. Експертите обръщат внимание, че става въпрос само за колите със специален режим на движение, т.е. линейките, пожарните, колите на полицията и т.н. Председателят на комисията Мирчев обаче се сеща, че от това може да възникне проблем - когато линейка пристигне на мястото на катастрофата, шофьорът трябва да зареже всичко и да тича десетки метри назад по пътя, за да поставя конус, вместо да помага за качването на ранените. Мирчев призовава за реализъм. И конусите изчезват от текста заедно с цяла пазарна ниша.

Само че когато е за пазар, няма празно. Няма да има търговия с оранжеви конуси, но пък КАТ предлага да се даде силен тласък на химическата и металургичната промишленост и да се даде още хляб в ръцете на "паяците". Катаджиите са се сетили, че в сегашния закон всеки може да спира колата си на тротоара, стига да спазва правилото да е на 2 метра от сградата и да няма специално поставен знак, че паркирането на това място е забранено. Затова сега КАТ предлага положението да се обърне на 180 градуса - по тротоарите да може да се паркира "само на означените специално за това места". А "специално означени" според любезното обяснение на главния юрист на КАТ Марин Раковски е или с пътен знак, който се прави от метал, или с маркировка, която се прави с боя. Така де - като не искат общините да дават пари за копаене на подземни паркинги, да дадат сега пари за боя и знаци. Иначе шофьорите са в нарушение навсякъде, където тротоарът не е "специално означен", и следователно ги чака глоба от КАТ. В най-добрия случай. Защото в най-лошия могат и да им вдигнат колата.

Бившият шеф на КАТ - Пътна полиция, и настоящ шеф на държавно-обществената комисия за безопасност на движението по пътищата Алекси Кесяков дава мотивирано обяснение за промяната. Комисията била затрупана от оплаквания на кметове, че тротоарите масово се разбиват от паркирането на колите върху тях. На което депутатката Ваня Цветкова опонира, че



или ще се разбиват тротоарите, или ще се правят паркинги.



Но няма кой да я чуе, всички разпалено обясняват, че положението е кошмарно и ако не за цялата страна, това трябва да се гласува поне за София, където ситуацията е нетърпима и колите трябва да слязат тутакси от тротоарите. Все пак у Иван Иванов блясва капка реализъм и предлага в преходните и заключителни разпоредби да се запише малко по-реален срок за въвеждането на този текст. Примерно - 1 януари 2008 г. Все пак трябва време, за да се маркират тротоари, ставащи за паркиране.

Разбира се, логично е да се предположи, че общината няма да пропусне да поиска пари за паркиране и по тротоарите. Така че сметката е направо брилятна - боядисваш тротоара и прибираш по левче-два на час.

Та така се правят законите у нас. Всеки е добре дошъл с идеите си, стига да не прекалява в исканията си и да не ограничава привилегиите на онези, които са на власт. Пък ако не успее да прокара това, което иска, да не се отчайва - да заповяда след 5 месеца отново. Тогава може да има по-голям късмет. Капо обикновено са само шофьорите, които трябва да изпълняват и най-безумните приумици.