Натискът на Българската православна църква и нейното лоби в научните среди на всяка цена да намери държавна работа на православните богослови не издържа като аргумент за въвеждането на новата задължителна дисциплина в училище - религия. Не това е начинът народът да се християнизира и защити от сектите и дрогата.

Защото във всеки випуск ще има по няколко дечица, които изповядват различна от християнската религия. А и освен православни у нас има католици и протестанти. Доста мюсюлмани и израелтяни. Или пък родителите са атеисти и не желаят децата им да изучават религия изобщо.

При положение че в държавата има признати за законни малко над 80 вероизповедания, единственият начин да се изучава религия е като общ предмет, за обща култура.

Най-вероятно затова и католици, и протестанти не са толкова агресивни в исканията за новата дисциплина. Родителите водят децата си в храмовете и там научават основите на вярата. Мюсюлманите също събират децата на вярващите в джамията.

Социологическо проучване на "Алфа рисърч" показа, че над 80 % от учениците и 70% от възрастните се обявяват за светско обучение по религия, акцентирано върху изучаване на историята на религиите, възпитаване на общочовешките добродетели и ценности и религиозна толерантност.

Повече от 2/3 от родителите и учениците одобряват идеята децата от началните класове да учат нравствените послания на различните религии под формата на притчи и приказки. В гимназията обучението може вече да е ориентирано към изучаване на религиите като част от човешката история, култура и ценности.

Високото одобрение се дължи и на факта, че учениците и родителите приемат обучението по религия като начин за ограничаване на проблемите на младите хора - наркотици, агресия и секти.

Сред посочените аргументи за изучаване на религия обаче е, че "на децата трябва да се разяснява, че са християни". Този акцент е знак, че в бъдеще обучението може да се разглежда като религиозна пропаганда. Което автоматично води до разделение и конфронтация.

А по повод на изповядващите ислям може да възникне и друго недоразумение. Нали в държавното училище не се позволява да се ходи с религиозни символи - тази забрана провокира напрежение на няколко пъти, когато момичета от Родопите настояха да ходят със забрадки на училище. Тогава православните бяха доволни, че държавата се противопостави на тази демонстрация. Възможно е обучението по религия да предизвика децата да ходят в час, изтъквайки вярата си чрез съответния символ.

През тази учебна година за часове по религия са се записали 16 667 ученици - 13 009 ученици учат християнство, а 3658 - ислям, обявиха от МОН. Най-много - 12 925, са децата от 1 до 4 клас. Дисциплината се предлага от около 300 училища в цялата страна.

За да стане религията задължителен учебен предмет, са необходими повече ученици, желаещи да го изучават. От просветното министерство си признаха, че има проблем и с учителите, за да стане религията задължителен предмет. И ако Богословският факултет на СУ "Св. Климент Охридски" може да осигури предостатъчно преподаватели, Висшият мюсюлмански институт не може и това ни гарантира внос на възпитаници на духовни школи от Турция, не дай Боже, от Саудитска Арабия, Йордания и т.н.

На практика нещата ще изглеждат така - християнските богослови ще се преквалифицират в преподаватели по религия изобщо и сигурно ще наблягат на Христос. При мюсюлманските богослови акцентът ще е върху Мохамед. И сигурно ще работят в районите, където доминира "тяхното" вероизповедание. Но не това е смисълът на часа по религия.

И тук трябва да се каже, че не държавата, а православната църква трябва да ангажира младите богослови да работят в неделни училища към храмовете. Но първо тези училища трябва да бъдат отворени. А и на богословите трябва да се плаща заплата. А фактът, че са малко родителите, които биха завели децата си в тях, не може да е грижа на държавата, а на църквата.

Не е достатъчно Светият синод да заклейми "Хари Потър" и сатанинската секта или патриархът да ни благослови от телевизора. Защото Църквата не е само духовенството и храмът, а вярващото паство. Вече има доста свещеници с мисия, които търсят нуждаещите се от подкрепа, помагат им, а те естествено се обръщат към вярата. Техните деца също ще влязат в църквата. И ако литургията се води на разбираем език, ще ги последват още.

Досегашният опит показа, че намеси ли се държавата в Божиите дела, задължително стават бели. Само да си спомнят синодалните старци колко хули изрекоха срещу държавата, когато стана църковният разкол. Друг въпрос е, че Църквата с удоволствие би прехвърлила държавата да я отмени в някои от задълженията й - да плаща осигуровки на свещениците, да намери работа на богословите. А когато църковните служители трябва да свършат нещо на ползу роду, настава дълго ослушване... Да не говорим за скандалите при сделки с църковни имоти, които преди това синодалите толкова искаха да им върнат. Върнаха им ги. Но вместо да строят в тях детски селища, да приютяват самотни деца или наркомани, те сключват договори за туристически центрове с очевидно комерсиална цел.