- Г-жо Христова, какви са аргументите ви да предложите промени в пенсионната система?

- Дебатът за пенсионната система в България е тежък и ще е продължителен. Проблемите ни са подобни на тези в страните - членки на ЕС. У нас има около 2.4 млн. пенсионери и около 2.5 млн. заети. Така вноските не достигат и се налага държавата да допълва, за да има за пенсии. Дефицитът в НОИ през 2007 г. достигна 1.450 млрд. лв. и тенденцията е да нараства. Трябва да се търсят краткосрочни решения, както и решения за хората, които излизат в пенсия през следващите 10-15 г. В момента има неравнопоставеност по отношение на пенсионната система по възраст. Родените преди 1960 г. са в по-неблагоприятно положение от родените след това. Вторият стълб е инвестиционната пенсионна схема, в която се внасят част от осигуровките на хората, родени след тази дата. Вноската от 23% е еднаква за всички, част от нея се отделя за втора пенсия, но само за родените след 1960 г. Затова за останалите трябва да се потърсят данъчни облекчения. Ето защо заедно с г-жа Лидия Шулева предлагаме да се въведе т.нар. "данъчен кредит". Нека хората да си внасят добросъвестно и изцяло данъчните вноски, като 30% от внесените суми на родените преди 1960 г. да се преразпределят в частни пенсионни фондове. По първоначални разчети, ако тези хора внасят около 30-33 лв. месечно, след 10-15 г. ще се оформят допълнителни пенсии между 80 и 100 лв. Паралелно с това ще продължи и данъчната преференция за бизнеса - ако работодателят прави вноска до 60 лв., тя се приспада от облагаемата данъчна база. В момента тези облекчения не се ползват много, но ще потръгнат, ако вървят в синхрон и работодателят знае, че работникът също е активен и желае по-висока социална сигурност.

- Бизнесът обаче веднага реагира, че родените преди 1960 г. работници ще му струват прекалено скъпо и не подкрепи идеята...

- Струва ми се, че се получи някакво недоразумение. Хората от бизнеса останаха с впечатление, че става дума за нова задължителна мярка. А тук става въпрос за същата мярка, която и в момента действа по закона за корпоративното подоходно облагане. И в момента работодателите могат да отделят до 60 лв., за да получат данъчна преференция за своите работници. Данъчният кредит ще стимулира работещите да си изкарат всички доходи, защото част от този данък ще им бъде върнат в личната партида за допълнителна пенсия, от която иначе са лишени.

- А няма ли да е по-лесно с родените преди 1960 г. да се процедира като с родените по-късно? Т.е. парите им да се заделят в отделна партида.

- Това е т.нар. " втори стълб" и се отнася за допълнително задължително осигуряване. За него голямо значение има периодът на внасяне и управлението на ресурсите. Той е силно регулиран от държавата по отношение на инвестиране на капиталите и това засега не носи висока доходност. Схемата на третия стълб, което е предложението ни с г-жа Шулева за родените преди 1960 г., е по-раздвижена. Актюерските разчети наистина показват, че не е най-подходящо за хора, на които им остават 10-15 г. до пенсия, да участват във втори стълб. Затова за тях е по-добре да участват в свободните пенсионни схеми.

- Това означава ли, че изключването на родените преди 1960 г. от допълнително задължително пенсионно осигуряване бе пропуск?

- Може да се приеме като пропуск, но някак си не стоеше така осезателно. С наближаването на голям брой хора до възрастта за пенсия този въпрос вече почука на вратата. Разбира се, остава си въпросът за резервите на т.нар. "сребърен фонд" и за мен е учудващо, че втора година не влиза в сила законът за него, тъй като той съществува и в коалиционното споразумение. Това точно е фондът, който след 5-7 г. ще излъчва средства към НОИ.

- Колко ще губи държавата от този данъчен кредит, който на практика ще предостави за родените преди 1960 г.?

- Първоначалните разчети показват, че мярката ще обхване около 900 хил. до 1 млн. души. А държавата няма да получава като данъци около 100-150 млн. лв. годишно.

- Може ли да си позволи тази загуба?

- Всичко, което може да направи държавата, за да стимулира осигурителната култура на хората, трябва да го направи, защото една голяма част - минимум 30%, после ще трябва да бъде подкрепяна от системата на социално подпомагане. Затова е по-добре да се осигурят условия за допълнителна пенсия. И да бъдат стимулирани да са изрядни и пълноценни данъкоплатци.

- Ако сега вие бяхте социален министър, как щяхте да убедите кабинета и финансовия министър, че тези пари наистина трябва да се отделят за тази цел?

- Сигурно щях да лобирам. Защото пенсионните проблеми не са от вчера. Първият проблем е този за събираемостта на приходите и финансовата стабилност на пенсионната система. Още през 2002-2003 г. правителството предприе създаването на минимални осигурителни прагове и въведе задължителната регистрация на трудовите договори. Тези две мерки имаха силен ефект. Тогава дефицитът беше едва 200 млн. лв. Сега обаче разчетите показват, че силният ефект на тези мерки вече започва да отслабва. И затова трябва да се опитаме да ги актуализираме. Оказва се, че минималните прагове за много от професиите не са реалистични. Също така изглежда вече са намерени механизми за заобикаляне на мярката с регистрацията. Впрочем държавата трябва да преразгледа своето участие в пенсионноосигурителната система. Държавата е гарант и на над 650 000 души, които получават минимална пенсия за стаж и възраст, но по нормалните разчети се оказва, че не биха я получили, защото са имали ниски доходи в трудовия си живот. Затова държавата трябва да прецизира тези потоци и да заяви: по вашия доход имате право да получите 50 лв. пенсия, а ние ще ви додадем още 35 лв., за да получите гарантираната минимална пенсия от 85 лв. Така всеки ще знае кое е изкарано от него и кое му дава държавата. Иначе се губи мотивацията на младите да се осигуряват.

- Големият дефицит в НОИ се получи и от намаляването на осигуровките с 6%. Смятате ли, че трябва да продължи тази тенденция?

- Намаляването на вноските без комплекс от други мерки е едностранно решение. Намаляването на данъчната и осигурителната тежест стимулира изсветляването на доходите. Но са нужни още мерки, за да не расте дефицитът. Затова ние имаме и друго предложение - да се създаде законова възможност НОИ да емитира специален облигационен заем с висока доходност. Този заем да има падеж след 18-20 г. и той да бъде изкупен от дружествата от втория пенсионен стълб. Защото балансът показва, че горе-долу колкото е дефицитът, който се попълва от държавата, толкова е и капиталът в тези дружества. Същевременно вторият стълб изпитва проблем от възможностите за инвестиции и доходност. Нека тези пари, които сега бездействат, да отидат за покриване на дефицита и така да се възстанови нормален баланс в пенсионната система. Така държавата няма да има нужда да дава този 1.450 млрд. лв. отново догодина за допълване на дефицита и ще може да отдели средства на сегашните пенсионери.

- Този заем еднократно ли ще се дава или всяка година?

- На този етап идеята ни е да се даде еднократно. Но така още първата година ще се освободят средства, а и той няма да се връща веднага. Той ще има падеж след 18-20 г. Тогава натискът на пенсионерите върху първия стълб няма да е толкова голям, защото много хора вече ще получават и втори пенсии, а и тогава ще се е укрепило положението на НОИ.

- Кое от всичките ви предложения може да се осъществи най-бързо?

- По принцип всички идеи са за след 2008 г. Но си мисля, че по-лесно може да започне да действа краткосрочната идея за данъчните кредити на родените преди 1960 г. Докато за другата - за облигационен заем от НОИ, трябва да се поработи върху механизмите, актюерските разчети и особеностите.

- А междувременно какво трябва да се прави с пенсионерите, които днес протестират за ниските си пенсии?

- Ако успеем този облигационен заем да го реализираме догодина или по догодина, ще се освободят средства, които ще допълнят парите на НОИ. Могат да останат за няколко години поред и за повишаване на сегашните пенсии.

- Различни идеи за пенсионната система се предлагат ту от БСП, ту от НДСВ. Как ще се съчетаят те в управляващата коалиция?

- Доколкото чух, предложението за увеличение на пенсиите с 10% от юли не е обсъждано още на пленума на БСП. След това трябва да е дебатът в коалицията. Всеки нормален човек знае, че пенсиите са ниски и едва ли има някой, който да не търси начин да се увеличат. Но дебатът, който започна в НДСВ е, че по закон увеличението им трябва да е с 8.5%. Защо ще се допълни към него тогава 1.5% , а не например 2-3% отгоре. Къде е логиката на това? Просто не ни се иска да се прави на парче политиката по тези въпроси. Ако има финансова възможност, мисля че тези 10% ще се реализират, а нашите идеи са в дългосрочен план и предстои да се обсъждат тепърва.

- Имахте идея и за приемни семейства за възрастни. Какво е нейното развитие?

- Имаме намерение това да се регламентира в новия закон за семейството, който ще подготвим. В 80% от страните - членки в ЕС има такава услуга. Много възрастни изпадат в изолация и в риск от насилие, лошо качество на живот. А тази форма ще бъде по-евтина от настаняването в обикновен дом за стари хора.