Действителността е по-фантастична от всяка друга измислица. Фантастичното не е толкова в това, че влакът се движи вече с към 240 км/ч и човек може да чете в него по интернет последния брой на любимия вестник, който и вие четете сега. Не е и в това, че във вестника има кратко сведение за поредния проект на МОН по осъвременяване на родното образование - осигурени били 36 милиона лева за общини да закриват училища, та да се оптимизирала образователната мрежа (вж. "По ВИПовски пред Великден"; в "После" на в. "Сега", 04.04.2007). Дори не е и в това, че кондукторът учтиво пита дали ще имам нещо против да отместя малко компютъра. На Фулда щял да се качи пътник, който се нуждаел от работно място за около 45 минути - толкова трябва за 120-те километра до Гьотинген. Фантастичното е, че наистина се качва пътник с отнесен вид, пуска лаптопа, слага до него лист, формат А4, гледа екрана и в блок-шрифт пише на листа едно под друго: КОЗА ЛЮЩИ ВЪРБА, СТОЛИЦА и СТО ЛИЦА, а накрая ПЪДПЪДЪК.

Ако беше преди 20 години, щях да си помисля, че по този начин или Нахрихтендийнст на ФРГ пришива ухо към мен и иска да ме вербува, или ЩАЗИ на ГДР ме бърка с Емил Боев. Сега не мисля нищо. Напушва ме смях, а и изненадата е толкова голяма, че забравям европейското правило за ненарушаване на приватната сфера на пътниците с лаптоп в тъй бързите влакове - особено пък в Германия. И подхвърлям по нашенски, че мога да помогна с други подобни словосъчетания. Човекът е не по-малко изненадан, разбирайки, че съм българин. Не бил специалист по езика ни, но трябвало да прави упражнения по фонетика на студенти слависти. Отскоро се занимавал с български, следвал и преподавал главно сърбо-хърватски, но



размножаването на славянските държави размножило и езиците,



към които и бездруго нямало голям интерес дори в собствените им страни извън политическите им злоупотреби. Това обаче било прекрасен повод да се съкратят съответните катедри според постоянните спестовни мерки на поредица немски правителства. Затова и той трябвало да пътува до Гьотинген. Но все пак трябва да се преподава фонетика - това било единственото, което искал да прави цял живот. Не бил доктринер, макар според него да е крайно късогледо да се твърди, че предметът му е полезен само за филолози. Защото интелектуалното напрежение и волевите усилия да се спазват фонетичните норми на стари и странни езици са далеч по-големи от усилията по овладяване на модерните мениджърски хватки. Това и обяснява защо висшите управленски кадри в Япония се подбират по декламация на старояпонски текстове и есета за уж съвсем безполезните теми за вишневия цвят и изгрева над Фуджияма. И както математиката е интелектуално упражнение за овладяване на всякакви други знания, така и фонетиката е практическо усилие, чието упражняване има далечна, но важна връзка с всяко техническо усъвършенстване. Например като този влак и релсите му, които така били съчетани, че да не дразнят ухото на пътника.

После се връща към упражненията си и от време на време пита как се произнася тази или онази дума. Малко преди Гьотинген е готов с урока, събира си нещата и ми препоръчва последния брой на "Шпигел". Да съм обърнел внимание на статията за колегата славист, дето станал медийна звезда в Германия с изследванията си върху произхода на немските фамилни имена. Имал даже шоу по телевизията, като отговарял на зрителски запитвания и разяснявал значението на имената. Всички били особено впечатлени от името на берлинския кмет, известен и с особената си сексуална ориентация: Воверайт идело от литовското "млада катерица". "Понякога трябва да се правим и на палячовци по медиите, за да признаят необходимостта от такива като нас", казва. Благодари за помощта, пожелава ми успех и слиза.

Връщам се към любимия вестник, но вече по друг начин чета съобщението за поредната акция на МОН по оптимизиране на българското образование, която ще засегне най-вече циганските и турските села. Може би защото съм чел вече въпросния брой на "Шпигел", където освен любопитната статия за филолога, има огромен материал за паралелното, принципно неинтегрируемо ислямско общество в Германия. То е станало възможно и затова, защото държавата е предоставила на местни общности и общини да решават образователните си проблеми, като ги е оправдала с идеологията на ефективността и културния плурализъм. Че



и у нас има такова паралелно общество,



което нараства, оставено на стихията на естествения подбор и на политическата злоупотреба, е ясно. Но си фантазирам, че сигурно ще се намерят общини, които няма да се подлъжат за 250 000 лв., обещани им срещу закриването на училището. Нещо повече, ще се самообложат като преди век и половина и ще събират средства да поддържат неефективното си училище, което е единственото място в селото, където се говори български. За това не се иска много - само напрежение и воля, подобни на онези, които са нужни да се упражнява фонетиката на странни и видимо безполезни езици. Колкото и да изглежда фантастично, действителността и у нас налага все повече деца да упражняват КОЗА ЛЮЩИ ВЪРБА, СТОЛИЦА и СТО ЛИЦА, а накрая ПЪДПЪДЪК. Ако не за друго, поне за да се движат малко по-бързо влаковете.