Истинските скандали започват с нещо дребно. Те се търкулват по някакви причини като малък камък по склона.

В началото на текущия обществен скандал - размяната на удари между втория човек в БСП Румен Овчаров и шефа на националното следствие Ангел Александров, имаше камъче - висшият магистрат поиска отстраняването на две неособено известни следователки. Сега вече сме в началото на края на скандала - минахме през размяна на компромати, упреци за корупция, закани за физическа разправа. Развръзката очевидно е близо - появиха се искания за оставки, което означава, че камъчето от склона вече е повлякло всичко по пътя си и всеки момент ще се стовари на сцената върху главата на някои от героите...

Едно нещо е абсолютно ясно - каквото и да ви говорят, тук става дума за пари.



За парите на партиите



В основата на скандала със сигурност стои "Булгартабак", но вече стана дума и за хазарта, и за резерва - все източници на партийно финансиране през годините. Митниците само никой не е споменал, но и това ще стане. Кога се случват скандалите за пари? Когато те липсват и когато настава време те да се преразпределят. Вариант 1 отпада, тъй като през годините "Булгартабак" упорито не бе продаван и държавата, разбирай управляващите партии, упорито се възползват от него. Затова е по-вероятен вариант 2 - скандалът е за преразпределение на парите. Някой (вероятно групата Овчаров-Лачев) иска да сложи ръка върху извора, който е финансирал друг (разбирай ДПС-Ангел Александров).

Когато в мафията се преразпределят пари и сфери на влияние, по улиците има трупове - това сме го виждали в София. Когато в политиката се преразпределят пари и сфери на влияние, валят оставки, падат правителства, идват предсрочни избори. Това също сме го виждали. Само си спомнете скандала от февруари 1992 г., когато шефът на контраразузнаването Чавдар Петков каза на президента Желев, че Ахмед Доган е занесъл в турското посолство списък на шпионите ни. Последва контраудар - тогавашният шеф на следствието Ани Крулева така замаза работата, че половин година по-късно твърдеше пред БНТ, че Филип Димитров е направил "оня списък". Междувременно бе стартиран друг скандал - шефът на разузнаването Бриго Аспарухов заговори за "оръжейна сделка на премиерски съветник с Македония". Накрая правителството на СДС падна с помощта на мощен депесарски шут. След него дойде кабинетът на Любен Беров, избран с мандата на ДПС, при който настъпи тотално преразпределение на икономическите сфери на влияние.

Вторият подобен скандал бе този от януари 2005 г., когато Лидия Шулева бе готова да продаде "Булгартабак" на БАТ, но ДПС се разсърди и пет парламентарни групи заплашиха с вот на недоверие. Тук драмата се реши по-бързо - месец по-късно Шулева бе отстранена, а властта и сферите на влияние бяха запазени.

Какво ще стане сега?



Как ще реагира Станишев



- като Филип Димитров ли ще тръгне да брани подопечния си Овчаров с риск за правителството, или ще постъпи по царски - с един удар ще паднат няколко глави и кабинетът пак ще се стабилизира?

За да се отговори на този въпрос, трябва да се анализира не само фигурата на Станишев, но и да се проследят действията на всички потенциални участници в драмата. А до този момент четири ключови фигури в държавата търпеливо си мълчат - траят си президентът Първанов, премиерът Станишев, шефът на парламента Пирински и вътрешният министър Румен Петков. Тъй като става дума за криза, която засяга съдебната система и изпълнителната власт, тъй като очевидно имаме война на институциите, бе редно тези хора вече да са се произнесли. Техният проблем обаче е, че в мига, в който заемат позиция, ситуацията ще стане съвсем мътна и кървава. И със сигурност ще има жертва - или Овчаров, или Ангел Александров ще си стегнат багажа. А ако това стане, краят на коалиционното управление ще е на една ръка разстояние.

Още по-големият проблем е, че нито ДПС, нито БСП са готови да жертват фигурите, пряко замесени в скандала. Движението вече преглътна удар от коалиционен партньор - драмата с уседналостта, предизвикана от НДСВ. Ако сега БСП надделее за "Булгартабак", ситуацията ще стане непоносима. А и Ангел Александров, освен че е личен приятел на Доган, на практика е единствената ключова позиция на ДПС в третата власт.

В същото време БСП наистина е в изключително деликатно положение - Овчаров е твърде голям, за да падне, а НДСВ е твърде несигурен партньор, за да се разчита на него да се прави ново правителство.

С мълчанието си Първанов, Станишев, Петков и Пирински



на практика преграждат пътя на огъня



Всяка тяхна дума може да доведе кризата отвъд точката на кипене, откъдето връщане назад няма. Проблемът с проговарянето се видя с пълна сила при вчерашния опит на шефа на ПГ на "Коалиция за България" Михаил Миков да обясни ситуацията. Той заяви: "Един магистрат си позволи да играе политическа игра. Нещо, което е недопустимо. Няма какво да крием, от цялата тази история най-потърпевшата е БСП". И така откровено призна, че скандалът твърдо е на политическо ниво и някои политици директно удрят партията. Миков стигна по-далеч - първият, който заподозря като антисоциалист, бе човекът, който говори най-много - Бойко Борисов. ГЕРБ вече поиска оставката на Румен Овчаров, а всяка сутрин Борисов дава по две напоителни интервюта на телевизия. В момента обаче позициите на Борисов едва ли са толкова важни - партията му все още не е фактор в парламента. Дясната опозиция също е твърде хилава и вторачена в себе си. НДСВ пък е заело позата на щраус. Така че остава само един важен фактор - Ахмед Доган. Досега ДПС не се е изказвало рязко по въпроса. Само Росен Владимиров смутолеви, че твърдо подкрепят шефа на следствието. Но какво ще прави Сокола, ако БСП продължава да се обрисува като жертва на политически огън? Ако Партията продължи да настоява за бърза приватизация на "Булгартабак"? Ако Партията поиска нечие жертвоприношение?

На Доган едва ли ще му хареса



ролята на пренебрегнатия партньор



в тройната коалиция. От друга страна, бракът с БСП досега винаги го е устройвал на сто процента. ДПС ще се представи добре на извънредни парламентарни избори, но едва ли ще получи толкова власт, колкото има в момента. Тогава? Струва ли си рискът? В края на краищата както при всяка една по-голяма криза в страната, решението й е в ръцете на Ахмед Доган. Няма значение как действа премиерът - бил той Филип Димитров, Симеон II или Сергей Станишев. Важен е начинът, по който ще действа Доган. При всички кризи той действа така, че след бурята ДПС остава на власт.

Текущата криза не е уникална за българските условия. Тя няма нищо общо и с постевропейския стрес, който налегна управляващите мнозинства в бившите соцстрани след приема им в ЕС. Налице е нормална коалиционна криза, която се появява винаги, когато няколко души трябва да изядат една малка баница.



Още статии от автора - http://www.petyotsekov.dir.bg