Ген. Златан Стойков беше назначен да ръководи българската армия преди една година.
Военната му кариера започва през 1973 г. като командир на взвод в мотострелкови полк. От 1998 до 2000 г. е бил началник-щаб на силите за бързо реагиране. След това беше заместник на о.р. ген. Никола Колев, а по-късно назначен да ръководи сухопътни войски.
През 1995 г. завършва генерал-щабна академия в Москва.
- Висшето политическо ръководство на НАТО направи анализ на членството на България в алианса преди месец. В него единствената критика беше към бавната модернизация на армията ни. Кои са най-неотложните проекти във връзка с модернизацията, за които вие ще настоявате пред ръководството на Министерството на отбраната?
- Модернизацията на въоръжените сили е основна цел, от реализирането на която до голяма степен зависи изпълнението на стоящите пред българската армия задачи. Тя е скъпо струващ и продължителен процес, който налага пренасочване на финансови средства и ускоряване на част от проектите. Приоритетите ни са следните: превъоръжаване на БА с автомобилна техника, придобиване на нови вертолетите и транспортни самолети за ВВС и ВМС, развитие на средствата за комуникационно-информационно осигуряване, осигуряване на подразделенията, изпълняващи мисии и задачи извън страната със снаряжение и лагерно-походно имущество, развръщане на брегова радиолокационна система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница "Екран" и реализиране на национална програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси.
Ще продължи изпълнението и на останалите проекти, но крайният срок за тяхната реализация ще бъде отложен във времето.
- От лятото на тази година български военен контингент ще поеме вътрешната охрана на летището в афгнистанския град Кандахар. Договорено ли е вече какви ще бъдат нашите задачи ? Свалихме ли националните ограничения, включително и за контингента ни, който ще продължи да изпълнява задачите си в Кабул ?
- Българският военен контингент ще бъде на летище "Кандахар" в състав от 200 военнослужещи. Ротата ще смени румънската охранителна рота. Задачите ще бъдат свързани с осигуряване на охраната на близката зона на летище "Кандахар" (без напускане района на базата) и поддържане в готовност на резерв.
Както многократно съм заявявал, националните ограничения произтичат от националното законодателство, от функциите и задачите, възложени за изпълнение и свързаното с това окомплектоване с техника, въоръжение и екипировка, от социално-психологическата обстановка в района на конкретната мисия.
Включването на български формирования в състава на контингенти от други нации изисква наред с националните ограничения да се съобразяваме и с ограниченията, възприети от страна на водещата нация. При окомплектоване с необходимата екипировка и техника, преминаване на съответна подготовка за използването й, както и усвояване на техниките за овладяване на масови безредици, ограниченията могат да бъдат снети.
- Ръководството на Министерството на отбраната вече обяви, че ще ремонтира шест хеликоптера МИ-17, два МИ-24 с парите, които ни бяха върнати от провалената сделка с израелската фирма "Елбит системс". Смятате ли, че тази техника, ако бъде възстановена, ще е достатъчна за изпълнение на задачите на армията ни ?
- Генералният щаб предвижда ремонт, удължаване на ресурса и модернизация на дванадесет бойни вертолета Ми-24 и ремонт и удължаване на ресурса на шест вертолета Ми-17. Този проект е един от единадесетте приоритетни проекта за модернизация, приети от правителството и включени в План 2015.
Наред с реализирането на проекта за придобиване на нови вертолети за ВВС и ВМС, който в момента се изпълнява, възстановяването на вертолетите Ми-17 и Ми-24 ще позволи българските ВВС да разполагат с транспортни и бойни вертолети, необходими за изпълнение на националните мисии и задачи от военен и невоенен характер. С тях се носи дежурство по аварийно-спасително осигуряване, за авиомедицинска евакуация и се изпълняват други задачи, свързани с ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи. С тази техника ВВС ще придобият способности за изпълнение на поетите ангажименти за принос към колективната отбрана на алианса.
- Как виждате бъдещето на военновъздушните ни сили ? Какво е състоянието на руските ни изтребители МИГ -29 и бомбардировачите СУ- 25 ?
- Генералният щаб на българската армия отделя необходимото внимание за развитието на българските ВВС като съвременен вид въоръжени сили, неделима част от обединените ВВС на НАТО.
Изтребителите МиГ-29 са последните бойни самолети, приети на въоръжение във военновъздушните сили. До реализирането на проекта за придобиването на нов многоцелеви самолет МиГ-29 ще остане основният боен самолет за изпълнение на задачите по Air Policing в интегрираната система за ПВО на НАТО. В ход е реализацията на договор с руския консорциум РСК МиГ за възстановяване на летателната годност и удължаването на ресурса на 16 бр. самолети МиГ-29.
Щурмовият самолет Су-25 е основен боен самолет за авиационна поддръжка на СВ и ВМС. Самолетите са икономични за поддръжка, като на няколко от тях е извършена модернизация, която покрива изискванията на IСАО и НАТО за полети в международното въздушно пространство.
Предвиждаме този тип самолети да бъдат постепенно снети от въоръжение. Ще продължи експлоатацията на част от самолетите Су-25, които имат достатъчен ресурс до придобиването и усвояването на новия многоцелеви изтребител.
- На какво ниво е изпълнението на ангажимента ни към НАТО да имаме и поддържаме 8% боеготова армия?
- Алиансът изисква изграждането на достатъчно на брой напълно развръщаеми и със способности за непрекъснато поддържане сухопътни сили, морски и въздушни компоненти. Това изискване бе подкрепено от министрите на отбраната по време на срещата на върха в Рига през месец ноември 2006 г. На тази среща още веднъж беше подчертано, че е необходимо 40% от сухопътните войски на страните членки да са структурирани, подготвени и екипирани за участие в операции, а 8% - да участват или да са готови за участие в операции.
В изпълнение на тези изисквания и в съответствие с поетите ангажименти страната ни участва в няколко от текущите операции и мисии зад граница, като най-значимото ни участие в момента е това в Ирак. Отчитайки важността на операцията на НАТО в Афганистан, планираме в началото на лятото да увеличим нашето участие там с още над 300 военнослужещи. Така общото ни участие в операции зад граница през 2007 г. ще бъде с около 780 военнослужещи, което е значителен напредък в изпълнението на изискванията на алианса.
Достигането на 8% ще се реализира с изпълнението на План 2015. В хода на трансформацията при съответното финансово осигуряване ще се повишат способностите на декларираните за НАТО формирования и тяхната оперативна съвместимост с въоръжените сили на останалите страни членки.
- При едно от последните си посещения при бойците ни зад граница им обещахте да подобрите качеството на дрехите и обувките. Ще имат ли скоро българските военнослужещи качествени униформи и високоефективни лични средства за защита?
- Да, подобрение в качеството на облеклото ще има в близките 1-2 месеца. Вече са разработени новите стандартизационни документи. За обувките ще се извършат корекционни действия на съществуващите стандарти. Предвидено е разработване на нови цели полеви олекотени обувки и такива за мисии, които през следващата година да бъдат приети за експлоатация.
- Г-н генерал, преди време 11 бойци пожелаха и си тръгнаха от лагера "Ашраф" в Ирак, тъй като шестмесечният им договор за мисията беше изтекъл. Бойните им другари останаха още две седмици там, за да се извърши безпроблемно ротацията на контингентите. Моля Ви да коментирате дали това е липса на морал или в армията трябва да се въведат друг тип договори, когато става въпрос за изпълняване на задгранична мисия ?
- Завръщането на 11-те кадрови военнослужещи от втора рота за охрана на лагер "Ашраф" бе продиктувано не от "липса на морал", а по лични причини, което е в съответствие с министерската заповед за тяхното командироване. Приемането на наложилото се удължаване на срока на мисията би им попречило да изпълнят задължения в личен план, поети още преди началото на мисията. Освен това тяхното отсъствие не попречи на изпълнението на задачите за преходния период между двата контингента.
- Какви са промените, които се обсъждат да бъдат въведени в новия устав на армията? Какви по-важни неща ще отпаднат от него във връзка с професионализацията на армията ?
- При разработването на новия устав за войсковата служба ще бъдат премахнати всички текстове, свързани с наборната военна служба.
Въвежда се нова глава "Войскова служба при разполагане на войските и охрана по време на мисии". Предвижда се да се включат задълженията на длъжностните лица, участващи в операции и мисии извън територията на страната.
За охрана на военните поделения и обекти се предвижда да се разгледат особеностите в организацията и изпълнението на охранителната дейност с професионална охрана (външни охранителни фирми), както и въвеждането в експлоатация и използването на технически средства за охрана.
Частта от устава относно военните ритуали се предвижда да отпадне и да се разработи отделен "Сборник с ритуали в българската армия".
|
|