Преди време бях на семинар в Московското училище по политически изследвания. Пристигна един от съветниците на Путин (името не е толкова важно), който ни чете лекция за проблемите на Русия. Той разказва за една от огромните опасности пред свръхдържавата - мафията на чиновниците, които саботират развитието на страната. Даде пример със свой познат англичанин, който инвестира около 150 млн. в ново предприятие някъде в Подмосковието. Пристигат от данъчните служби и естествено веднага откриват нарушение. Казват му: "Виж сега, можем да решим проблема, но трябва да ни дадеш 10 на сто от инвестицията, иначе ще те глобим". Разбира се, англичанинът попитал каква е санкцията и тя се оказала смешна. "Добре, ще платя глобата", казал той. "Не, ти не ни разбра, това ще е първата глоба, после ще има много проверки, а нашите закони са направени така, че винаги ще си в нарушение", любезно му обяснили. "Естествено, ние тези негодници можем да ги размажем за няколко часа. Проблемът е, че в момента цялата система е като свински черва и колегите им без проблем ще си го върнат на дръзналия да се опълчи", обясни съветникът.

В България положението в момента е долу-горе същото. Завихрящият се скандал около следствието, "Булгартабак" и правителството ясно показва, че у нас



държавата е изгнила отвътре



Грандиозното питбулско сбиване между шефа на следствието, топследователи и изпълнителна власт извади на показ нелицеприятни факти, които са доказателство за тоталния разпад на институциите, които трябва да следят за реда и законността. Детайлите - от сорта кой колко и какви есемеси е пуснал и какво има на прословутите скандальозни снимки от Боровец, са любопитни, но не са толкова важни. По-важно е какви опасности за обществото крие всичко това.

Първият проблем е начинът, по който могат да се притискат хора на отговорни постове, за да обслужват те нечии лични или корпоративни интереси. И начинът, по който могат да бъдат компрометирани и сменени онези, които се опълчат на порочната практика. Ще илюстрирам с пример извън конкретния скандал. Да приемем произволно, че има районен кмет, който в един момент става неудобен на определени икономически интереси. В някоя квартална кръчма е сключена предварителна политическа сделка за махането му от поста. Нужен е точно един месец, за да се реализира заверата. Например, понеже винаги има жалби, пускат се няколко следователя по дирите на субекта и започват проверчици. След това медиите получават информация, че срещу кмета има разследване за корупция. Те дават думата на жалбоподателите, на враговете, на него самия. Само след седмица-две вече има сериозен обществен скандал с ясен контекст. Поради обществената нетърпимост се вземат решения в синхрон със задкулисното политическо споразумение и човекът си заминава. Чисто и просто. След това отстреляният може да съди държавата, може да бъде реабилитиран в колонките на вестниците, но той вече не пречи на корпоративните интереси.

Не ме разбирайте погрешно - не всеки изтипосан по медиите е несправедливо окепазен. Напротив - обикновено главните медийни герои наистина са прегрешили, но вината на всеки се доказва единствено в съда (за който все още се надяваме да е жив и работещ). Такива дела обаче рядко стигат до съда, още по-рядко завършват с присъди. Обикновено размяната на удари остава на медийно ниво. А това е тотална



подмяна на средствата, с които трябва да се управлява тази държава.



Примерни разработки като тази горе сме виждали при разплатата между бивши партийни съмишленици във времена, когато властта прелива от преяждане и алчност: атаката срещу ковчежника на СДС Христо Бисеров, срещу човека-организация Евгений Бакърджиев... Мръсни удари в мръсна държава. От които нищо полезно за държавата не следва. Бисеров и Бакърджиев и досега са с чисти съдебни досиета, но порочната практика на управление, от която те се възползваха умело, продължава да функционира. Просто онези, които се възползват, са други. Ето това е проблемът.

Дали сега сме свидетели на същото самоизяждане на преяли от власт хора от новото управление? Може би. Добре ли е това за държавата? Едва ли. Защото, когато конете в една руска тройка започнат да се ритат, колата се обръща.

От нещата, които излизат на бял свят за следствието в този момент, е ясно, че съдебната система е поразена от клиентелизъм, че се занимава с обслужване на лични и корпоративни интереси. Разбира се, в системата има много читави и честни хора, но когато има тумор, цялото тяло се парализира и трудно изпълнява функциите си. Още повече, ако туморът е в главата. Важен също е фактът, че в службите, в съдебната система се стига до върховете не заради доказани качества и честност, а с



политическа протекция, която след това се заплаща



Защо Ангел Александорв, който е бил следовател по делото, което е пратило навремето Ахмед Доган в затвора, е в толкова топли отношения с ДПС? Може би заради всеопрощаващата същност на Сокола, може би заради някаква индулгенция.

Защо дясната ръка на Румен Овчаров се оказа оправна дама с шеметна кариера, започнала в кметството на Стефан Софиянски, разцъфнала при кабинета на Иван Костов и развихрила се в правителството на Сергей Станишев? Мога само да гадая как се прави такъв лупинг.

Но ако тези, на които разчитаме да се справят с престъпността, с несигурността, с корупцията, са част от схемите, то е очевиден изводът: тук никой не е в безопасност. От това, което се вади на показ, е ясно, че за всеки има тлъсто досие. Не от ДС, а ново, още по-компрометиращо - със СРС-та, със снимки, с уличаващи връзки. Логиката показва, че след като толкова бързо се стреля с доноси и разработки, то те не са дефицит. Напротив - до тях имат достъп твърде широк кръг хора, които само чакат удобния момент да ги извадят и размахат. Още по-страшното е, че тук законът не играе никаква роля. Няма никакво значение дали си го нарушил или си го бранил. Важното е дали си удобен или не. От това по-голямо доказателство за липсата на държава здраве му кажи.