Има само два европейски модела за интегриране на имигрантите - френски и британски. Но нито един от тях не е успешен, а сега и двата са поставени под въпрос. Френският модел се основава на асимилацията. Или сте французин, или не сте, а всички французи независимо от произхода си трябва да бъдат французи. Това се определя от идеалите на Френската революция за свобода, равенство, братство.

Британският модел дава свобода на културното многообразие. Можеш да следваш собствената си култура толкова дълго, колкото искаш, но трябва да спазваш британските закони и определени правила в британското общество.

Двата модела са подложени на изпитание от ислямския радикализъм и съпротивата на непокорни и отчуждени етноси, които изглеждат неподатливи на асимилация - дори за хората от второ и от трето поколение.

Други европейски държави с големи имигрантски общности



следват или единия, или другия модел



Северните страни се придържат към британския, докато южните - към френския. Всички обаче имат колебания за ефективното функциониране на предпочитания от тях модел.

Кандидатът за президент на Франция Никола Саркози смята, че има по-малко възможности за северноафриканците и чернокожите в съвременна Франция, отколкото по времето на Шарл де Гол. Според него причините за това са "социалната стратификация и превръщането на предградията в гета", социалната система и "накрая дискриминацията, която съществува", която е преднамерена и подсъзнателна.

Никола Саркози критикува забраната да се прави статистика за произхода на французите. Според сега действащото законодателство във Франция държавата няма право да сочи кой е от северноафрикански, турски или китайски произход. На Саркози не му е задаван въпросът за ценностите, които стоят в основата на френската идентичност, но той отговоря: "Ако не ги откривате при имигрантите, как могат те да се интегрират?". Като вътрешен министър Саркози предложи законопроект, който ще задължи имигрантите да учат френски език. Засега неговото мнение, че Франция може да има нужда от министерство по имиграционните въпроси и национална идентичност, бе отхвърлено от опонентите му. Според тях тази идея е вид отстъпка пред крайнодесните ксенофоби.

За някои



споменът за френското министерство по еврейските въпроси



по времето на режима във Виши е прекалено болезнен и те не могат да одобрят предложението на Саркози. Британците, които нямат колаборационистки спомени, от които да се притесняват, създадоха миналата година Министерство на общностите и местното управление, в което има специално назначен човек, занимаващ се с въпросите на расите, единството и вярата.

Но консервативният опозиционен лидер Дейвид Камерън критикува американския интеграционен модел. Той заяви, че многообразието на култури "често третира етническите или религиозни общности като монолитни блокове вместо като индивидуални граждани."

В края на миналата година премиерът Тони Блеър изрази разочарование, че изненадващо "мултикултурна Великобритания става пример за разделение, а не за разнообразие... Правото да живеем в мултикултурно общество винаги е било напълно балансирано от задължението човек да се интегрира, да бъде част от Великобритания". Блеър вижда необходимост да "се затвърди задължението за интегриране, да се наблегне на това, което притежаваме заедно..."

Камерън и Блеър са единодушни, че



владеенето на английски език



трябва да бъде задължително условие за получаване на гражданство. И двамата изглежда искат Великобритания да заимства малко от френския начин на асимилация на имигрантите - "уважението към тази страна и нейното споделено наследство", според думите на Блеър. Във Франция обаче Саркози отбелязва, че някои от страховете за "отварянето на вратата на англо-саксонския стил на приобщаване" се е превърнал почти в "модерен".

Притесненията в Европа, разбира се, не са свързани с всички имигранти. Страховете са относно войнствените ислямисти и новопоявяващите се терористи, родени на Стария континент. Повечето европейски мюсюлмани отхвърлят тези екстремисти, "но е глупаво да отричаме", че интегристите "обясняват екстремизма си с религиозните вярвания", каза Тони Блеър.

Няма да бъде лесно, тъй като на европейците им е трудно да приемат, че може да се създаде имигрантско общество по американски модел.