Ще обясня нещата просто. "Ейджизъм" идва от английската дума "ейдж" (age - възраст) и в морален и социален смисъл по отношение на възрастните хора има това значение, което "расизъм" има към хората от друга раса, "сексизъм" към жените и т.н. Във всички случаи става дума за недвусмислена дискриминация, т.е. за нарушаване на човешките права и съзнателно негативно, ощетяващо поведение спрямо определена социална група или категория. Иначе казано, срещу голям брой хора, които не са като нас (в случая - не са млади).

В България срещу расизма и сексизма се борят всички. Е, резултат никакъв, но шум голям. Против ейджизма обаче не се "бори" никой. Дори Държавната комисия за борба с дискриминацията. Напротив. Държавата е първият ейджист. Тя дискриминира тотално възрастните (не само пенсиониралите се) хора с условията, в които ги принуждава да живеят. А нейните най-висши представители през годините на "прехода" (вторият, който възрастните преживяват) нагло обосновават тази дискриминация. Прочутият строител на капитализма Иван Костов, когато се издигаше на политическия небосклон, говореше злобно за "алчните старци" и им препоръчваше да си продават жилищата и да се събират по няколко в една комуналка. (Приликата с решаването на жилищния проблем от болшевиките е случайна.) Петнадесетина години по-късно, след "прехода" и след приемането ни в ЕС, социалистката Е. Масларова дава подобни съвети.



Политиците са ясни - те забогатяха и заживяха в хубавия си друг свят



Те не са интересни. По-интересни са социолозите, чиято професия е да обясняват научно какво и защо става в обществото. Но ако преди избухването на демокрацията авторитетни учени провеждаха сериозни изследвания на "хората от третата възраст", както евфемистично биват наричани възрастните, то сега за техните проблеми могат да се срещнат само бегли публикации. Една група социолози бизнесмени обаче дават рамо на политиците с твърденията си, че пенсионерите, т.е. възрастните хора, са всъщност богати мошеници, които лъжат и изнудват държавата и такива социални пчелички като тях. Спирам дотук, защото познавам колегията и зная, че далеч не всички са такива. Има и учени.

И стигам до, повярвайте ми, страшния фактор - медиите. От повечето от тях ще чуете лично от авторите им или преразказани тезите на Костов, Масларова и на разни псевдоучени. И още по-лошо - ще чуете отровените от тях читатели, зрители и слушатели, които сърдито обясняват как са принудени да работят, за да хранят пенсионерите.



Кои пенсионери?



Ами техните собствени майки и бащи, баби и дядовци. Хората, които средно 20 години изцяло са ги хранили, обличали и са плащали за образованието им, построили са им жилища, купили са им коли, гледат им децата и чисто по български, докато са на крак, все гледат да отделят нещо да им помогнат. А и колко са пенсионерите, които получават пенсия 20 години? В интерпретацията обаче на хората, за които стана дума, пенсионерите са вредни паразити, които колкото по-рано умрат, толкова по-добре за... за кого?

Това всъщност е важен цивилизационен въпрос. В основите на всяка човешка цивилизация лежи една неизменна ценност - уважение към възрастните хора. Дори в повечето големи цивилизации се поддържа нещо като култ към възрастните и предците. Даже в християнската цивилизация, която като че ли единствена допуска ейджизма, една от крепящите я догми - петата божия заповед - гласи: "Почитай баща си и майка си". Затова наличието или отсъствието на ейджизма в обществото е показател за степента на неговата цивилизованост.



Очевидно в България тази степен не е твърде висока



И тази констатация трябва да залегне в обществената оценка на политиците и на различните опиниън мейкъри, чийто основен аргумент е, че няма пари за пенсии. Пари в държавата и извън нея има предостатъчно, но кой знае защо те се стичат не в държавния бюджет и в пенсионните фондове, а в джобовете на разни нищо непроизвеждащи бизнесмени и корумпирани държавни чиновници. Определено антицивилизационен знак е фактът, че хазартните и футболните босове са най-богатите хора в България. И съвсем безспорно е, че 86-годишният Валери Петров е неизмеримо по-стойностен гражданин и по-цивилизован човек от тях и от неизтрезняващите 30-40-годишни любители на чалгата, които се ядосват, че му "плащат" пенсията.

Вече сме в ЕС, в който правителства и граждански организации сериозно работят за решаване на проблемите на възрастните хора. И не става дума само за пари - там не размерът на пенсиите, а човешкото достойнство е в центъра на вниманието. Но в България човешкото достойнство не е нещо, на което се обръща внимание. Каква ти тогава Лисабонска стратегия, каква ти Европейска социална харта? Каква ти цивилизация?

И кого го е грижа за подобни глупости?